Трети финал за шест години: как Катар изгради най-силния ПСЖ в историята
Н. Гавазов
Днес Пари Сен Жермен ще изиграе третия си финал в Шампионска лига за последните шест години – доказателство, че настоящият проект на парижкия клуб е най-успешният в неговата история.
FUTBOL TV разказва кои са катарските шейхове, как се появиха във Франция и какво влияние оказаха не само върху ПСЖ, но и върху световния футбол.
Кога започна всичко?
Началото бе поставено още през 2005 година.
Тогава в Доха бе създадена инвестиционната компания Qatar Sports Investments (QSI) – държавен фонд, чиято основна задача беше да разшири присъствието на Катар в света на спорта и развлекателната индустрия.
За сравнение, населението на емирството е около три милиона души, като едва малка част от тях са катарски граждани. По-голямата част са чуждестранни работници. В същото време Катар разполага с едни от най-големите запаси на природен газ в света.
И до днес няма единно мнение защо страната инвестира толкова сериозно в спорта.
Според една теория Катар се стреми да диверсифицира икономиката си и да намали зависимостта от приходите от нефт и природен газ в дългосрочен план.
Според друга целта е подобряване на международния имидж на страната, която често е обект на критики заради ограниченията върху политическите свободи, неравенството между половете и условията на труд на мигрантите.
Каквато и да е истинската причина, още през 2006 година Катар демонстрира сериозните си амбиции, организирайки успешно Азиатски игри 2006. За провеждането на събитието бяха инвестирани приблизително 3 милиарда евро, което ясно показа желанието на страната да се превърне във все по-значим фактор на световната спортна сцена.
През 2010 година се състоя една от най-обсъжданите срещи в съвременната футболна история. На нея присъстваха тогавашният президент на Франция Никола Саркози, престолонаследникът на Катар Тамим бин Хамад Ал Тани и президентът на УЕФА Мишел Платини.
По това време наближаваше гласуването за домакинствата на световните първенства през 2018 и 2022 година. Според повечето прогнози фаворити бяха Русия и САЩ, като самият Платини публично подкрепяше американската кандидатура за Мондиал 2022.
Само девет дни след срещата обаче позицията на европейския футболен ръководител се промени. Впоследствие Катар получи подкрепа от европейските представители във ФИФА и изненадващо спечели правото да организира Световното първенство през 2022 година.
Няколко месеца по-късно катарската инвестиционна група Qatar Sports Investments придоби контролния пакет акции на Пари Сен Жермен, клуб, с който Саркози традиционно е свързван като привърженик.
Допълнителни въпроси породиха и събитията след това. Малко след придобиването на ПСЖ синът на Мишел Платини – Лоран Платини – получи ръководна позиция в катарската спортна компания Burrda Sport.
Тези съвпадения години наред подхранват спекулации и подозрения около избора на Катар за домакин на Мондиал 2022. Въпреки многобройните разследвания и обществен натиск обаче, никога не беше представено окончателно съдебно решение, което да докаже пряка връзка между срещата в Париж, гласуването във ФИФА и последвалите бизнес сделки.
Така тази история остава една от най-противоречивите и дискутирани глави в историята на световния футбол.
Какъв бе Пари Сен Жермен преди идването на катарците?
В началото на XXI век Пари Сен Жермен далеч не приличаше на днешния европейски гранд. Клубът преживяваше сериозни финансови и спортни трудности, а славните му години вече изглеждаха далечен спомен.
Между 1991 и 2005 година ПСЖ беше финансиран от медийния гигант Canal+. Именно през този период парижани се утвърдиха като един от водещите клубове във Франция. Тогава се зароди и голямото съперничество с Олимпик Марсилия, известно като "Льо Класик“.
Последният сериозен проект на предишните собственици започна в началото на новия век, когато в Париж бяха привлечени играчи като Роналдиньо, Джей-Джей Окоча и Никола Анелка. Очакванията бяха големи, но проектът не оправда надеждите и постепенно загуби посока.
На тяхно място дойдоха инвеститорите от Colony Capital, но и те не успяха да върнат клуба сред водещите сили във Франция. Напротив – представянето на отбора започна да се влошава. През 2008 година Пари Сен Жермен избегна изпадането едва в последния кръг благодарение на дубъл на Амар Диане.
