Санкт Петербург
Н. Гавазов
Санкт Петербург със своите 5 225 690 човека е вторият по численост град в Русия. Град с федерално значение. Той е административен център на Северо-Западния федерален окръг и на Ленинградска област. Основан е на 27 май 1703 година от Петър I, като идеята на императора е това да бъде прозорецът към Европа - град, намиращ се по-близо до духа на Стария континент, отколкото до руската държава. От 1712 до 1918 година е столица на Руската империя.
Разположен е в северозападната част на Европейска Русия, в делтата на делтата на река Нева при вливането ѝ във Финския залив на Балтийско море, както и на 42 острова в самата делта. В чертите на града има над 40 реки, ръкави, протоци и около 20 изкуствени канала с обща дължина над 160 км, в т.ч. ръкавите и протоците на Нева, чиято ширина в пределите на града е 340 – 650 метра, а дълбочината достига 14 – 23 метра.
Именно заради водното си богатство Санкт Петербург е наричан и Венеция на Севера. Другите му наименования са Северната Палмира, северната столица и културната столица. Площта на целия град е 1436 кв.км.
Невъзможно е в кратък преразказ да разкажем за цялата красота на Северната столица. За да разберете мащаба на Санкт Петербург като културен център от световно значение, ще споменем, че в града се намират 8 464 обекта на културното наследство, над 200 музея, над 70 театри, 1100 библиотеки, над 50 кина, 10 киностудия. Всяка година тук се организират около 300 фестивала.
Другото, което впечатлява е, че Северната столица е в топ 10 на най-посещаваните градове в Европа, но тук е много по-евтино, отколкото останалите туристически направления на Стария континент, като нивото на гостоприемството и качеството на развлеченията никак не отстъпва на тези в Берлин или Барселона. Например, лека вечеря с алкохол за двама в отличен ресторант ще ви струва не повече от 50 евро.
При това Петербург не спи през лятото и в това отношение той много прилича на Френската ривиера. Слънцето изгрява в пет сутринта и залязва в полунощ. Крайбрежните улици не пустеят, баровете и клубовете са пълни с хора, а много заведения предлагат т.нар. "късна глътка". Впрочем, Петербург нищо няма да ви откаже. Единственият проблем може да дойде от времето и най-вече от комарите, които са огромна напаст през лятото.
Има и други петербургски рискове. Това са вдигащите се мостове, които са напаст за местните и радост за туристите. Те се вдигат вечер, за да могат корабите да преминат по Нева. Много трябва да се внимава от коя страна на моста сте, защото пътят ви до мястото, където желаете да отидете може да се окаже отрязан.
Ермитажът
Това е най-известният и голям музей в Русия. Един от най-големите в света. Общата му площ е над 230 000 квадратни километра. Възниква през 1764 г. като частна колекция на Екатерина II (1729 – 1796). Открит е за посещения през 1852. Но официалната му рождена дата е 1764 г., когато в залите на сградата на Зимния дворец били изложени 225 платна на западноевропейски художници. С тях западащият берлински търговец Гоцковски погасил дълговете си към Екатерина Втора. Ако посетителят прекарва по 1 минута на всеки един експонат, ще му бъдат необходими 11 години, за да разгледа всичко – при условие, че прекарва в музея по 8 часа дневно.
Исакиевският събор
Исакиевският събор е най-тиражираният образ на Петербург, не на последно място заради колосалните му размери: позлатеният купол на този трети по височина събор в Европа се вижда от десет километра извън пределите на историческия център. Това е най-големият православен храм на Северната столица. Строен е в продължение на 40 години (1818-1858). От 1928 година има статут на музей. Човек никак не бива да съжалява за 262-те стъпала, които трябва да изкачи, за да стигне до колонадата на събора, защото ще получи страхотен подарък - накъдето и да погледнеш, оттук се вижда Петербург, разрязан от реките и каналите на десетки острови. На касите на музея и на автоматите на входовете на колоната се продава отделен билет и в сезона на "белите нощи" от юни до август тук пускат посетители до 4 часа сутринта.
Петропавловската крепост
Това е мястото, където е поставено началото на Санкт Петербург. Сега на територията на крепостта са разположени няколко музея. Тук се намира и Петропавловският събор, който е най-старият храм на Петербург (построен е през 1712 г.) и е най-високият в историческата част на града. Острият му позлатен връх се издига на 122,5 метра. По закон в центъра на града не може да се построи нищо по-високо. Първият руски император и основател на Санкт Петербург – Петър I, иска новият главен храм на новата руска столица да бъде по-висок от кремълските камбанарии на Иван Велики в старата столица – Москва. Пак той заповядва от Москва да бъде пренесена в още недовършения Петропавловски събор гробницата на руските царе. Тук са погребани почти всички руски императори – включително и Николай II, убит от болшевиките през 1918 г.
