Легенда
Н. Гавазов
Последният съдийски сигнал на "Ванда Метрополитано" донесе усмивки и прегръдки за мърсисайдци, но най-вече една емоция се открояваше над стадиона - голямо облекчение. Серията от седем години без трофей завърши по най-грандиозен начин. Не сработи проклятието за провалените финали, не повлия и проблемът с автобуса, който попадна в задръстване.
Каквото и да говорят критиците (и най-вече феновете на Тотнъм), истината е, че Ливърпул дойде за "Ушатата" в Мадрид и най-спокойно си я прибра. Напълно заслужено и логично най-добрият сезон на "червените" за последните 20-на година се конвертира в спечелването на най-голямата европейска Купа. При това постижението завинаги ще остане в историята не само със спечеления финал, но и по начина на достигането до него - мощно, безмилостно и с характер.
"Днес се събудих като мениджър на Ливърпул. Моля, дайте ни време за нашата работа. И мисля, че когато изминат четири години, ние ще имаме поне един трофей", това каза Клоп по време на първата си пресконференция в Мърсисайд. И сега, след 1 юни, можем спокойно да кажем, че немецът изпълни обещанието си.
Но, освен най-желаната Купа в света, Ливърпул също така има нова история, която ще продължи да се пише от един от най-великите треньори на нашето съвремие. Да, правилно го прочетохте. След 1 юни Юрген вече има статут на легенда и за това без свян ще използваме това обръщение към него.
През 2015 г. отборът се намираше в трудно време, но дори и с този състав немецът направи страхотен сезон, който завърши с поражение от Севиля във финала на Лига Европа. В хода на въпросната кампания обаче имаше много прекрасни моменти: спечелените гостувания над Челси и Манчестър Сити във Висшата лига, голът на Деян Ловрен срещу Борусия Дортмунд в 94-та минута, историческата победа над Манчестър Юнайтед в първия европейски мач между двата отбора.
След този сезон Клоп получи шестгодишен договор до лятото на 2022 г., както и свобода на пазара за играчи и пълна подкрепа от ръководството. Какво повече му трябва на един треньор? За няколко трансферни прозореца Юрген напълно промени външния вид на Ливърпул и от онази 2015 г. останаха само осем човека. И само двама от тях се появиха на терена в Мадрид от първите минути. Всички останали дойдоха при Клоп.
Играта на отбора се подобряваше от сезон на сезон, започнаха да нарастват и резултатите. Ливърпул достигна до финала на Шампионската лига 2018, но поради различни причини претърпя поражение. Както се оказа по-късно, мачът в Киев изобщо не бе последната точка за този отбор. Напротив. Това бе началото. "Червените" вече силно вярваха в себе си, изоставиха хеви метъла и започнаха да мислят по-прагматично. Ливърпул стана голям и именно с този статут започна един от най-добрите си сезони за последните 20 години (а може би в историята), за да научим в края на кампанията, че колективът от "Анфийлд" е станал още по-голям.
Ако през миналия сезон гладният и дързък тим, воден от Салах, Фирмино и Мане, стигна до финала в стил хеви метъл, сега видяхме чудовище с космическа организация, способно както да сдави всяка защита, така и да неутрализира всяко нападение. Отбор без слаби места.
Това се видя най-силно на финала. В мач, в който победата бе нужна на всяка цена, Ливърпул изглеждаше хладнокръвен и първокласен. Клоп и неговите възпитаници се приближиха до срещата с бистър ум и се справиха с Тотнъм с жестокостта на убиец. Без милост и без романтика. Без хеви-метъла.
Има ли някой съмнения, че мърсисайдци не контролираха ситуацията?
Наистина, ако не се брои дузпата, "червените" не създадоха нито едно явно положение за гол и според статистиката (коефициент xG), от всички мачове през сезона, мърсисайдци са атакували по-лошо само в двубоите с Наполи и двата манчестърски тима. Въпреки това един от най-лошите мачове на Ливърпул в атака все пак завърши с убедителна победа.
Съвсем основателно е да се запитаме: Как е възможно? Отговорът е прост - организацията е главната причина това да се случи. Именно тя е един от главните успехи на Юрген през сезона и обяснение, защо този Ливърпул е най-силен... в историята. Тимът незначително се подобри в атака в сравнение с миналата година, но направи рязък скок в защита. Достатъчно е отново да погледнем статистиката за очаквано допуснатите голове (xG) във Висшата лига, за да видим, че качеството на ударите на съперниците рязко е паднало. "Червените" владееха топката 35% в мача с Тотнъм, което е с над 20% по-малко от средните показатели на тима. Въпреки това, по-голямата част от времето се проведе в половината на лондончани - 33% срещу 28% в половината на мърсисайдци.
Това е еволюция на целия Ливърпул, а не само на защитата.
В предишните сезони тимът не умееше да контролира противника от дълбока отбрана, а само чрез контрапреса. Сега виждаме по-гъвкав колектив на Клоп, който сам избира сценария на играта. Когато е нужен хаос за гръмка развръзка, той унищожава противника с преса. Когато трябва да се успокоят съперниците, "червените" специално се отдръпват в своята половина. Първият вариант най-ярко се видя при холивудската победа над Барселона в полуфинала, а вторият в хладнокръвната победа над Тотнъм във финала.
