Разрушителят


Н. Гавазов

Разрушителят

Признавам си, че настоящият анализ имаше за цел да покаже нужното уважение към новия мениджър на Манчестър Юнайтед, който реанимира отбора и записа шест поредни победи начело на тима, с което би рекорда на Сър Бъзби. Още повече, че венец на тази отлична серия стана победата над Тотнъм през уикенда, което наистина е шокиращо, защото към момента "шпорите" са част от трите най-добри отбора на Острова и достоен претендент за титлата. Вчера обаче бившият играч на Манчестър Юнайтед Пол Инс направи гръмкото изявление, че всеки на мястото на Оле Гунар Солскяер ще се справи с работата мениджър на "червените дяволи". Това изцяло промени целта на въпросния анализ и ни накара в последния момент да насочим вектора на разсъжденията в друга посока.

Впрочем, по-нататък 51-годишният експерт уточни, че изказването му се основава на резултатите на предишния наставник на "червените дяволи", които няма как да са по-зле.

Няма да разсъждаваме над втората част от изказването на Инс и да подлагаме под съмнение качествата на Жозе Моуриньо - очевидно е, че по-голямата част от играчите на Юнайтед бойкотираха португалеца.

Няма да разсъждаваме и над мотивите зад това изказване на Пол, който в треньорската си кариера ще бъде запомнен със само 3-те си победи от 17 мача в Блекбърн и позорното уволнение, рекордните девет поредни загуби с Нотс Каунти или фиаското в Блекпул, където спечели само 12 от 42 мача и бе уволнен след два месеца без победа. Завист или не - това оставяме на съвестта на Инс.

Нашето внимание обаче ще насочим в посока, дали наистина победите на Юнайтед са в резултат на ентусиазма в отбора от идването на норвежкия специалист или действително от тактическата грамотност на Оле. По време на мача с Борнемут в студиото на една от родните телевизии един от гостите сподели, че Солскяер просто е пуснал футболистите на терена, казвайки им да играят както могат.

Най-нагледен пример за погрешността на подобни мнения и създаването на изкуствени легенди  стана срещата с Тотнъм.

Схемата, която Оле приготви за "шпорите" наистина изненада, защото норвежецът заложи на 4-3-3, за разлика от досегашните 4-4-2, 4-2-3-1, 4-4-1-1. Първо, Солскяер  постави в центъра ударната тройка Ерера - Матич - Погба и второ, Оле се отказа от досега проверения успешен модел и изпрати Маркус Рашфорд на десния фланг. Отляво застана Антони Марсиал, а в средата Джеси Лингард.

Горепосочените размествания никак не са случайни, защото през този сезон Тотнъм основно играе с 4-4-2 с ромб в центъра на терена. На практика  лондончани насищат средата на полето, но за ширината на атаките отговарят само крайните защитници Дейвис и Трипиер, които играят много напред. За да бъдат оголени зоните на двамата, Оле постави задачата пред Марсиал и Рашфорд да не следват Дейвис и Трипиер до своята третина на терена, което постави съперниците пред въпроса: или да рискуват да получат контраатака, включвайки се напред, или да останат по местата си и да не подкрепят атаката на тима.

Двамата крайни защитника на "шпорите" (и Маурисио Почетино) избраха рискования вариант, което веднага осигури на "червените дяволи" възможността да контраатакуват и да се изправят срещу бавните централни защитници на "шпорите". Ако погледнем схемата на пасовете в мача, ще видим, че при гостите по-големият процент са  дългите подавания към Рашфорд и Марсиал, като това продължи през всичките 45 минути на първото полувреме. Функцията на крайните защитници на "червенте дяволи" бе да подават на мобилните нападатели, които от своя страна пресираха високо и търсеха свободни зони.

Именно горепосоченото доведе и до гола на Юнайтед - в момента на паса на Погба  нападателят на "червените дяволи" бе по-близо до вратата на "шпорите", отколкото Дейвис и Трипиер! Маркус получи пространство и успя да пробие Уго Лорис. За класен отбор и за класни нападатели не са нужни много положения - понякога един - два момента могат да решат изхода на срещата.

След почивката опитният и тактически грамотен Почетино промени схемата, с което отговори на действията на своя колега. При схема 4-2-3-1 "шпорите" заиграха със Сон и Дейвис на левия фланг и с Трипиер и Ламела отдясно. Така крайните защитници на гостите бяха подложени на двоен натиск, което обяснява и превъзходството на домакините след почивката. И тук няма как да не отбележим играта на Давид Де Хеа, с което напълно се потвърди клишето, че добрият вратар е половин отбор.

Виждайки какво се случва на терена, 15 минути преди края на мача,  Солскяер с помощта на смените премина към схема с четирима полузащитници, с което намали натиска върху крайните защитници и така отговори на Почетино. Да, Де Хеа спаси мача, но всички тези ходове на Солскяер показват, че норвежецът знае какво прави и знае как да построи тима си според съперника, включително и това, че има резервен вариант за реакция.

Тотнъм притисна Юнайтед, но това не бе Юнайтед от мача с Ливърпул през декември, когато мърсисайдци унищожиха и издевателстваха над историческия си съперник в продължение на 90 минути. Месец след фиаското на "Анфийлд" този Юнайтед изглеждаше смел и уверен в себе си и в нещата, които прави. Наистина, Де Хеа стана играч на мача, но благодарение на смелостта на норвежеца. Преди Давид печелеше овации, но в резултат на страхливостта на португалеца.

Всичко казано по-горе - подготовката за мача, самата игра, смените след почивката, моралният дух - няма как да бъде плод на случайността. Няма никакво значение, дали Майк Фелън е съветвал Оле или Сър Алекс го е направил. Факт е, че Юнайтед взе трите точки, а Солскяер влезе в историята с подобрен рекорд на Сър Бъзби, разрушавайки по пътя си до тук всичко, което Жозе Моуриньо бе направил.

2339