Сър Алекс: При нас бързо се става герой
А. Франгов
Мениджърът на Манчестър Юнайтед Сър Алекс Фъргюсън даде обширно интервю пред в. „Таймс", в което говори за ситуацията в клуба, незабравимия финал за Шампионската лига с Челси в Москва, както и много други интересни ситуации в които е изпадал откакто е начело на „червените дяволи". От Futbol-Tv Ви предлагаме в две части цялата статия посветена на легендата на треньорската професия Фъргюсън.
Сър Алекс има нечовешкия талант винаги да запазва спокойствие дори и в най-напрегнатите ситуации. По същият начин, по който кротко изгледа първата си европейска титла на Камп Ноу в Барселона 9 години по-рано, когато в последните секунди „червените дяволи" обърнаха Байерн, Фърги без никакви притеснения видя как Джон Тери изпусна дузпата, която можеше да донесе титлата на европейските шампиони на Челси.
Попитах го дали в това спокойно изражение се крие наразрушимо чувство на сигурност в действията си. „Мислех си, че всичко свърши. Мислех си, че вече сме загубили", отговори Сър Алекс, без да може все още да схване ситуацията, разразила се малко след полунощ на 22 май в Москва. „Може да съм изглеждал сигурен в себе си, но секунди преди Челси да бият втората си дузпа, аз се помолих на Бог. Ван Дер Сар почти я опази, но когато топката влетя в мрежата аз си казах - "Повече никога няма да се моля". Преди, още когато бях на финал за Купата на Шотландия с Абърдийн ние водихме с 1:0, но Рейнджърс ни вкараха два гола в последните три минути от продълженията. И тогава се бях помолил на Господ, но те ни биха. И тогава си бях казал, че повече няма да се моля..."
Напоследък Фъргюсън не разговаря много с медиите. Пресконференциите се свеждат до минимум, а интервютата с него са толкова редки, колкото са и трофеите във витрината на Сити. Затова и подобни шансове да си поговоря с един от най-великите британски мениджъри на всички времена за мене са наистина безценни.
Едно от нещата в които най-често е обвиняван Сър Алекс е това, че бил грубиян. Та, така ли е? „Ни най-малко! Веднъж погледнах думата "грубиян" (на англ. bully) в речника, и до колкото си спомням грубиян е накой, който се държи лошо и неприлично с по-слабите от него. Ако погледнете някой от хората, на които съм се опъвал в последно време като мениджър ще видите, че всичките са доста по-големи от мене. Не виждам нищо грубиянско в това..."
Е, добре тогава. Ами ако нещо ви изплаши? „Амии, имаше няколко футболиста които веднъж...". Фърги изведнъж спря и ме погледна. „Абе, страха е странно нещо. Мисля се, че дори и като карам ме е страх. Особено когато има много трафик. Особено когато се движа бързо..."
Помислих си, че по всяка вероятност затова Фърги си има шофьор за неговото Ауди А8.
Ама със сигурност има някой, който ви и поизплашил все някога... „Еми защитникът на Селтик Джон МакНейми най-вече. Веднъж му звъннах да му кажа, че ще го добавя в автобиографията си, а той се побърка да се смее. Понякога доста ме плаши..."
Футболната философия на МакНейми може да се разкаже само с една случка. Той тогава играеше като централен защитник за Нюкасъл, а Челси им гостуваха на „Сейнт Джеймсис Парк". Халфът на Челси Алън Бирченал тръгна по дясното крило. МакНейми си смени мястото с десния защитник на „свраките" и с пълна сила избута и събори Бирченал на пистата около терена. „И ако пак се върнеш в тази половина на игрището ще има още!", беше крилатата фраза на МакНейми като се наведе над жертвата си.
Наскоро МакНейми каза, че „футболът се е изнежил, а не е загрубял". Каквото и да е станало с Великата игра, Фъргюсън се е адаптирал успешно към модерното. Как иначе може да си обясним 22-та трофея, които има за 22 години в Юнайтед, и другите 10 които има начело на Абърдийн за 8 години и половина?