По същото време извън терена също цареше хаос. Докато на терена отбелязваше голове Исмаел Бангора, извън стадиона различни ултрас групировки на ПСЖ влизаха в ожесточени сблъсъци помежду си. Ситуацията стана толкова сериозна, че се наложи намесата на тогавашния френски президент Никола Саркози, а прословутата фенска организация Boulogne Boys беше разпусната.
В онези години за ПСЖ вече играеха ветерани като Клод Макелеле, Людовик Жюли и Пеги Люиндула. Основната надежда в атака бе Мевлют Ердинч.
С други думи, когато през 2011 година Qatar Sports Investments пое контрола над клуба, проектът практически започваше от нулата.
Как беше изграден хегемонът?
Отговорът е прост – с огромни инвестиции.
Още в първия си трансферен прозорец катарските собственици похарчиха 107 милиона евро за нови попълнения – повече, отколкото клубът беше инвестирал през предходните шест години взети заедно.
Сред първите покупки бяха играчи като Кевин Гамейро, Милан Бишевац, Салваторе Сиригу, Жереми Менез, Блез Матюиди, Момо Сисоко, Хавиер Пасторе и Диего Лугано.
От всички тях единствено Матюиди се превърна в истинска легенда на клуба.
Подобна ефективност в селекцията съпътстваше ПСЖ дълго време – чак до Световното първенство през 2022 година.
Към 2026 година катарските собственици са инвестирали приблизително 2,3 милиарда евро за нови футболисти, без в тази сума да се включват заплати, бонуси и различни допълнителни възнаграждения.
Един от най-известните примери е този на Неймар, който според различни информации е получавал бонус от около 200 хиляди евро само за това, че след мачове аплодира привържениците на отбора.
ПСЖ държи и двата най-скъпи трансфера в историята на футбола – 222 милиона евро за Неймар и 180 милиона евро за Килиан Мбапе.
Тези сделки промениха футболната индустрия.
На първо място, във Франция интригата около титлата почти изчезна. По време на катарската ера само три отбора успяха да прекъснат доминацията на ПСЖ – Монпелие през 2012 година, Монако през 2017 година и Лил през 2021 година.
Още по-голямо беше влиянието върху трансферния пазар. Преди трансфера на Неймар границата от 100 милиона евро изглеждаше изключение и беше достигана от играчи като Гарет Бейл и Пол Погба. След него сделки за над 100 милиона станаха значително по-често явление, като примери са трансферите на Джак Грийлиш и Жоао Феликс.
Единственото голямо разочарование за катарския проект дълго време оставаше Шампионската лига. Въпреки огромните инвестиции, най-престижният европейски клубен турнир постоянно се изплъзваше на парижани.
Въпреки това и в тази сфера ПСЖ остави своя отпечатък – макар и неочаквано, превръщайки се в неизчерпаем източник на вдъхновение за футболни карикатуристи и създатели на мемове по цял свят.
Кой е Насер Ал-Хелаифи?
Той е председателят на Qatar Sports Investments и на практика човекът, който ръководи цялата катарска футболна експанзия.
Любопитното е, че самият Насер Ал-Хелаифи не е шейх. Той произхожда от обикновено семейство, а баща му е бил ловец на перли. Получава добро образование и дори се занимава професионално с тенис, макар и без особени успехи на най-високо ниво.
Преди навлизането си във футбола Ал-Хелаифи няма сериозен опит в този спорт. Именно затова в първите години след придобиването на Пари Сен Жермен клубът често страда от спорни управленски решения, които рядко биха били допуснати в традиционните европейски грандове.
За личния му живот се знае изключително малко. Според различни информации той се сприятелява още в университета с бъдещия емир на Катар Тамим бин Хамад Ал Тани и постепенно се превръща в един от най-доверените му хора в редица бизнес проекти.
Освен че ръководи ПСЖ, Ал-Хелаифи оглавява и beIN Media Group – международната телевизионна мрежа, създадена през 2012 година. Днес тя излъчва съдържание на няколко континента и на множество езици.
Защо beIN Sports се превърна във фактор?
