Джерард: Карагър винаги се оплакваше и спореше с реферите
Н. Гавазов
Легендата на Ливърпул Стивън Джерард даде интервю, в което говори за бившите си съотборници от мърсисайдския тим.
- Кой най-много от всички работеше на тренировките?
- Повече от всички? Бих казал, че в този компонент най-добър бе Джейми Карагър. Всеки ден той се раздаваше на тренировките така, сякаш това бе футболен мач. Той винаги изцеждаше от себе си всички сокове, за да достигне максимално ниво. Джейми работеше на тренировките много и много.
- Кой работеше най-малко на тренировките, но в мачовете се проявяваше по най-добрия начин?
- (Смее се) Фернанто Торес имаше малки проблеми с интензивността на тренировките, но когато излезеше на терена и хванеше своя ритъм, той демонстрираше истинско класно ниво. Фернандо е един от най-добрите играчи, с които ми се е налагало да играя. На него му харесваше, когато съперникът оставяше големи пространства за маньовър.
- Кой най-много закъсняваше за тренировките?
- Всички хора, в зависимост от обстоятелствата, закъсняват. Все някога правим това нещо. Но в нашия отбор нямаше играчи, които системно да закъсняват. Но Джърмейн Пенант понякога си позволяваше да нарушава нощния режим.
- Кой бе най-техничният играч?
- Само не аз! Но, да, успях да поиграя с няколко много технични играчи. Например, с Филипе Коутиньо. Той е истински вълшебник. А още с такива футболисти като Луис Гарсия и Луис Суарес, те също не са лишени от този талант. Извинете ме, но те съставят моята тройка на анй-техничните.
- Кой никога не губеше топката?
- Шаби Алонсо. Такъв страхотен пас има, особено в условията на ограничено пространство. Неговият контрол на топката винаги е бил на висота. Да, Шаби бе много добър.
- Кой от полевите играчи харесваше да играе на вратата?
- Даже помня как бе по време на мач. Хосе Енрике, нашият ляв защитник, който дойде при нас от Нюкасъл, завършваше мачовете вместо вратаря. Затова го споменавам. В паметта ми той е единственият полеви играч, който, бидейки на терена с мен, заставаше на вратата.
- Кой правеше най-много шпагати на тренировките?
- Това е Джон Фланаган. Мой земляк. Той се отнасяше към двустранните игри на тренировките сякаш това е футболен мач и няколко пъти влизаше остро.
- Кой в Ливърпул се шегуваше най-много?
- Не сме имали много шеги. Най-много се шегуваха Дани Мърфи, Джейми Карагър, Майкъл Оуен и Роби Фаулър. И това бе винаги. Да, това не бяха точно шеги, а по-скоро майтапи. Повод можеше да стане, например, някоя дреха, която си облякъл за дадено вечерно мероприятие. И заради това да попаднеш в центъра на вниманието. Всички обичахме да се "преобличаме".
- Кой бе най-бързият играч?
- Най-бързият? Ако говорим за националния отбор, това е Тио Уолкът. Той бе най-бърз. В Ливърпул - Фернандо Торес. Той имаше много, много голяма скорост, както и левият защитник Енрике.
- Кой най-много се оплакваше?
- Джейми Карагър. Той винаги се оплакваше на реферите и в спор с тях винаги се опитваше да оспори решенията им. Той не обичаше да губи, за това, ако имаше възможност да играе не по правилата, той го правеше.
- Кой бе най-добрият дузпаджия на тренировките?
- Марио Балотели бе отличен изпълнител на дузпи. В Ливърпул той не изпълни много дузпи, но всички видяха, че той винаги наблюдава движенията на вратаря до последния момент, за да извърши точен удар.
- С кого най-много ви харесваше да играете в един отбор при двустранната игра пет на пет?
- Винаги исках защитник да бъде Карагър, а в нападение Суарес. Или Фаулър. В малките мачове той можеше да спечели срещата за 2 минути. За това време той вкарваше по три, четири гола.
Сподели