Друг проблем за Фърги бе и факта, че Луис Фелипе Сколари пое съперника за титлата Челси. Ако някой някога се е чудил защо, след повече от 30 години Фъргюсън не се е отказал от професията си, то реакцията му към една статия в „Рейсинг Пост" преди началото на сезона, която хвалеше способностите на Сколари пред тези на самия него, ни отоваря напълно:
„Един журналист писа, че Челси със сигурност ще вземат титлата тази година. Причината била, че Сколари вече е тук. Той твърдеше, че Венгер, Моуриньо и Аврам Грант "не могли да се справят с мен". Изданието беше казало, че аз съм бил "нападнал" Челси като съм бил казал, че "отбор футболисти по на над 30 години не може да вземе титлата". Това са пълни глупости. Никога не съм казвал подобно нещо. Казах само, че отбор с футболисти по на над 30 години не може да се развие повече от това което е. С представянето си миналата година не виждам какво Челси трябва да подобряви в играта си, за да стане шампион..."
„После същият журналист ми казва, че Сколари бил по-добър мениджър от мен. Не съм толкова арогантен, че да кажа че това е невъзможно. Сколари може и да е по-добър от мен. Но как може да се вади такъв извод след като Сколари не е водил отбор в Англия? Ако погледнете CV-то му, той е водил около 17 отбора!"
Фъргюсън е израстнал като син на корабостроител в малко предградие на Говън (Западна Шотландия), в същия регион където са работили легендарните Мат Бъзби, Джок Стийн и Бил Шенкли. Какво и има на тази част от света, че такива велики мениджъри са израстнали там?
„Според мен хората в западна Шотлания израстват при по-тежък климат. Буквално. Там е мокро, студено и не прощава. Ако някога си седял на пристанището в Фрейзънбург (близо до Абърдийн) рано сутрин през зимата ще ме разбереш. Там е прекрасно! Спомням си когато работих като инструментаджия посред зимата. Смоням си как всяка сутрин пипах студената стомана. Толкова беше студена, че направо може да се опариш! Ужасна е! И въпреки това същите хора около мен са строили кораби които в момента обикалят света.„
„Ако искате може да ги преромантизирате тези неща, но наистина, поне според мен, те имат важна роля в изграждането на характера на човек. Дават решителност. Замислете се за миньорите; Стийн и Шенкли. Спомням си една фантастична реплика на Стийн. Карахме си към Глазгоу по време на миньорката стачка (средата на 1980-те). Едни внасяха на контрабанда въглища от Белгия. Джок (Стийн) ги спря, погледна ги, и им каза: "Надявам се сте доволни от себе си. Така лишавате много хора от заплати!". Те се спогледаха и нищо не ни отговориха. После на мен ми каза "Това е абсолютна простотия! Като слезнеш долу в мината, около миля под земята, нощо не виждаш. Човекът до тебе ти е най-добрия приятел. Може и да не го познаваш, но е така. Животът ти виси на косъм!". Всички тези малки неща изграждат характера на човек." разказа Фърги.
Като го слушах да говори по този начин само си мислех как изобщо се оправя с характерите на някой модерни футболисти като Роналдо и Кантона. Може би защото и двамата са толкова различни по характер и начин на живот от всички англичани, че той се заинтригува от поведението им. Това обяснява и защо Сър Алекс пропусна да подпише с Паоло Ди Канио преди години...
„Ди Канио можеше да стане голям футболист при нас. Той беше много талантлив играч. Но като винаги изразява себе си, както правят и Роналдо, и Бест, Кантона, Рууни и Бербатов... Така можеше да бъде в историята на Юнайтед. Тука правим талантливите футболисти герои. Ди Канио можеше да влезне в тази категория."
Робърт Чалмърс, „Таймс"
Превод от английски език: Аспарух Франгов
Сподели