Ливърпул перфектно усвои различните стилове и във всеки един се чувства комфортно. За да разбиеш този отбор, трябва да хвърлиш безкрайно много енергия и да си нещо повече от Супер Марио. Да се справиш с най-добрата преса в света, след това да победиш най-добрата защита и най-накрая, да преодолееш най-добрия вратар...
Тази победа на Клоп е най-важният момент от кариерата му. Успехът го трансформира от треньор на най-високо ниво към треньор, за когото можем да твърдим, че е най-добрият в света. Специалист, който е добър във всички аспекти на своята работа. Немецът отлично работи с феновете, които са луди по него заради поведението му. Неговите шеги, лекота на поведение и откритост са лесно разпознаваеми. Той е приятел, фен на Ливърпул, а не просто философ с каменно лице. Много лесно можем да си го представим като един от другата маса, който пее песни и пие бира.
Не по-малко важна черта на Клоп е умението му да влияе върху футболистите. При пристигането на немеца това бяха добри момчета. Под негово ръководство те станаха най-добрите. Спомням си дебатите в групите на Ливърпул относно пристигането на Жоел Матип. Споменът за вината на камерунеца при петте гола на Реал Мадрид срещу Шалке 04 през 2015 година бе пресен и тогава никой не можеше да си представи, че африканецът някога ще спечели Шампионска лига. Това стана възможно при Клоп и сега Матип има статут на най-добрия безплатен футболист в световния футбол за последните години. Приблизително по подобен начин стоят нещата и с останалите играчи.
Но най-същественото при Юрген е, че без сантименталности погреба хеви-метъла. Това превърна Ливърпул от отбор, който редовно изпуска победи, в най-добрия тим през последните 15 минути. От отбор, чието слабо място бяха статичните положения, в тим, който е втори в Европа по отбелязани голове от статични положения. От отбор, който губи финал заради вратаря, в колектив, който допуска до вратаря само удари със средна острота. От отбор, който по обиден начин губи финали, в тим, който хладнокръвно спечели своя първи финал.
"Анфийлд" вече има своята най-нова легенда.
Сподели
1730997476.png)
Няма дефиниция и точно по тази причина отговорите могат да са противоположни. Затова и не взех никакво отношение по повод статията. Ако спечелена титла/купа е "пропуск" играч/треньор да се брои за легенда - да, всички спечелили нещо с Ливърпул са легенди. Но на практика съвсем не е така, поне не и в очите на привържениците, не и в моите.
Мисля, че един Дани Агер, да речем, е много по-популярен и обичан от публиката, отколкото Бенитес. И по моята си дефиниция Агер е непоклатима легенда, за разлика от Бенитес.
Питам се дали в очите на привържениците на Челси Бенитес е легенда, все пак той спечели ЛЕ с тях.
Така е. Не мисля, че някой в Челси смята Бенитес като клубна легенда. Не ми се отваря устата, защото ще стане голяма дискусия, но ако почнем да говорим за легенди и при играчите, тогава ще стане много интересно. За мен Оуен, Торес и някои други не са легенди (заедно с гризача Суарес, който иначе беше голям футболист). Абе по-добре да спра до тук щото тая няма край. Иначе гледах видеа от финала с привържениците по трибуните и ще ти кажа, че който е ливърпулец си е такъв завинаги независимо къде е играл. Да Агер е такъв, Каут е такъв и много други. Те са ливърпулци (видях яка радост на трибуните при Патрик Бергер, Владимир Шмицер. Червени са. Това е). Но да се върнем на темата. Дано Клоп наистина стане жива легенда с много купи и ярки победи. Има възможност и вероятност. Приятен ден.
От коментара ти по-долу се вижда кой е легенда. Едно време е имало по една такава на 20-на години. Днес - на всеки 2 месеца.
Засега, Клоп и Бенитес са на едно ниво - по обективно спечелени трофеи. Ако немецът спечели титлата, то ще се запомни. За да е легенда.... според мен са му необходими поне 2-3 домашни титли и още 1-2 европейски. Плюс разни други отличия.
За мен, "легенда" означава тотална хегемония за някакъв отрязък от време, по-голям от петилетка.
И един пример за играчите: Джерард е легенда. Оуен не е. Невил, Карагър, Киоун, Инс - също не са. Дел Пиеро е. Меси и Роналдо са. Скоулс и Гигс - по-скоро да.
Между другото, ако обърнете внимание в първия ми пост под статията на Гавазов говоря за анализ. Много добър анализ, верен. Не споменавам за легенда и не засягам тази тема. Затова след това споменах задавайки въпроса. Това, което пиша сега не е до теб. Просто исползвам случая да спомена за това. Всичко добро.
Удържа на своето, потърпя критики (и тук дори) и основно промени цялата линия след това. И този авторитет и самоувереност (в добрия смисъл) също повлия на играчите....
Пожелавам го на немеца! Дано продължи. в същия дух, и да се превърне в легенда!