Националният отбор на Англия след два мача на Световното първенство в Бразилия се лиши дори от теоретични шансове да продължи напред. За първи път от 1958 година "Трите лъва" не успяха да излязат от групата, нещо повече, напълно е възможно гордите англичани да завършат последни в квартета и то без спечелена точка. Сами ли попаднаха "Трите лъва" в клетката или Суарес, Маркизио и Балотели ги тласнаха към пропастта? FUTBOL TV се опитва да намери своите отговори на краха на националния отбор на Англия.

Контузените футболисти

OЩЕ...

21.12.24 | 18:11

Илиан Илиев: Когато сме срещу националния отбор, тогава сме сами срещу себе си

Преди да заговорим за останалите неща, нека започнем с нещо банално - на националния отбор на Англия му липсват няколко важни изпълнители заради различни контузии и отсъствието на тези играчи повлия върху представянето на тима. Тио Уолкът нямаше да седи на пейката, особено отчитайки неговия опит и възможност да играе както на фланга, така и като мощен нападател. Още една голяма загуба е отсъствието на Кайл Уокър, десният бек на Тотнъм, който, при цялото уважение към Глен Джонсън, изглежда по-стабилен и може би щеше да се представи по-добре от бранителя на Ливърпул. Други футболистi, който не заминаха за Бразилия са Андрюс Таунсен, а също така и Джей Родригес. Не е известно, дали двамата щяха да направят разликата, но фактът е налице - Ходжсън разчиташе на тези играчи, но в крайна сметка бе принуден да прибегне до други варианти.

Лошият баланс

Когато англичаните отпадаха от предишните Световни първенства, едно от най-любимите оправдания бяха думите "умора". Умора на лидерите, които цял сезон са на "педала на газта" в най-интензивното първенство и шампионат с най-много мачове в Европа. Няколко дни футбол в началото на лятото се превръщаше за тях в допълнително бреме и тежко изпитание. Преди две седмици в медиите се появих няколко анализа, че Рой Ходжсън е намерил решение на проблема, включвайки в състава си много млади изпълнителни. По-рано "Трите лъва" страдаха от липса на страст и баналната физика, сега всичко е наред по отношение на движението - англичаните и в двата си мача показаха бърз и атакуващ футбол, но... вие видяхте ли мъдрост и опит в действията на британците? А къде са лидерите, които трябва да поведат съотборниците си? Оказа се, че само с "млади и дръзки" трудно можеш да спечелиш мач на Световно, така че спокойно може да кажем, че отново не бе намерен баланс в отбора.

Треньорът

Не може Ходжсън да бъде обвиняван за всички грехове, но някои решения на специалиста будят недоумение, а оттам следват въпроси. Първият е след загубата от Италия - защо в стартовия състав за мача с Уругвай бяха поставени същите футболисти, които претърпяха поражение в първата среща? Не се правят промени в групата, осигурила победа, но тази, която е допуснала загуба, задължително трябва да се промени (справка Табарес). Ходжсън обаче се ограничи само с леки позиционни промени, а една от негативните страни на подобни действия оказва влияние по отношение на мотивацията. Изваждането на няколко титуляра и замяната им с резерви ще е сигнал, че никой няма сигурно място в отбора, особено, ако грешките струват много. Какво направи доверчивият Рой? Показа на виновниците, че местата им са бетонирани! Истината е, че Ходжсън е мек човек и е свикнал да тренира малки отбори, в които играчите виждат в него опитен професор. Англия обаче има нужда от съвсем друг човек, който може и да изкрещи на някоя от звездите, а друга да изпрати на пейката.

Медиите

Средствата за масова информация могат колкото си искат да критикуват националния отбор, но трябва да признаят, че те също имат вина за краха. Всеки ден различни анализатори се опитваха да обясняват, че ще е провал, ако не се стигне до четвъртфинал, полуфинал. Редяха се състави, хиперболизираше се един или друг играч, противник, правеха се унищожителни анализи и в крайна сметка се стигна до там, че от тима изчезнаха лидерите, футболистите, които могат да поемат лидерските функции пред злата и понякога необективна тълпа. Например, истерията около Суарес бе толкова голяма, че накара защитниците да приемат уругваеца за полубог, вместо да се говори за проблемите в отбрана. А да напомняме ли за съветите Уелбек да пази Пирло...

Асоциацията

В задълженията на Футболната асоциация на Англия влизат много неща, но се създава впечатление, че се забравят интересите на националния отбор и те изобщо не фигурират в списъка на футболните чиновници. От ФА решават всякакви грандиозни въпроси: от поставянето на детелини на реверите, през борбата с расизма и нецензурните словоизлияния в социалните мрежи, до откриването на велосипеда, там където има чисто нов "Астън Мартин".

Спомням си как навремето играчите, които натрупваха картони във Висшата лига, нямаха право да играят в евротурнирите. След четвъртвековен рев на клубовете, това правило бе променено. Кому е нужна чак толкова голяма принципност? Преди няколко години заради приумиците на ФА бе прогонен Фабио Капело, но станалото- станало. Сега, заради бурната дейност на чиновниците бе прогонен от националния Джон Тери. Някой съмнява ли се, че готовата и крепка връзка Кейхил - Тери нямаше да се представи по-добре от комбинацията Гари - Ягиелка?

При цялото ми уважение към 31-годишния играч на Евертън, но той така и не успя да се отърси от това, че е втори номер. Бранителят е добър за "карамелите", но смешен в националния. Рио Фърдинанд вече не е това, което беше, същото се отнася и до Лескът. Ако ФА наистина обичаше националния си отбор, щеше да направи всичко възможно и да върне Тери в "Трите лъва", но както казахме по-горе, във ФА работят принципни момчета, какво тук значи някаква си лоялност към националния отбор.

Липсата на класа

Нека сега да си дойдем на думата. Имат ли достатъчно класа скъпо заплатените английските футболисти? В мачовете с Италия и Уругвай видяхте ли я? Рууни отправи четири удара към вратата на Муслера и вкара един гол. Суарес стреля три пъти и се разписа два пъти!

А Джерард? Капитанът на Ливърпул проведе невероятен сезон на "Анфийлд", дори провалът му в мача с Челси не отменя факта, че полузащитникът преживя втора младост. Какво обаче натвори Стиви срещу "адзурите" и "урусите" е много трудно да се опише с думи - подобно нещо се вижда всеки ден по терените на "А" група, но тук говорим за футбол от най-високо ниво.

Трудно е да се опише и хаосът в главата и действията на Рахим Стърлинг. Впрочем, претенциите към него не бива да бъдат чак толкова големи с оглед на неговата възраст и опит. В нашия списък следва да включим и Хендерсън, Бейнс, Джоунс, Лалана, Харт, а за дезориентирания Уелбек може да се напишат цели саги.

Единственото, за което нямаме право да обвиняваме играчите от националния отбор на Англия е в това, че те тичаха, бореха се и по всякакъв начин се опитваха да променят събитията на терена. Не се ли крие обаче тук най-голямата трагедия на "Трите лъва"? Да изминеш повече километри от противника си, да владееш повече топката (срещу Уругвай със смазващите 68%) и да загубиш!

Впрочем, отговор относно класата на играчите ние няма да получим. Единственото, което става ясно е това, че Рой Ходжсън запазва своя пост и ще води тима и на Евро 2016. А дотогава нищо друго не остава на Трите лъва, освен смирено да подвият опашки в клетката. До следващия голям турнир. Само с рев и размахване на гривата обаче не става. Още по-малко в клетка.