Обратното броене


Н. Гавазов

Обратното броене

По-рано през седмицата Тотнъм помете Цървена звезда с 5:0 и може би този резултат замъгли съзнанието на част от феновете на "шпорите", а и на някои анализатори. Това обаче не променя общото  впечатление от досегашното представяне на лондончани. Колективът на Маурисио Почетино изглежда обречен, футболистите – разпилени, а самият специалист изморен от работата си в клуба.  

Вчера Юрген Клоп каза, че очаква голям мач срещу Тотнъм, като подчерта, че утрешният съперник се е оттласнал точно навреме с тази победа над сръбския аутсайдер. Дали наистина немският специалист вярва в това, което говори или целта му е да не позволи отпускане на хората си срещу лондончани, а също така предпочитайки да не рови в чужда къща.

Истината е, че проблемите в Тотнъм сега са много дълбоки и една среща едва ли може да се превърне в преломен момент за тима, особено А и нека да не забравяме какво се случи след победата над Саутхемптън в края на септември.  

През 2019 г. "шпорите" сензационно се класираха за финала в  Шампионска лига, на практика  достигайки пика на своето време с Почетино. От друга страна, през 2019 г. Тотнъм спечели само 11 от 25 мача в първенството. Средният показател за отбора на Почетино е 1,48 точки на мач.

Парадоксално е, че Тотнъм се движеше към главния европейски клубен турнир, ставайки по-слаб. Затова слуховете за желанието на Почеттино да напусне клуба не са изненадващи, освен това  мениджърът, по негово собствено признание е бил много  депресиран след поражението през юни от Ливърпул. За специалиста бе очевидно, че тимът не става по-силен и срещата в Мадрид бе голям шанс на клуба да спечели голям трофей.

През пролетта тимът на Почетино победи Манчестър Сити и Аякс, защото не загубиха най-доброто си качество - да покажат силна игра в голям ден в статут на аутсайдер. Но "шпорите"  никога  нямаха стабилност, за да се борят за каквато и да е титла, а сега тя става още по-малка поради обективни причини.

Съвсем резонно е да се попитаме, защо се получава така? И защо Почетино обмисля да си тръгне, въпреки официалните изявления на специалиста в обратното?

Първо, много футболисти на Тотнъм спряха да растат през последните няколко сезона. Отборът нямаше достатъчно ресурси, за да стане по-силен.

Свикнали сме да говорим за "шпорите“ на Почетино като място, където футболистите могат да се развиват в процеса. Но това мнение отдавна не е от значение. Най-яркият пример е Деле Али. През сезон 2015/16 той бе представен  като бъдещата звезда на световния футбол, но оттогава Али не предприема стъпки в развитието си. Сега полузащитникът дори остава на пейката до края на двубоя.

Има и други примери. Тотнъм има много възможности в атака, но някои играчи не излизат от ролята на епизодични герои. Ерик Ламела остава там. Лукас Мура блесна в полуфиналите на Шампионска лига, но все още не е убедил, че това може да стане постоянство. В полузащитата на "шпорите" отдавна има объркване, а наскоро надеждният Ерик Дайър просто изчезна. Почетино чака следващата стъпка от Хари Уинкс, но това все още не е достатъчно за оптимизъм.

Защитата на Тотнъм също бележи регрес. Дани Роуз все още е добър, но от няколко години левият бек мисли да напусне клуба. Никой така и не разбра какво точно се случи между Почетино, босовете на клуба и Кийрън Трипиър. Да, предишният сезон не бе най-добрият за англичанина, но той има потенциал и заминаването му в Атлетико дойде като изненада. Неприятното е, че Почетино остана с три варианта, но всеки от тях е по-лош от Кийрън. Серж Орие е символ на не винаги разбираемата траснферна политика на "шпорите". Африканецът има талант, но манталитетът му е точно противоположен на основите, поставени от Почетино в Лондон. Мениджърът не може да разчита на него, а Кайл Уокър-Питърс просто не изглежда еквивалентен заместник на Трипиър.

В центъра на отбраната е Давинсон Санчес, който бе купен преди няколко години. Колумбиецът бе взет като подсилване  за бъдещето, но той все още е нестабилен. На практика, виждаме другата версия на Орие. Двойката Алдервейрелд и Вертонген няма нищо общо със съюза от преди няколко години. Белгийците грешат по-често от всякога и на моменти създават впечатление, че не се познават. Няма как да пропуснем и Уго Льорис, чиито блестящи спасявания се редуват с груби грешки.

Наистина ли Почетино е фокусиран върху младостта, позволявайки и да се развива?  Последният пример за такъв играч е Хари Уинкс, който дебютира през 2016 година. С целия си талант той не печели едни и същи отзиви, които Кейн или Али имаха наведнъж.

През лятото лондончани подсилиха  състава, но ще трябва да направим някои уговорки. От новодошлите само Танги Ндомбеле се интегрира. Ло Селсьо и Сесеньон засега нямат тази възможност заради травмите, но има съмнения, че те ще направят принципна разлика.

Към тези проблеми е добавен и психологическият  момент.

Хари Кейн честно призна за това в края на септември. Според нападателя, хармонията в отбора е нарушена  след трансферния прозорец. Някои футболисти искаха да напуснат клуба, не всички успяха и предишното единство в целите трябва да бъде възстановено. Почетино трябва да разбере такива футболисти.

Финалът в Шампионска  лига във вече отслабен отбор изглеждаше върхът, отвъд който пътеката води  само надолу. Кристиан Ериксен е първият въпрос. Но нека да не забравяме за положението на хора като Вертонген или Дани Роуз. Лукас Моура вероятно вярва, че след подвизите си в полуфиналите в Шампионска лига  заслужава по-голяма роля, така че няма нищо изненадващо в слуховете около него.

Да, Тотнъм има проблеми, но дори с тях колективът на Почетино може да се представи адекватно в Европа и да влезе в четворката на Висшата лига. Но върху двегодишния застой се насложи и психологическата умора на някои играчи и мениджъра. Маурисио е наясно, че пределът  на неговите възможности сега е да върне "шпорите“ към относителна стабилност. И толкова. Тотнъм вече няма пространство за скок напред, а мениджърът, който даде на клуба пет години, има право да търси нови предизвикателства и по никакъв начин не може да бъде обвиняван от никого.

1421