Англичаните платиха данък Премиършип
.
Англичаните плащат данък "Премиършип", пише "7 дни спорт" в своя коментарна статия, според която отпадането на английските отбори от Шампионската лига е следствие на огромната вътрешна конкуренция във Висшата лига.
Шампионската лига остана без английски отбор на полуфиналите. По-малките деца, които следят този турнир едва в последните 7 години, са учудени да видят подобно нещо. Вече се чуха звучни въздишки на облекчение от потиснатите в последните сезони привърженици на континенталния футбол. Следват заглавия от рода "Английската доминация приключи".
Но дали наистина това е факт, ще се разбере през следващите два сезона, защото със същата лекота може да се каже, че това е случайност. Закономерност ще бъде липсата на отбор в полуфиналите в поне три сезона, както се случи със съставите от Серия А. При всички положения обаче липсата на тим от Острова сред последните 4 в Шампионската лига поражда въпроси и факторите това да се случи са няколко.
Първият е данък "Премиършип".
Безспорно е, че Висшата лига на Англия е най-силното първенство в света. Допреди година обаче не бе най-конкурентното, защото по правило имаше два състава в битка за титлата, още един на известна дистанция след тях, а за четвъртото място се бореха други два отбора. И обичайно топ 4 се запазваше. Сега е различно. Изравняването на силите е факт, като при това причината е в трайния прогрес на съставите от средата на класирането. Арабските пари направиха от Манчестър Сити много по-силен отбор. Хари Реднап пък превърна Тотнъм в постоянно играещ отбор, който не допуска обичайните сривове. Астън Вила направи чувствителен прогрес в играта, но тъперва предстои да решава проблема с постоянството в играта. Вижте какво прави Фулъм, а следващият подобен състав ще е Съндърланд. Това превръща Висшата лига в бойно поле.
В същото време години наред Реал Мадрид и Барселона играят контролни срещи през уикендите, защото нямат вътрешна конкуренция и водят с по 20 точки пред третия. За загуби и получени голове просто няма смисъл да се говори.
В Италия Интер е на първо място, въпреки че има три победи от последните 10 мача, толкова далеч назад са били преследвачите им. В Германия може би Байерн трябва да започне първенството с пасив от 20 точки, за да има някаква интрига около първото място, защото в момента баварците водят в класирането, при положение че имаха 5 победи от първите си 12 срещи.
В Премиършип подобни неща липсват, всеки мач е война и никой не позволява да бъде побеждаван лесно, независимо дали става дума за домакинство или гостуване. Вследствие на което се натрупа огромна умора у играчите.
Контузиите
Като пряк резултат от всичко това дойдоха и контузиите. Кога отпаднаха четирите тима, които Англия изпрати в Шампионската лига? Ливърпул загуби още в груповата фаза, при положение че Торес липсваше между края на октомври и средата на декември. Джерад също имаше проблеми по това време и играеше с травма. Решителните мачове на червените бяха точно тогава.
Челси напусна надпреварата, когато дойде епидемията от травми в защитата на състава. В първия мач с Интер се контузи вратарят, а вече извън тима бяха титулярните крайни защитници и опорен полузащитник от класата на Есиен. На реванша дори и единият централен бранител Карвальо не игра, а за да е пълна картината на терена, бе третият вратар.
Арсенал имаше цели 7 човека с контузии по време на мачовете с Барселона. Каталунците бяха по-добрият тим и заслужено продължават напред, това е безспорно. Щеше да ми е любопитно да бъдат без Шави, Иниеста, Меси (за поне 6 месеца), Ибрахимович, Пуйол. Просто същото значение за играта, каквото тези хора имат за Барса, съответно в Арсенал придават Фабрегас, Сонг, Ван Перси, Аршавин, Галас. Списъкът на "артилеристите" е двойно по-дълъг, но мисля, че схващате идеята.
А при Манчестър Ю примерът е най-интересен. В един момент от сезона тимът бе буквално без защита за около месец. Докато Уейн Руни можеше да стои на единия си крак, Байерн Мюнхен губеше с три гола разлика. Когато се оказа, че вече само може да куца, започна обратът. Съперниците на четирите английски тима бяха максимално близо до оптималните си състави, като пак изключението е Барселона, но там ставаше въпрос за наказания, а не контузии. Естествено травмите са част от играта и това не може да е оправдание, но интензивните двубои във Висшата лига доведоха до умора и травми у основните футболисти на всеки от тези английски тимове.
Сривът на паунда и данъчното законодателство
На международните валутни пазари английския паунд направо рухна под напора на еврото. Към днешна дата съотношението е 1.13 евро за паунд, при положение че бе почти 1.5. Това, ще си кажете, няма нищо общо с футбола. И е така, и не е. На практика себестойността на един трансфер, който се прави от континенталните първенства към Премиършип, стана многократно по-скъп, отколкото бе преди две години примерно. И Манчестър Сити се обърна към вътрешните си конкуренти. Бяха взети Тевес от Манчестър Ю, Адебайор и Туре от Арсенал, Лескът от Евертън. Да не изброявам всички.
Допълнителната причина е и данъчното законодателство, което изстисква почти 45% от парите на чужденците, които играят във Висшата лига, ако доходите са им над определена граница. Логично е това да доведе до напускане на Висшата лига от страна на част от звездите.
Предизвикателството
Всъщност всичко, което се случи с тимовете от Острова този сезон, е хубаво. Защото те имаха нужда да бъдат шамаросани заради аристократичното си отношение към континенталните надпревари. Все пак парите, които идват от вътрешното първенство, са много повече, отколкото от Шампионската лига. А сякаш гарантираните три състава на полуфинал за предходните 3 години и естественото присъствие на финал на поне един в последните 5, ги разглезиха. Е, сега поеха ръкавицата, бяха предупредени и ще е безкрайно интересно да видим реакцията им. Всъщност кой знае дали още през лятото няма да констатираме футболна доминация на Англия, но на друго равнище - националното. Защото след сряда поне Капело е доволен.
НИКОЛАЙ ГАВАЗОВ
Сподели
