След като анализирахме представянето на отборите, които напуснаха Висшата лига на Англия или участваха до последно в борбата за запазване на елитният си статут, сега ще насочим нашето внимание към средата на таблицата за класирането. За сравнение, през миналия сезон, Астън Вила, който завърши на шесто място в шампионата, спечели шестдесет и четири точки, а Болтън, който завърши сезона четиринадесети успя да заработи тридесет и девет. Тази година, между аналогичните места разликата е само 12 точки! Ако махнем двата мърсисайдски клуба, то между осмия Фулъм и четиринадесетия Болтън дистанцията е още по-малка - само три точки.

На какво се дължи всичко това? Отговорът е прост - на повишеното ниво на отборите във Висшата лига. Ако преди Юнайтед можеше да победи Уулвс с третия си състав, сега „червените дяволи" загубиха с основния си. Всичко това за пореден път доказва силата и оспорвания характер на Премиършип, както и факта, че това е най-силното първенство на планетата.

OЩЕ...

01.11.24 | 09:24

Аморим: Какво ми харесва в английския шампионат? Всичко

За Болтън сезон се оказа повторение на предишния - освен, че финишира отново на 14-то място, хората на Оуен Койл направиха серии от добри игри, както и такива на страхотни провали. Презпървата част на кампанията си Уондърърс показа по-доброто си лице - бърза и комбинативна игра, благодарение на която на два пъти попадаше в топ 4, а един път бе трети. През този период последваха победи с 4:2 над Тотнъм, с 5:1 над Нюкасъл, а срещу бъдещия шампион хората на Койл на два пъти повеждаха, за да се стигне в крайна сметка до 2:2. През зимата и пролетта Болтън свали гарда, но все още се подвизаваше в горната половина на таблицата, като дори успя на 27 април да прекърши надеждите на Арсенал за титла, побеждавайки „артилеристите с 2:1. Оттук до края на шампионата обаче, „тротърсите" я удариха през просото и загубиха последните си пет мача в шампионата. Като цяло, слабото място в тима се оказаха срещите извън „Рийбок Стейдиъм" и с 11 спечелени точки, Болтън бе най-слабия гост от всички тимове във Висшата лига.

Интересно е представянето на Сток Сити. Срещу последните пет отбора бяха постигнати само две победи, а срещу тимовете в горната част на таблицата - цели шест! Едва ли обаче можем да кажем, че тринадесетото място е справедливо, след като „грънчарите" през цялата си кампания се подвизаваха в Топ 8. Хората на Тони Пюлис започнаха много лошо - с три поредни загуби, но след това наставника успя да обедини тима около Етерингтън, Уайтхайд и Уолтърс, в резултат на което Сити победи Арсенал и Ливърпул, а срещу Челси и Манчестър Сити завърши наравно. Отборът успя да достигне дори до финал в най-стария турнир в света - този за Купата на Англия, където загуби от Манчестър Сити, но благодарение на това, че „гражданите" ще участват в Шампионска лига, „грънчарите" ще премерят сили в Лига Европа, което означава допълнителни емоции за феновете на тима. Изпадането на Сток от топ 10 дойде заради загубите в последните два мача от изминалия сезон - ако хората на Пюлис бяха победили поне в един от тях, щяха да финишират десети.

Новаците във Висшата лига Уест Бромич и Нюкасъл успяха да запазят елитния си статут, но при двата тима това стана по-различен начин. „Дроздовете" започнаха отлично, но от началото на ноември до идването на Рой Ходжсън записаха десет загуби в 13 мача и се озоваха в зоната на изпадащите. Кризата бе преодоляна в началото на февруари с назначаването на бившия наставник на Фулъм и Ливърпул за мениджър на мястото на Ди Матео и в следващите 15 мача, Уест Бромич допусна само две загуби! За Нюкасъл нещата бяха по-спокойни - никой не очакваше велики работи, но и мисълта, че „свраките" ще се борят за оцеляването си не стояха на дневен ред. На представянето на отбора не се отрази негативно нито уволнението на Крис Хютън, нито продажбата на Керъл и в крайна сметка, Алън Пардю задържа тима в средата на таблицата. В крайна сметка, двата новака преживяха един емоционален сезон, който завършиха по най-емоционален начин - в последния кръг сътвориха истинско шоу на зрителите, подарявайки им цели шест гола и напълно в духа на английския футбол станахме свидетели на това, как резултат 0:3 може да бъде обърнат.

Слабото място на Съндърланд през сезона се оказа късата резервна скамейка и в резултат на травмите, които сполетяха тима през зимата, както и преминаването на Дарън Бент във Вила, представянето на хората на Стив Брус може да разделим на две части - до февруари и след това. Вижте сами: през първия период тима записа девет победи и допусна пет загуби, а след това победи само три пъти, но инкасира десет поражения! В историята на клуба със сигурност ще остане невероятната победа с 3:0 на „Стамфорд Бридж" срещу действащия тогава шампион, както и успехът с 1:0 над Манчестър Сити, но със сигурност ще бъдат забравени загубите с 1:5 и 0:5 съответно от Нюкасъл и от „гражданите". Като цяло, Стив Брус е изградил един стабилен отбор, чиито лидер Хендерсън за съжаление премина в Ливърпул, но въпреки това, перспективите пред „черните котки" са добри.

