Да загубиш свободата си
Н. Гавазов
Предстоящото напускане на Габриел Мартинели от Арсенал може да се превърне в една от онези раздели, които изглеждат логични в момента, но години по-късно започват да пораждат неудобни въпроси. Не защото бразилецът е провалил престоя си на "Емирейтс“. Напротив – той имаше важни моменти, решаващи голове и изигра своята роля във възхода на тима.
Истинският въпрос е друг: извлече ли Микел Артета най-доброто от него?
Това е дилемата, която все по-силно изпъква около очакваната раздяла. Мартинели пристигна в Арсенал като суров, експлозивен и непредвидим талант. Той играеше с инстинкт, атакуваше защитниците без колебание и създаваше усещането, че при всяко докосване на топката може да се случи нещо.
Днес обаче Арсенал може да се раздели с него именно в момент, когато футболистът навлиза във възрастта, в която би трябвало да достига своя истински пик.
И това неизбежно поставя Артета в центъра на големия въпрос.
Когато Мартинели проби в първия отбор в края на периода на Унай Емери, неговата игра беше далеч по-малко структурирана. Но именно в този т.нар. хаос се криеше част от опасността му. Бразилецът разполагаше със скорост, агресия и естествена готовност да атакува директно своя съперник.
Артета несъмнено помогна за развитието му. Под ръководството на испанския мениджър Мартинели стана по-тактически дисциплиниран, подобри играта си без топка и се превърна във футболист, който разбира много по-добре изискванията на колективната система.
Но тук идва и големият парадокс.
Възможно ли е Артета да направи Мартинели по-добър футболист, но по-малко опасен атакуващ играч?
Колкото повече Арсенал се превръщаше в прецизно организирана машина, толкова по-малко място оставаше за импровизация. Мартинели вече не бе просто крило, което получава топката и се впуска в дуел със защитника. Все по-често той трябваше да изпълнява конкретна роля – да се прибира назад, да затваря пространства, да участва в пресата и да се движи според изискванията на системата.
Това направи Арсенал по-силен.
Но дали направи Мартинели по-опасен?
Неговата работа без топка се подобри. Тактическата му дисциплина се подобри. Приносът му в защита се увеличи.
Но атакуващият му инстинкт сякаш започна да изчезва.
Това не означава автоматично, че Артета е виновен за евентуалния спад или че Мартинели е жертва на системата. В развитието на всеки футболист има множество фактори – форма, контузии, конкуренция и естествената еволюция на играта му.
Въпросът обаче остава легитимен, защото стилът на Артета има своята цена.
Испанецът предпочита изключително ясно дефинирани роли. Неговият футбол изисква контрол върху пространството, позиционна дисциплина и детайлно разбиране на задачите. Това е система, която може да изведе един отбор на изключително високо ниво.
Но тя невинаги е най-удобната среда за футболисти, които се чувстват най-добре, когато получат свободата да импровизират.
В този контекст не е случайно, че около Артета през годините винаги е съществувал въпросът как се справя с играчи, които притежават силно изразена индивидуалност. Случаите с Пиер-Емерик Обамеянг и Месут Йозил бяха различни и не могат механично да бъдат поставени до този на Мартинели, но те все пак показват нещо важно – Артета няма склонност да прави компромиси със системата си.
Футболистът трябва да се адаптира към Арсенал.
Арсенал рядко се адаптира към футболиста.
Това е философия, която донесе огромни успехи на клуба. Но именно Мартинели може да се превърне в интересен тест за нейните ограничения.
На 25 години бразилецът все още има време да достигне най-добрите години в кариерата си. Ако премине в Ал-Хилал и получи повече свобода да атакува, да рискува и да използва скоростта си по начина, по който го правеше в ранните си сезони на "Емирейтс“, раздялата може да придобие съвсем различен смисъл след няколко години.
Особено ако той отново се превърне във футболиста, който караше защитниците да отстъпват панически назад още при първото му ускорение.
Арсенал може да получи до 56 милиона паунда за Мартинели, ако сделката с Ал-Хилал бъде финализирана. На пръв поглед това може да изглежда като добра продажба за футболист, чието място в отбора вече не е толкова сигурно.
Но трансферната цена няма да даде отговор на най-важния въпрос.
Дали Арсенал продава футболист, който е достигнал своя таван?
Или продава талант, който просто никога не е получил достатъчно свобода, за да достигне тавана си?
Това е рискът, който се крие зад раздялата.
Защото Мартинели няма да напусне Арсенал като провал. Той ще си тръгне с трофеи, важни голове и седем години в клуба. Но точно затова историята може да остане незавършена.
Може би Артета успя да превърне Габриел Мартинели в по-дисциплиниран и по-полезен за системата футболист.
Но ако следващият му мениджър успее да върне блясъка, свободата и безразсъдния директен подход от първите му години в Северен Лондон, тогава на "Емирейтс“ един ден може да остане един много неприятен въпрос:
Дали Артета не сгреши, лишавайки Мартинели от онази свобода, която го превърна в един от най-вълнуващите млади футболисти във Висшата лига?
Сподели
