Миналогодишното признание на Уейн Рууни за борбата му с алкохолизма в разгара на кариерата му в Манчестър Юнайтед се превърна в болезнено напомняне, че дори най-успешните спортисти водят битка с невидими демони. Но същевременно неговите откровения звучат като ехо от една съвсем различна епоха.

"Просто пиех два дни поред, след това отивах на тренировка, през уикенда вкарвах два гола – и отново започвах двудневен запой.

OЩЕ...

28.08.26 | 14:25

Андони Ираола: Ливърпул ще трябва да заслужи всеки един шанс срещу Нотингам Форест

В този период от живота си имах огромни проблеми с алкохола.

Огромни проблеми, а ми се струваше, че няма към кого да се обърна. И честно казано, не исках, защото не желаех да прехвърлям този товар върху никого", призна Рууни през декември миналата година.

Днес футболът се е превърнал в бизнес, в който се инвестират милиарди в преследването на съвършенството. Клубовете разполагат с експерти по хранене, физическа подготовка, възстановяване и психология. Всичко е насочено към поддържането на идеално физическо и психическо здраве.

На пръв поглед изглежда, че историята на Рууни, отнасяща се до най-силните му години в Манчестър Юнайтед под ръководството на Сър Алекс Фъргюсън (2004–2013), не би могла да се повтори в съвременния футбол.

Днес в някои клубове футболистите се претеглят всеки ден, а в други им вземат проби от слюнка за наблюдение на здравословното им състояние. Съобщава се, че един такъв тест дори може да установи сътресение на мозъка.

И въпреки това дори сега има футболисти, които имат проблеми с алкохола.

Да, появиха се по-модерни зависимости – от хазарт и видеоигри до обсебване от тренировките, употреба на райски газ и снюс (никотинови пакетчета, които се поставят под горната устна). Но разговорът за алкохола остава напълно актуален.

"Алкохолът никъде не е изчезнал. Той все още е тук и е леснодостъпен. По-малък ли е мащабът на проблема в сравнение с 90-те години? Безспорно. Но продължаваме ли да говорим с играчите за отношенията им с алкохола? Да, без никакво съмнение", казва Джеф Уитли, координатор по благосъстоянието на футболистите и консултант към Асоциацията на професионалните футболисти (PFA).

През сезон 2024/2025 Асоциацията на професионалните футболисти (PFA) проведе повече от 1500 анонимни анкети сред играчи от Висшата лига, Английската футболна лига (EFL) и Женската суперлига (WSL) в рамките на своите семинари за психично здраве. Резултатите показват, че около 13% от футболистите определят алкохола като проблем, който ги тревожи.

"Може и да не купонясват толкова бурно, както някои момчета през 90-те години, но най-важното е да разберем как точно пият и кого те самите смятат за човек, който е "изгубил контрол". Някои играчи могат да пият на запои – само няколко пъти в месеца, но изключително сериозно", обяснява Уитли.

На пръв поглед да пиеш веднъж или два пъти месечно не изглежда като голям проблем. Но Уитли подчертава, че въпросът не е в честотата, а в начина на употреба и възможните последствия.

"Ако пият до безпаметност, ако не могат да спрат, ако не познават границата или изпадат в проблемни ситуации по време на запой – било то сбивания или шофиране след четири-пет питиета – именно върху това се опитвам да насоча вниманието им.

Добре, може и да не обикаляте баровете всяка седмица, но случвало ли ви се е вече да понесете неприятни последици? При някои – да. Винаги задавам този въпрос на хората, които се чувстват достатъчно спокойни и уверени, за да вдигнат ръка и да признаят. Тогава започваме разговора."

Клубове от всички нива редовно отварят вратите си за PFA, като често самите те искат организирането на подобни семинари. На тях футболистите получават съвети, обучение и достъп до психолози, за да знаят ясно, че помощ и подкрепа съществуват – и са на разположение.

PFA разполага и със специализиран екип за благосъстоянието на играчите, който предлага индивидуална и поверителна помощ. Това включва денонощна телефонна линия, достъп до национална мрежа от консултанти, както и редовни посещения в клубовете.

Освен това благодарение на партньорството с клиниката Sporting Chance членовете на PFA могат да получат специализирано лечение при психични разстройства и зависимости.

Благотворителната организация Sporting Chance, която предлага консултации и стационарно лечение на настоящи и бивши спортисти, е основана през 2000 година от бившия капитан на Арсенал и националния отбор на Англия Тони Адамс. Средствата за създаването ѝ идват от приходите от книгата му "Пристрастен" (Addicted), в която той откровено разказва за собствената си битка с алкохолизма.

Именно личната история позволява на 46-годишния Уитли да говори на един език с футболистите, които страдат от зависимости.

Бившият футболист има повече от 300 мача на професионално ниво за Манчестър Сити, Рексъм, Съндърланд и националния отбор на Северна Ирландия. Но в началото на двайсетте си години той се бори с алкохолна и наркотична зависимост, преминава през фалит и се лекува в клиниката Sporting Chance. Сам признава, че е бил погълнат от алкохолната и купонджийската култура на 90-те години – време, когато играчите в неговото положение почти нямали към кого да се обърнат.

"По мое време никой не идваше в клубовете, за да говори по тези теми. Играех в Манчестър Сити, където ветераните ни внушаваха нещо от рода на: "Ако не пиеш, никога няма да станеш истински футболист."

На 17 години изобщо не умеех да пия, затова постъпих като всеки добър професионалист – започнах усърдно да се упражнявам и в това, защото много исках да стана футболист. Но, вижте, всичко се промени и днес помощта и подкрепата наистина съществуват", спомня си Уитли.

