Има много причини, поради които Пол Скоулс се откъсна от националният отбор на Англия, но сега, когато се пенсионира легендата се изказа за една от тези причини. Според него това се корени в английския национален отбор и е основата на неуспехите му. Това е деструктивният егоизъм на играчите, които гледат на изявите си с Англия просто като врата към трансфери в по-големи клубове и по-добри договори.

Скоулс се отказа от футбола през май месец, а не е играл за Англия откакто напусна през 2004 година: "Писна ми," каза той. "Когато отиваш в отбор, ти искаш да си част от колектив, който играе добре, а тук има индивидуалности, които търсят лична слава... когато има прост пас на 5 метра, те гледат да я запратят на 60-70 метра. Ще направят всичко, за да бъдат забелязани." 

OЩЕ...

21.11.24 | 22:24

Аморим е готов да действа с твърда ръка

"Да играя извън позицията си за мен не бе проблем. И в Юнайтед съм играл там много пъти. Може би най-добрият ми период, що се отнася до голове бе от тази позиция, така че нямах проблем с това." Когато Джейми Карагър призна, че за него е по важно, когато Ливърпул губи, отколкото Англия, стана ясно, че някой футболисти просто искат да играят за клуба си. Скоулс вярва, че проблемът е по-дълбок - някой играчи са лоялни само към едно нещо: самите себе си.

"Мразиш, когато губиш. Няма значение дали за Юнайтед или Англия. Може би половината проблем е това, че футболистите отиват в този състав без да им пука дали ще спечелят. Абсолютно ясно е, че има такъв елемент, както каза Джейми - не му пука дали губи с Англия."

"Винаги чувствах това, когато играех покрай англичаните. Това са играчи - особено тези от клубове като Астън Вила - те искат да се забележат от голям клуб. Не знам от кой, но се питаш: Наистина ли са тук за добро? Аз мисля, че това са егоисти. Често за това се играеше - отиват там за малко слава, за заглавия в медиите, и си мислят: "О, това ще ме изстреля." Това е най-големият проблем с англичаните. Просто повечето от тях са големи егоисти."

"Когато си получат трансфера си мислят, че са си свършили работата и толкова. За нас от Юнайтед това бе противно. Прост егоизъм. Погледнете испанския отбор сега, те играят един за друг. Никой от тях няма да се опита да направи нещо в игра, което няма да подходи на мисленето на останалите. Това може да стане и тук"

Скоулс изигра 66 мача за Англия между 1997 и 2004 година, като игра за Глен Ходъл, Кевин Кийгън и Свен-Йоран Ериксон. Въпреки че поколението му бе изключително талантливо (наречено Златно Поколение), Скоулс и съотборниците му не преминаха над четвърт-финали в голям турнир. Не постигнаха нищо повече и когато той се отказа от отбора. Дори не се класираха за Евро 2008. Всичко това на фона на тотална доминация от английските отбори в европейския футбол.

"Трябваше повече отношение. Като гледате други отбори, има толкова много технически надарени играчи, но когато ние излезем на международната сцена, не изглеждаме така. Защо? Просто не знам. Ние, Англия, отиваме на тези турнири с най-високи надежди и после реалността е тежка, защото има толкова много добри отбори. Французите до скоро, испанците, бразилците, аржентинците, просто изглежда, че не сме добри, колкото тях.

"Никога не се чувстваш така докато играеш. Винаги мислиш, че имаш шанс. Чувстваме, че имаме добрите играчи, хората казват най-добрите в света, но аз не мисля, че това е така ако се гледат международните турнири. Всеки път сме фаворити и може би ще е така и следващия път. Ще бием Македония с 6:0 в квалификациите и ще сме с коефициент 5/1 за спечелване на Световното. Просто така правим. Мисля, че това е смехотворно, вие не мислите ли така? Това просто е манталитета на англичаните. Мислим си, че ще спечелим всичко."

Английската футболна мисъл никога не е оценявана високо от Скоулс. Той е футболист, чийто стил се оценява от континенталните грандове, и животът му никога не е бил в центъра на медийното внимание. В Англия се обичат играчите, които играят навсякъде, хвърлят се за всяка топка и вкарват невероятни голове от всяко разстояние - играчи, които говорят на висок глас за тима и за себе си.

Качествата на Скоулс - пасовете му, начина, по който задържа топката, тактическата му интелигентност и това, че знае къде се намира всеки играч в даден момент, се третираха като безвкусни и никога не бяха оценени, заради скромността му. Това, което впечатли гигантите на футбола - Зидан, Шави, Давидс, Лоран Блан, Марчело Липи и Пеп Гуардиола, не се оценяваше в родното място на халфа.

Всъщност англичани съжаляват, че не построиха отбора си около Скоулс. Факт е, че не дълго след дебюта му през 1997, той се виждаше като диамант за бъдещето на Англия. През 1998 на Световното, Глен Ходъл остави Пол Гаскойн и направи Скоулс, тогава на 23 години, ръководител на схемата му 3-5-2. След като Ходъл се махна обаче, Кийгън и Ериксон изолираха Скоулс от центъра, от най-добрите му качества и така, той напусна през 2004.

Ходъл виждаше нещо от себе си в Скоулс. Неговият стил съще не бе оценяван от Англия: "Той е англичанин, който знае какъв стил трябва да се играе," каза Скоулс. "Не беше точно както играят Барселона, но имаше прилики. Бяхме по-добър отбор под ръководството на Глен. Знаехме какво се искаше от нас."

"При Ходъл и Свен ти знаеш как трябва да играеш. Но сега като се замисля какво цели Англия с играта си, не виждам нищо. Гледам мачовете, но къде играе Гарет Бари? Имаме ли халф, който да задържи топката? Един ли напада? Немога да разбера нищо от стила." За Скоулс идеалната игра е това, което показва Барселона. Преди финала на Шампионска лига Пеп Гуардиола изолира Пол Скоулс и го определи като "най-добрият халф на поколението си", докато преди Шави бе казал, че "в последните 15 до 20 години Скоулс е най-добрия централен защитник, който съм виждал."

"Барселона е нивото, до което всички трябва да стигнем. Те играят както всеки би трябвало. Имат футболистите да го правят. Пак казвам, че голямото нещо зад това е факта, че не са егоисти. Играят като отбор, трудят се един за друг. Колкото и хората да казват, че Меси е звездата, то сред тях това не е така, той е просто съставна част от всичко." Следващото предизвикателство пред Скоулс е да положи твърдите си изгледи за играта на практика. Той ще се срещне със Сър Алекс Фъргюсън в началото на следващия месец, за да стане ясна ролята му при мениджърите.

"Сигурен съм, че Фъргюсън има планове какво ще правя аз. Може би ще иска да тренирам младежите, заедно с Уорън Джойс. Не съм сигурен още. Но може би в началото само ще стоя и ще гледам, докато разбера с какво се захващам. Няма да се бавя много. Може би скоро ще се захвана с мениджърската професия. Не знам още. Първо ми трябва година две опит, а може би и повече."