Казанската катедрала
Казанската катедрала се намира се на Невски проспект. Той е сред най-големите православни храмове в града и главната светиня е Чудотворната икона. Колонадата, която описва полукръг около Казанския събор, прилича на колонадата във Ватиканския събор Свети Петър, но в действителност прикрива факта, че съборът е обърнат странично към Невския проспект. Това е така, защото олтарът трябва да гледа на изток. Осветен през 1811 г., година по-късно Казанският събор става паметник на победата на Русия над Наполеон. Статуите на двамата главни пълководци в тази война се издигат на озеленения площад пред събора. Тук се намира гробът на Михаил Кутузов.
Разбира се, не е задължително човек да обикаля само по музеи и галерии. Санкт Петербург е град, който предлага всичко, удовлетворявайки и най-капризните вкусове. Изкушения са различните паркове и градини, като една от тях е Лятната градина. Тя е създадена през 1704 г. по заповед на Петър Велики, който иска да построи голяма градина като в другите европейски столици. Градината е по модела на парка във Версай, но руският император иска да надмине френския си колега Луи IV. Първоначално посещението на парка е могло да стане само с лична покана на Петър Велики, но в крайна сметка той е отворен за цялото възпитано общество и става любимо място за благородници и интелектуалци.
Домът на Братя Елисееви е построен през 1903 година и е бил собственост на известните руски търговци братя Елисееви. Луксът, в комбинация с изящни стъклописи и бронзов интериор са изкушавали богатите граждани. Сега човек може да се наслади на витрина с движещите се кукли от "Лешникотрошачката". Освен това вътре е разположена прочутата сладкарница с прекрасен интериор, реконструкция от оригиналния дизайн на братя Елисееви.
Любителите на покупките пък могат да посетят пазара "Ситний", който е най-старият в града - от 1711 година. Тук може да намерите кавказко сирене, финландска риба, южни плодове и източни лакомства. И дори грузинските изкушения хачапури.
Не е за пренебрегване Коломна - район, който не е популярен сред маршрутите на туроператорите, но е много необичаен. Тук може да срещнете баби, които продават ягоди от селски къщи, да посетите специализираните магазини за бира, в които има богат избор на чуждо и местно пиво, а може да погледате как младежи се състезават, гмуркайки се в канала Крюков.
И сред целия този колорит се намират много симпатични и евтини ресторанти и кафенета за всеки вкус, включително е застъпена и българската кухня.
Това е Петербург - за едни е голям, за други комфортен, а за трети самобитен. Със сигурност обаче е невъзможно красив и тази красота не подлежи на никакво описание.
Северната столица ще е домакин на седем мача от Световното първенство, в това число единия 1/2-финал, както и малкия финал, а феновете в града ще имат възможността да видят на живо Мохамед Салах, Лео Меси и Неймар.
Стадион "Санкт Петербург"
Вместимост: 56 196 човека ( по време на Световното - 68 172)
Транспорт: метро, автомобил
Новото супермодерно съоръжение в Санкт Петербург е изградено на историческо място. По-рано тук, на Крестовския остров, се намираше стадион "Киров". Проектът е на японския архитект Кишо Курокава, който е създател на общи планове на няколко големи градове, в това число столицата на Казахстан Астана и на стадион "Тойота" в родината му.
Строежът започва през 2007 година и е планирано да завърши през март 2009 г. Впоследствие крайният срок няколко пъти е изтеглян във времето, а стойността му се увеличава. "Санкт Петербург Арена" е открит през пролетта на 2017 година., а цената му възлиза на 24 милиарда рубли.
Силуетът на арената навява асоциации с космически кораб, който се е приземил на брега на Финския залив. На него може да се маха тревното покритие, с което да се запази при провеждането на концерти и други мероприятия. Има плъзгащ покрив, а в съоръжението ще се поддържа постоянна температура от 21 градуса.
Ето кои мачове от Мондиал 2018 ще приеме "Санкт Петербург Арена":
15 юни, група "В": Мароко – Иран
19 юни, група "А": Русия – Египет
22 юни, група "Е": Бразилия – Коста Рика
26 юни, група "D": Нигерия – Аржентина
3 юни, 1/8-финал: Победител от група "F" – Втори от група "Е"
10 юли, 1/2-финал: Победител от мач №57 – Победител от мач №58
14 юли, малък финал: Загубил мач №61 – Загубил мач №62
Сподели