Макар че данните на PFA показват, че 13% от футболистите продължават да се тревожат заради алкохола, самият спорт днес е неузнаваем в сравнение с атмосферата през 90-те години. Снимката на футболистите от националния отбор на Англия с разкъсани дрехи, които наливат силен алкохол в устата на свой съотборник в прочутото "зъболекарско кресло" в бар в Хонконг преди Евро 1996, се превърна в символ на отношението на футбола към алкохола по онова време.

Едно издание дори публикува снимки на пропитите с алкохол футболисти под заглавието "Позорище" (Disgracefool). Но последвалото достигане на Англия до полуфиналите на Евро 1996 превърна този инцидент в част от английския футболен фолклор. Той започна да се възприема почти като символ на успешното сплотяване на отбора, а не като безразсъдна подготовка на професионални спортисти за голям турнир.

Отношението към алкохола в английския футбол започна истински да се променя едва когато Арсен Венгер пое Арсенал през октомври 1996 година, затвори бара за играчите и забрани употребата на алкохол в клубния автобус.

"Няма да забраня напълно бирата, защото една халба помага на хората да се отпуснат. Но не искам играчите да изпиват по 15 халби, защото това вече е вредно. Тялото на футболиста е неговият работен инструмент. Ако той го разрушава с вредни навици като пиенето, това е глупаво. Моите футболисти ще трябва да променят навиците си в ежедневието. Не мога да си представя как човек, който редовно пие, може да оцелее в съвременния футбол", казва Арсен Венгер, бивш мениджър на Арсенал.

Дон Хъчисън, който в продължение на 19-годишната си професионална кариера игра за Ливърпул, Уест Хем, Евертън и националния отбор на Шотландия, е бил свидетел на тази трансформация.

Но дори почти двадесет години след края на кариерата си Хъчисън признава, че съжалява за щетите, които алкохолът е нанесъл на футболната му кариера.

"Понякога си лягам вечер и си мисля: "Какво, по дяволите, правех в началото на деветдесетте?". Знам, че можех да извлека много повече от кариерата си. Това ме преследва и до днес. Да, играх за велики клубове и прекарах почти 20 години във футбола. Но в Ливърпул останах само три години, а можех да прекарам десет, ако нещата се бяха развили по различен начин", признава Дон Хъчисън, бивш национал на Шотландия и футболист на Ливърпул.

Хъчисън разказва, че когато през 1991 година преминава в Ливърпул от Хартълпул Юнайтед, е бил "слабичък бегач" и почти не е пиел. Но, подобно на Джеф Уитли, бързо усетил натиска – за да стане част от колектива, трябвало да не изостава от ветераните.

"Когато подписах с Ливърпул, до тренировъчната ни база имаше спортен бар – по-близо нямаше как да бъде. Имахме традиция всеки вторник следобед да прекарваме времето си там. Беше пълна лудост – всички идваха на сутрешната тренировка с такси, защото предварително знаеха, че следобед ще отидат в бара, а сряда беше почивен ден. Пълна безсмислица.

Бях на 18 или 19 години, а младите лесно се увличаха. Изобщо не осъзнавахме какво правим, но когато по-възрастните изпиваха халба след халба, ти искаше да бъдеш част от колектива и се присъединяваше към тях", спомня си Хъчисън.

Хъчисън си създава лоша репутация през лятото на 1994 година. По време на почивка в кипърския курорт Айя Напа заедно със своите съотборници Джейми Реднап и Майкъл Томас той е заснет напълно гол в бар, като интимните му части били прикрити единствено от етикет на бира Budweiser. Няколко седмици по-късно Ливърпул го продава на Уест Хем.

"Глупостите, които вършех извън терена, ми струваха скъпо. Твърде често попадах по първите страници на вестниците. Ужасно е да се обърнеш назад и да си кажеш: "Какво, по дяволите, правехме?".

Тогава културата беше такава – работехме здраво на терена и купонясвахме със същата страст. Сега това звучи налудничаво, но тогава всички правеха така. Да отидеш при мениджъра и да му кажеш, че имаш проблеми с алкохола, беше немислимо – щяха да те сметнат за слабак. Но всичко се промени. Погледнете играчи като Джеймс Милнър – той не пие и продължава да играе във Висшата лига почти на 40 години.

Спомнете си историята с футболистите на националния отбор на Англия в "зъболекарския стол" – никой съвременен футболист днес дори не би се доближил до подобно нещо!", признава Хъчисън.

Но въпреки че спортът се промени, алкохолът продължава да преследва футболистите, макар и в по-малки мащаби. На преден план обаче излизат други зависимости. Според Джеф Уитли е изключително важно както играчите, така и клубовете да знаят, че помощ има, независимо с какъв проблем се борят.

"Снюсът е огромен проблем. Има го във всеки клуб и често ни молят да провеждаме специални семинари по тази тема. Независимо дали става дума за снюс, райски газ, алкохол или нещо друго – ако играчите не разберат самата природа на своята склонност към зависимости, те винаги ще търсят нещо ново.

В крайна сметка терапията не е място само за хора, които са в криза. Много хора посещават специалисти просто защото знаят, че имат нужда да поговорят и да свалят товара от плещите си. Искаме футболистите да идват при нас още при първите тревожни сигнали, а не когато вече са на около 40 години и са загубили всичко.

Сега млади момчета търсят помощ и това наистина е положителна промяна", казва Уитли.

Пътят, който извървяха Рууни, Адамс и Хъчисън, е изпълнен със съжаление заради тясната връзка между футбола и алкохола. Но техният опит даде резултат – днешното поколение футболисти най-накрая разполага с изход от трудностите, които пречупиха толкова много от техните предшественици.