Merci Arsene


Н. Гавазов

Merci Arsene

В петък сутрин се случи нещо, в което никой не вярваше - Арсенал излезе с неочаквано изявление, в което се казваше, че Арсен Венгер ще напусне клуба след края на сезона. Ден преди това Мат Лоу и Джеймс Олей съобщиха, че френският специалист ще подаде оставка от поста мениджър на отбора, но по-късно през деня Арсен отрече това, заявявайки, че не се притеснява за бъдещето си. Нещо повече, във вторник, говорейки за бъдещето на Санти Касорла, Венгер каза, че ще оцени състоянието на испанеца след края на сезона и ще прецени, дали футболистът може да играе във Висшата лига, за да получи нов договор, т.е. с действията си французинът с нищо не показваше, че има намерение да си тръгне от "Емирейтс".

В крайна сметка никой не повярва на двамата журналисти, за които се знае, че имат много вътрешни хора в Арсенал и които заедно с Крис Уитли са единствените британски журналисти, които имат право да стъпват на базата на клуба и да се срещат с футболистите. Разбира се, след личното разрешение на Венгер и с наложено ограничение на задаваните въпроси.

Всичко това правеше оставката на най-влиятелната фигура в клуба да изглежда невъзможна. Въпреки различните нюанси, критики, представяне на отбора, през миналата година французинът подписа не само нов двегодишен договор, но запази и пълната си власт в клуба, независимо от назначенията на Раул Санлехи и Свен Мислинтат. Всяко едно решение и на Иван Газидис, и на Санлехи, и на Мислинтат продължи да бъде одобрявано лично от Венгер - очевидно бе, че Стан Крьонке не посмя да посегне на позициите на мениджъра, боейки се от нарушаване на успешния финансов модел на клуба и от мантрата "живот след Венгер" и предполагаем регрес на отбора (и на клуба) по примера с оттеглянето на Сър Алекс от Манчестър Юнайтед. Усещането, че Арсенал не си представя съществуването без Арсен продължи да витае над "Емирейтс", включително и в мачовете с празните трибуни.

За това и въпросът, какво се случи за една вечер в клуба е много актуален. Кое промени позицията на Крьонке и на самия французин дотолкова, че да започне революцията?

При една внимателна дисекция на представянето на отбора и по-съсредоточен поглед на случващото се в клуба, ще видим, че в тази оставка няма нищо изненадващо и теориите за заговора трябва моментално да отпаднат.

Нека погледнем как се разви и как ще завърши кампанията за Арсенал.

1. Тотален провал във Висшата лига на Англия

Отначало, с фанфари и дитирамби, Арсен започна борбата във Висшата лига за златото в турнира, след това за тройката, а около Нова година за място в топ 4. След средата на януари стана ясно, че Висшата лига за Арсенал ще е обикновена формалност, турнир без значение - всички амбиции на отбора изчезнаха, а заедно с това започнаха да изчезват и хората по трибуните, което е най-големият кошмар за Борда.

2. Никакви трофеи през сезона

За разлика от предишни години, този път я няма спасителната Купа и самозалъгващите паради по лондонските улици, няма я даже Купата на Лигата, която нито Венгер, нито играчите му показаха, че я искат, оставяйки на Манчестър Сити да издевателства над тях във финала. Да, напред е Лига Европа, но там ги чака Атлетико и подозренията са, че Диего Симеоне ще се разправи с нещастния Венгер. Единственият трофей е Суперкупата на Англия, но това бе много отдавна, а и най-неуместното ще е сега да се правят паради по случай спечелването и.

3. Регресът на новите футболисти

Арсенал похарчи 120 милиона паунда за нови футболисти, а през зимата дойдоха Обамеянг и Мхитарян с надеждата за мигновено подобряване на резултатите. Това обаче не само, че не се случи, но въпросните футболисти започнаха да деградират (не забравяйте за Лаказет), а накрая арменецът взе, че се контузи. Всичко това показа, че и 240 милиона паунда да бяха вложени, резултат нямаше да има - черната дупка щеше да ги погълне.

4. Най-шокиращото предстои

Бърнли, чиито отбор струва колкото трансферите на Арсенал през тази година, съвсем скоро ще измести Арсенал от Голямата шестица. Тимът от малкото градче в Северна Англия спечели 5 от последните си 6 мача и до края на кампанията си ще срещне почти изпадналия Стоук Сити, както и Брайтън и Борнемут. А на Арсенал, който няма спечелен мач навън, предстои гостуване на Манчестър Юнайтед, Лестър и Хъдърсфийлд. Няма ли да е унизително 17-ят по стойност на състава да изхвърли тим като Арсенал от топ 6? Арсенал, който през последните 20 години неизменно завършваше в топ 4!

Напълно можем да разберем чувствата между Венгер и Арсенал, но точно заради тези чувства клубът се оказа в по-тежко положение отколкото от времената на Великото строителство на стадиона. И това положение се влошава с всяка изминала година. Очевидно е, че "артилеристите" не могат да бъдат конкуренция на финансово мощните манчестърски клубове, на прогресиращите със своите креативни мениджъри Ливърпул и Тотнъм и на модела Абрамович. Венгер гарантираше на клуба позиции в условията на икономии, но с течение на времето Арсенал стана заложник на ината на французина, на възгледите на един човек, който отдавна вече не възпитава успешни футболисти, на манталитета на специалист, който дори с влагането на пари в един или друг играч не успява да направи разликата.

По всичко изглежда, че загубата от Нюкасъл през миналия уикенд е преляла чашата на търпението. Този ход на Крьонке не е планиран предварително, иначе нямаше как Иван Газидис да остане изненадан от него и да разбере за оставката на Венгер един час преди новината да се появи на сайта на клуба, а на "Емирейтс" да не знаят кой ще наследи Арсен. Очевидно е, че след 1:2 на "Сейнт Джеймсис Парк" Борда най-после е осъзнал, че няма как да продължи с Венгер - в крайна сметка, всеки мениджър на този свят би могъл да класира отбора в челната шестица или седмица, ако притежава ресурсите на Арсенал.

Разбира се, чест прави на клубната управа, че все пак не постъпи унизително - да уволни мениджъра след края на сезона. Вместо това, босовете  красиво и грамотно опаковаха оставката на французина, обявявайки я сега. Отборът все още е на шесто място, в борбата е за спечелване на трофей и все още Атлетико и Юнайетд не са пребили Арсенал. Тук на помощ дойдоха дежурните поздравления и благодарности на футболната общественост към Венгер, както и "пожарникарите"  Мат Лоу, Джеймс Олей и Крис Уитли, които в един глас заявиха за мотивите Арсен сам да си подаде оставката: натиск на феновете, лошите резултати и тежка атмосфера в клуба и в допълнение публикувайки поредица сълзливи материала за успехите на Венгер през годините. В добавка дойдоха няколко добри думи на благодарност към Арсен от страна на Крьонке, Газидис и Усманов.

Да, много благороден подход от страна на Борда, който показа уважение и запази достойнството на своя мениджър, дал толкова много на клуба до преди десет години. Но дали тази реакция не трябваше да се случи по-рано, по времето, когато Арсенал бе конкурент на Юнайтед, Сити и Челси, а не на Бърнли? За да я няма горчивината в сегашното  Merci Arsene? И в крайна сметка, абстрахирайки се от лицемерните приказки, никой да не съжалява, че това е последната серия от филма.

1610