Лично за мен, деветото място на Астън Вила изглежда невероятно на фона на кошмарнитеизпълнения на бирмингамци. След заминаването на Мартин О'Нийл, отборът бе поет от Жерар Улие, чието представяне в Астън Вила ще определим без угризения, като пълен провал. Отборът изглеждаше напълно неуправляем по много начини, една от които е, защото французинът реши да играе ролята на диктатор - подобно на своя сънародник Наполеон. Мениджърът забрани на играчите да използват мобилни телефони, да разговарят с медиите, глобяваше ги с по няколко хиляди паунда за минута закъснение, а своя апогей в безумията си достигна със забраната футболистите му да разговарят по време на тренировките. Мъртва тишина обгради отбора, но също така на терена отсъстваше разбирателството между подчинените му. Това, което Мартин О'Нийл постигна за пет години, французинът със спорна треньорска репутация съсипа за шест месеца. В крайна сметка, здравословните проблеми на Улие помогнаха на Вила да оцелее и бирмингамци записаха повече победи докато Жерар се намираше в болница, отколкото по време на престоя му на „Вила Парк".

Евертън и Фулъм се представиха по идентичен начин, въпреки разликата от пет точки помежду им, а слабото място в отборите се оказаха нападенията и неспособността да бъдат реализирани положенията, които средната линия създаваше. „Карамелите" записаха 13 победи, 15 равенства и 10 загуби, при голова разлика 51-45. „Котиджърсите" пък се отчетоха с 11 победи, 16 равенства и 11 загуби, вкараха 49 гола и допуснаха 43. И двата тима започнаха сезона много зле, като на определен етап Евертън се намираше на 20-то място в класирането, а Фулъм на 18-то. И ако е обяснимо заболяването на „котиджърсите" от вируса на равенствата на Марк Хюз, от който страдаше и Манчестър Сити, то при Евертън никой така и не разбра откъде дойдоха толкова много мачове без да бъде излъчен в тях победител. Ако даваха по две точки за равенства, двата отбора със сигурност щяха да влязат в топ 6, но това не е така и при сегашната система на точкуване седмо и осмо място напълно съответства на показаното от тях.

Разбира се, най-голямата изненада през сезона се нарича Ливърпул. Може би ще предизвикаполемика, защо „мърсисайдци" са в групата на средняците, но отговора е прост - „червените" по никакъв начин не се намираха в борбата за Лига Европа, а още по-малко в Шампионска лига - за разлика от Тотнъм, който до 34 -я кръг бе кандидат за участие в най-престижния европейски клубен турнир, а в предпоследния кръг категорично победи своя конкурент за зона Европа.

Началото на първенство се получи едно от най-лошите в историята на Ливърпул и с жалките си шест точки от осем мача, „червените" дори попаднаха в зоната на изпадащите, а изключителна популярност сред футболните среди придоби вица с кучето - фен на „мърсисайдци":

Привърженици на Ливърпул пият в пъб и от телевизора съобщават за поредната загуба на тима. В един момент, кучето на собственика започва да лае и да скача, а един от посетителите пита какво се случва, на което кръчмаря отговаря, че така става винаги, когато Пуул губи.

- А какво ще стане, ако победим?
- Не знам. Купих го преди три месеца - отговаря собственика на пъба.

През тази част на сезона Ливърпул бе без лидер - Джерард се занимаваше повече със своето здраве, отколкото да играе футбол, Карагър съвсем сдаде багажа, а Торес не се интересуваше от случващото се на терена. На всичкото отгоре, Ходжсън беше недолюбван от феновете. По-зле нямаше и как да бъде. В крайна сметка, мъките за привържениците на тима приключиха на 8 януари, когато Кени Далглиш дойде на „Анфийлд", заменяйки на мениджърския пост Рой Ходжсън. „Мърсисайдци" се отърваха от Ел Ниньо, за когото Абрамович плати безумните 50 милиона паунда, благодарение на които обаче бяха закупени Луис Суарес и Анди Керъл. Мейрелеш в един момент намери себе си, Макси Родригес започна да вкарва, отбора заигра стабилно и бяха постигнати няколко впечатляващи резултата: победа на „Стамфорд Бридж" срещу действащия шампион Челси, победи на „Анфийлд" срещу бъдещия шампион Юнайтед и неговия градски съперник Манчестър Сити, равенство на „Емирейтс" срещу Арсенал.

В крайна сметка, Ливърпул завърши сезона по начин, по който го започна - със загуба, но въпреки това, запалянковците с оптимизъм очакват следващия сезон. Подписването на дългосрочен договор с Далглиш подчерта увереността на ръководството в шотландския специалист, а привличането на Хендерсън и перспективите за още трансфери показват, че „мърсисайдци" ще се борят най-малко за завръщането си в топ 4, а защо не и за титлата. Което означава сезона във Висшата лига на Англия да бъде още по-оспорван, а феновете на най-популярния спорт в света да бъдат наградени с поредната порция непредсказуем и вълнуващ футбол.