Агония


Н. Гавазов

Агония

Първата суперсензация на Европейското първенство по футбол стана факт в последния мач от осминафиналите. Звездният отбор на Англия напусна Евро 2016 по възможно най-позорния начин - без проява на капчица воля загуби от отбор, за който самата поява на турнира във Франция е национален празник. Още един такъв празник на Исландия обаче подариха англичаните.

"What the fuck just happened?!", написа Ари Скуласон на страницата си в Twitter, което ясно показва, че самите исландци не са вярвали в чудото. Може би някои от тях и сега не могат да дойдат на себе си от случилото се в понеделник вечер.

Впрочем, същото се отнася и за почитателите на националния отбор на Англия, някои от които си бяха закупили билети за мача с Франция и си бяха запазили стаи в Париж и околностите на френската столица.

FUTBOL TV пожелава на веселите британски фенове успешно преминаване на Ламанша и се опитва да отговори на въпроса, как така "Трите лъва" бяха изхвърлени от отбор, чиято стойност е по-малка от тази на Рахим Стърлинг.

 

Треньорът

Най-добрият ход на Рой Ходжсън във Франция бе веднага след мача с Исландия. Колкото и да е изненадващо, специалистът бе предвидил загубата от ледените момчета и предварително си бе написал речта за оставка. За всеки случай. Гениално. Във всичко друго най-заплатеният треньор на Евро 2016 може само да се учи от своите колеги - като Дидие Дешан, който промени облика на тима си в мача с Ирландия или Антонио Конте, който не се поколеба да извади Дармиан в мача с Белгия. Дори и с Фернандо Сантош, който не тръгна да се надиграва с хърватите.

Рой обаче не прояви никаква гъвкавост или хитрост в спортно-техническо отношение, специалистът в нито един двубой от Евро 2016 не се опита тактически да надиграе своя съперник, а само редеше състава, който предишната вечер The Sun и Daily Mail публикуваха в превютата си за мачовете. И най-обикновеният запалянко знаеше какво следва на почивката, кой ще влезе в средата на втората част и кой в края.

Единствено срещу Уелс, притиснат до стената, Ходжсън извади аморфния Хари Кейн и недоразумението Рахим Стърлинг, заменяйки ги, съответно, с Джейми Варди и Даниел Стъридж. Десет минути след това дойде изравнителният гол на Варди, а 15 минути след смяната на Лалана с Рашфорд падна и победното попадение. Но това бяха смени, за които призоваваха феновете на стадиона в Ланс, така че е много спорно да отнесем тези действия в актива на Ходжсън, който в срещата с Русия остави до последно най-слабия на терена Стърлинг.

Да не говорим за безумието да се залага на имена, а не на текущата форма и мотивацията. Рой не взе Дани Дринкуотър, който можеше да стане плацдарм за успешна игра срещу коравите исландци, а вместо това заложи на Рууни, който цял сезон раздаваше по десет неточни паса на мач и още 4-5 в неизвестна посока. Във Франция попадна и мудният любител на наргилетата Джак Уилшър, който на всичкото отгоре не игра цял сезон. Резултатът е, че Ерик Дайър остана сам, а в заявката нямаше друг изразен разрушител (разбирай Дринкуотър) и от всичко това пострада опорната зона на отбора. Късното включване на Рашфорд пък е другата трагедия. Играчът на Юнайтед за пет минути срещу Исландия направи три успешни кроса, повече от всеки друг футболист на "Трите лъва"! Дали исландците щяха да празнуват, ако 18-годишният футболист се бе появил още на почивката?

За тактическа грамотност на Ходжсън изобщо няма да говорим. Нещо повече - треньорът излъга сам себе си. И своите играчи. И феновете. Англия добре проведе приятелските срещи преди Евро 2016, но в голяма част от тях играта се строеше без Уейн Рууни. Капитанът игра само в последния мач, в който англичаните използваха 4-4-2 с Уейн в ролята на "десятка". И, заминавайки за Франция с шестима нападатели, всички очакваха именно такава постройка от англичаните. Още в стартовата среща обаче Рой избра схема 4-3-3, поставяйки Рууни в опорната зона. Опитвайки се нагоди отбора към Уейн. И нещата останаха такива до последния мач на Евро, който "Трите лъва" загубиха безславно. Всичко това говори за едно - Ходжсън нямаше ясна идея и логика при определянето на оптималния състав, което е трагедия за един треньор.

 


Лидерът

Най-лошото за един колектив е да има за лидер човек, който е назначен за такъв, а не да си е извоювал това право със своята игра. Във военно време това е този, който със сабя в ръка повежда останалите след себе си, в строителството това е майсторът, а във футбола - играчът, който прави играта на отбора и който има достатъчно волеви качества, за да даде кураж и импулс за добра игра. Нищо такова не видяхме от Уейн Рууни на това Европейско. Най-добрият мач на капитана бе в двубоя с Русия, което не е изненадващо, отчитайки скоростта, с която игра "сборная". Във всички други срещи Уейн се изгуби, както го направи Сеск Фабрегас в мача с Италия. Разликата е, че италианците съвсем умишлено пресираха каталунеца, докато Рууни сам се разтвори и изчезна от терена. Истината е, че Англия нямаше своя лидер, като трагизмът на цялата ситуация се видя в мача с Исландия, когато капитанът бе заменен в последните минути на среща, в момент, в който отборът се нуждаеше от спасение.

 


Липсата на характер

Според главата на футболния раздел на The Guardian Даниел Тейлър, англичаните са празнували гола на исландците срещу Австрия, защото това е означавало, че "Трите лъва" ще играят с вулканичните момчета, а не с португалците. Този факт е прекрасен пример за това, как родоначалниците на футбола са се превърнали в обикновени "началници". И дали точно това не е главната трагедия на националния отбор на Англия? Усещането за митично преимущество над останалите, което идва от статута на футболисти от най-добрата лига в света? И в крайна сметка за неспособност да се реагира дори на минимални неприятности, ако съперникът не го позволява. Исландските футболисти изобщо не се занимаваха с чуждите славни традиции, заплати и статуси в социалните мрежи, а просто излязоха на терена, за да се бият и ако трябва да оставят кожата си там. Гордите англичани, напротив, проявиха се именно като "началници", мислейки се, че победата сама ще падне в краката им, като представители на най-богата лига в света.

Заради това дойдоха и грешките на Харт, който и без друго не внушава спокойствие на защитниците, заради това Кейхил и Смолинг не намериха точката на синхронизация помежду си, затова и английският национален отбор изпадна в агония, а веселите британски фенове вече прекосиха Ламанша.

И никой от изброените по-горе няма да ни липсва на Евро 2016.

 

1204