Евертън вкара 4 и надви Брайтън
И. Ангелов
Евертън прие Брайтън в срещата от четвъртия кръг на английската Висша лига. Днес на "Гудисън Парк" домакините спечелиха с 4:2 без особени затруднения, като головете вкараха Калвърт-Люин, Мина и Хамес на два пъти за "карамелите".
В 16-ата минута резултатът бе открит когато от трудна позиция Гилфи Сигурдсон успя да центрира на главата на Доминик Калвърт-Люин за 1:0. Нападателят стана първият англичанин, който вкарва в 4 поредни мача за Евертън от Франсис Джефърс през 2000 г.
В 25-ата минута Ришарлисон напусна с контузия и в игра Анчелоти включи Алекс Айуоби. В 41-ата минута гостите стигнаха до изравняване когато една наглед лесна топка бе изпусната от Пикфорд, и Мопей реализира за 1:1. Преди почивката обаче Евертън върна аванса си когато след статично положение Хамес центрира на главата на Джери Мина за 2:1.
В 52-ата минута самият Хамес вкара след подаване от ляво на Айуоби на празна врата - 3:1. В 70-ата минута Хамес вкара отново, и то по същия начин, но този път от ляво му центрира Дукуре за 4:1.
Крайното 4:2 оформи Иве Бисума с красиво изпълнение, когато той получи висока топка на дъгата, овладя на гърди и от воле прати топката далеч от Пикфорд.
Сподели
Лично аз, предпочитам Арсенал да изпаднат, отколкото да бъдат купени от подобен тип. Или пък да бъдат водени от Моуриньо.
Отделно, щеше да ми е много трудно как да преценя кой е по-честен: Продавачът на кукли или затворникът-узбек! Щеше да ми е много трудно да намеся "мръсните кравари", за да докажа, че Алишерчо е къде-къде по-велик бизнесмен от Стив Джобс, примерно. Говорим за олигарха Стив Джобс. Алишер Бурханович е измислил много по-велики неща, създал е за една нощ мобилен оператор и що още ниши е надушил с тънкия си финансов нюх.... Я Джобс да се усети да купи Металоинвест! Дедовия... и през ум няма да му мине!
Също така е жалко, че не съм фен на Арсенал от 10-на години. Ама айде, не можем всички да сме отскоро. Виж, да беше ги купил 88-ма, да кажем, че щях да се омажа покрай тях. Ама сега....
Обаче, теглейки калема кой е по-честен, безпристрасно де, все си мисля, че е Усманката. С една идея по-честен е от Продавача на Кукли - Губернатор, понеже все пак е потъркал малко наровете (като мръсника Хьонес) и си е изкупил вината. (за разлика от мръсника Хьонес).
П.п. А как въобще намесих тая гадина Ули в едно изречение с чистия, като детска сълза, узбек.... не знам. Срам за такЪви като мен... Срам!!!
Първо ме беше яд на Галактикосите. После на Чукотката. После на Сити и ПСЖ. На мръсника Ули. После пак на Чукотката. И това е един яд..... 20-на години вече....
А за честноста - не си съвсем прав. Случва се понякога. Там кантара между Алишер Бурханович и Продавача е равен. Утре ще се събудя фен на Евъртън и ще разбера какво ти е на теб. Кофти е когато някой стане фен за една нощ.... както Филантропа от моста е забогатял.... Явно повечето вървите по стъпките на вожда 😎 Ама щом и фенове на ПСЖ се нароиха, какво ли има за чудене 💲
Наистина ме разсмиваш! Ние, вие, те.... точно се бях запътил аз и още 2-3 авера да опънем чергилата пред Емирейтс и да легнем пред метрото, в знак на простест разбира се, ама времето се развали и се върнахме 😆 🍺 В дъжд протестира ли се?!
И след това се усетихме, че имаме мръсен кравар за собственик, а не честен частник, и съвсем се отказахме.... 😆
Ех, Алишер, ех, Бурханович, на кого НИ (понеже обичаш 1л. мн.ч) остави..... 🍺
Нет, он не стар — как новолунье юн. В нем воздух полон вечной думой струн,
дыханьем песен, ропотом стихов, сверканьем в пляске взвихренных шелков,
и если кто не знал, то знай, что он из легких кружев каменных сплетен.
Таким явился он тебе и мне, театр в Ташкенте, в золотой стране.
Он был задуман до войны. И вот война, беда. Но говорит народ:
— Нет, мирных мы не прекратим работ. Пусть воплотится чудо — и живет.
Уже сражались, доблестью полны, Узбекистана лучшие сыны, когда в театр явились их отцы и, взяв свои волшебные резцы, и стиснув зубы, и прищурив взор, на камне стали высекать узор. Враги свирепо рвутся на восток, но мастер режет за цветком цветок, и сколько б сердце ни терзала боль, и сколько б глаз ни разъедала соль, ни разу не дрожит его рука, верна, трудолюбива и жестка: он знает, что усталые сыны сюда прийти с победою должны.
Идут сражения. Идут года. Пылая, исчезают города. Но сказочный в мерцании зеркал уже рождается Бухарский зал,— из легких кружев каменных сплетен, нежнейшим светом белым напоен.
Да, мастер знал — усталые сыны сюда прийти с победою должны.
Приди ж и взгляд на нем останови — единоборстве камня и любви, знай: никакие силы не согнут народ, влюбленный в красоту и труд.
Да, это случилось семь лет назад,— я помню об этом — и рада: мне в сорок втором на линкоре «Марат» пришлось побывать с бригадой.
Раскрашен под камень и к стенке прижат, сетями укрыт, изувечен, оружия не положивший «Марат»,— таким ты запомнишься вечно.
А личный состав говорил об одном, как будто б забыв про блокаду: — Туда! По-балтийски сразиться с врагом, на улицы Сталинграда!
О чем же еще мы могли говорить в августе сорок второго? Что фронта «союзник» не хочет открыть? Мы знали — теперь не откроет.
Мы слышали отзвук обвалов глухих оттуда, с приволжских откосов! О, как мы читали в тот вечер стихи, солдаты, поэты, матросы.
И вдруг, изумляя и радуя взгляд, за ужином скудным и странным, на маленьком блюде — сухой виноград и даже вино — по стакану.
Мы так наслаждались! — Скажи, капитан, такое богатство — откуда? — А это от шефов. Узбекистан. Вы правы — похоже на чудо. Мы в дружбе давнишней — Ташкент и «Марат».
В осаде о нас не забыли. Сквозь тысячи верст — привезли виноград и сирот, маратовских малых ребят, заботливо усыновили.
И медленно, тихо поднял капитан, как будто б огромную чашу, неполный и маленький легкий стакан за верность народную нашу.
Ташкент, я припомнила этот глоток, как мира, победы и счастья залог, когда мы собрались под кущи твои на праздники в честь Навои.
Он длился — щедрейший, обильнейший пир, поэзии торжество… За этот творящий и мыслящий мир — как бились мы все за него!
И розы клубились, сияло вино, и воздух звенел от стихов… О родина света, где слиты давно поэзия жизни и строф!
О родина дружбы, где счастье роднит, где не разлучает беда! О родина мира,— твой мир сохранит народ навсегда, навсегда…
Вероятно ти лично си посъветвал батюшката да развърже кесията за благотворителност 😆
Ама ти наистина ли не се усещаш?!
Ще гледаМЕ ШЛ по телевизията?! 😆
Ама ти наистина ли (пак) не се усещаш?! Ти Челси къде ги гледаШ?! ПътуваШ с отбора?! 😆 Възможно е, щом съвети на Вожда даваШ, къде да си налива парите 😆