Напоследък навсякъде за футбола се говори като за онзи безумно комерсиализиран спорт, в който всичко е пари, пари и пак пари. И все повече досада. Факт.

Днес един малък непрофесионален английски отбор показа, че това в голяма степен не е така. Или ако можем да перифразираме онази песен на една много известна българска певица: „Не всичко във футбола е пари, приятелю, не всичко е пари.” Класирайки се за петия кръг за FA CUP Кроули Таун демонстрира, че футбол може да се играе и без толкова много пари, без арабски шейхове и сибирски мултимилиардери. Да, може би не футбол на чак толкова високо ниво, да футбол, игран от един непрофесионален отбор, но качествен футбол.

Това показа Кроули и на Олд Трафорд днес срещу Манчестър Юнайтед. Да, показа го срещу изключително немотивирания почти резервен отбор на „червените дяволи”, на който очевадно му бе изключително досадно да играе този двубой, но го показа именно срещу отбор номер едно в Англия и Премиършип. На моменти аматьорите надиграваха напълно играчи като Обертан и Бебе, за които са платени десетки милиони, а последният играеше срещу надъханите непрофесионалисти така, сякаш наистина още е в яслата. Кроули загуби, но остана с високо вдигната глава.

Всъщност така както загуби, Кроули можеше да стигне и до преиграване на домашен терен, след като в последната минута на двубоя Броуди удари напречната греда на Андерс Линдегаард вместо да изпрати в невиждан и нечуван екстаз хилядите си фенове, които бяха препътували разстоянието до Олд Трафорд, само за да подкрепят любимия си отбор и само за да докажат, че принципът „Support your local team” (Подкрепяй родния си тим) е почти закон в родината на футбола.

Накрая и няколко думи за досадените играчи на Манчестър Юнайтед – резервите на Алекс Фъргюсън (с малки изключения – Карик, Руни, Чичарито) показаха защо търкат резервната скамейка или пък въобще не попадат в групата. Вместо да докажат, че имат място в първия отбор, досадниците играха възможно най-тъпия и беззъб футбол, който може да се играе на този терен срещу възможно най-лекия противник (все пак да не забравяме, че колкото и нахъсани, Кроули си остават аматьори). Явно на Обертан и Бебе им стигат парите, които получават. За какво и е да са титуляри. Никаква мотивация. Досада.

А пределно мотивираните играчи на Кроули излязоха в мечтан за тях и двубой и загубиха с нула на един, но спечелиха тонове симпатии.

Не за пари, а за хората. Браво, Кроули.

БОГДАН МЛЪЧКОВ, Радио Реакция