Жалко, Меси


Н. Гавазов

Жалко, Меси

Копа Америка 2019 и финалният мач се оказаха почти без интрига в главната си част. Състезанието бе спечелено от най-силният отбор, домакинът на турнира. Бразилия не допусна нито един гол до решаващия двубой, което се случва за първи път в историята на Копа-та. Да, "селесао" не блестеше и едва ли можем да кажем, че е идеалният шампион, а и всичко можеше да приключи в срещата с Парагвай, но бразилците представиха най-балансирания колектив и играха без явни провали, което напълно заслужено ги постави на пиедестала.  

Бразилия живее в такъв формат вече трета година и е напълно логично Тите да остане начело на петкратните световни шампиони, защото именно този специалист построи тим, който измина пътя от провал още в групите (при Дунга), до първи трофей за последните 12 години.  

И в това отношение е интересно да се сравни сегашното  поколение на "селесао" с историческия съперник  Аржентина. Още повече, че приятелите на Лео Меси са много класни  нападатели, всеки с определени умения и намиращи се в страхотна форма. Съвсем логично е да бъде зададен въпросът: "Как така това поколение не успя да спечели поне една Копа Америка?". Това учудване обаче започва с мощната атакуваща линия на "албиселесте" и завършва там.

На първо четене някой ще каже, че на Меси му липсва краен защитник от типа Дани Алвеш или Жорди Алба, но проблемът е много по-голям, отколкото отсъствието на класни аржентински защитници за последните 10 години. Проблем, който изглежда още по-голям, ако започнем да сравняваме колективите на Тите и на Лионел Скалони.

Там, където "селесао" има Тиаго Силва и Маркиньос, Аржентина разполага с Отаменди и Пецела. На позицията на Каземиро се появява Леандро Перес, а в мача с петкратните световни шампиони до Меси застанаха  момчета от Спортинг и Удинезе.

През годините в Бразилия израсна поколение, което е по-талантливо от аржентинското. Поколение, което трупа опит от 2014-та година, израсна в тактическо отношение на Мондиал 2018 и заслужено триумфира през тази година. И няма да е никак изненадващо, ако повтори своя успех и на Копа Америка 2020. Бразилската федерация  успешно се измъкна от кризата след домашното Световно, намери пари за опитен специалист и даде пълна свобода на своя треньор. За това и  главният проблем пред Тите бе кой да бъде капитан на тима, а не как да насити опорната зона, която трябва да пази слабата отбрана.  

За три години Бразилия изгради топ система, която загуби само един официален мач.

На обратния полюс е Аржентина - скандали във Федерацията, компромисни треньорски назначения, липса на структура и никаква подкрепа за националния отбор. Достатъчно е да си припомним факта, че Меси плати  заплатите на охраната на националната база, за да разберем какъв хаос цари в аржентинския футбол.

Да, аржентинците имат своите невероятно добри треньори и с тях "албиселесте" щеше да е много по-силен на Копа Америка 2019. Почти сигурно е, че  Симеоне и Почетино все някога ще поведат  националния отбор на своята родина. И ще бъдат успешни, а това означава победи и спечелени турнири, защото величието във футбола се измерва със завоюваните трофеи. Но това няма да стане сега или утре.  

В момента Аржентина на Меси няма нито треньор, нито състав, нито подкрепа от Федерацията. И даже късмет.

Тази Аржентина е обречена.

Жалко, Меси.

2016