След като Катар получи домакинството на Световното първенство през 2022 година, beIN започна агресивна експанзия на международния пазар.
Компанията придоби права за излъчване в страни като Англия, Испания, Италия и Германия, а във Франция се превърна в сериозен конкурент на дългогодишния лидер Canal+.
През годините около организацията се появиха и редица противоречия. Един от най-шумните случаи беше свързан с бившия генерален секретар на ФИФА Жером Валке, който беше обвинен в корупционни практики, свързани с телевизионни права за световни първенства.
Въпреки критиките Ал-Хелаифи има и репутация на ръководител, който обръща внимание не само на футболистите и треньорите, но и на останалите служители в клуба, като често разпределя бонуси сред целия персонал след големи успехи.
Защо ПСЖ е твърдо против Европейската Суперлига?
Отговорът е сравнително прост: Пари Сен Жермен е сред клубовете, които извличат най-големи ползи от сегашната футболна система и няма интерес тя да бъде разрушавана.
От придобиването на клуба от Qatar Sports Investments през 2011 година ПСЖ се превърна в един от най-влиятелните участници в европейския футбол. В същото време катарските представители изградиха силни позиции и контакти в структурите на ФИФА и УЕФА.
Тези отношения оцеляха дори след скандала ФИФА-гейт, който доведе до отстраняването на редица влиятелни футболни ръководители, включително Зеп Блатер и Мишел Платини.
Допълнителни въпроси около ПСЖ възникнаха през 2018 година след публикациите на Football Leaks. Изтеклите документи съдържаха твърдения, че свързани с катарската държава структури са осигурявали огромни спонсорски приходи на клуба, което според критиците е помогнало за заобикаляне на правилата за финансов феърплей.
Впоследствие УЕФА разследва случая, но не наложи санкции от мащаба, който мнозина очакваха. През 2022 година клубът прие споразумение с УЕФА по финансовите правила, включващо финансова санкция и контрол върху бъдещите разходи, без да се стига до тежки спортни наказания.
Подобна беше и ситуацията около Жером Валке. Докато бившият генерален секретар на ФИФА беше отстранен от футбола, съдебните процедури срещу Насер Ал-Хелаифи завършиха без сериозни последици за катарския бизнесмен.
Именно затова проектът на Флорентино Перес за Европейска Суперлига през 2021 година беше възприет като пряка заплаха за установения ред. Докато клубове като Реал Мадрид, Барселона и Ювентус искаха да изградят нов модел извън контрола на УЕФА, ПСЖ нямаше причина да подкрепя подобна революция.
Затова парижани останаха твърдо на страната на ФИФА и УЕФА. От тяхна гледна точка Суперлигата не обещаваше нови предимства, а по-скоро застрашаваше системата, която помогна на клуба да се превърне в един от най-богатите и влиятелни футболни проекти в света.
След като Катар реализира основната си глобална цел – домакинството на Световно първенство по футбол 2022 – фокусът постепенно се измества.
През първото десетилетие от катарската ера стратегията беше изградена около привличането на суперзвезди като Златан Ибрахимович, Неймар, Лионел Меси и Килиан Мбапе.
Днес проектът изглежда различно. Парижани все повече залагат на по-млади футболисти, устойчиво развитие и изграждане на отбор, а не просто на колекция от световни звезди.
Именно затова мнозина определят настоящия състав на ПСЖ като най-завършения и балансиран в катарската ера. А фактът, че клубът достига трети финал в Шампионската лига за шест години, показва, че след повече от десетилетие на огромни инвестиции проектът най-накрая започва да носи резултати не само във Франция, но и на европейската сцена.
Новата ера на ПСЖ: по-малко звезди, повече футбол
В Катар също усетиха, че първоначалният модел е достигнал своя предел. Затова от 2024 година насам beIN Media Group значително ограничи присъствието си във Франция и вече излъчва само най-големия мач от всеки кръг на Лига 1.
Паралелно с това и Пари Сен Жермен промени стратегията си. Ерата на мегазвездите приключи. В Париж вече няма играчи от ранга на Лионел Меси, Неймар, Килиан Мбапе или дори Дейвид Бекъм.
Днес клубът се определя преди всичко като спортен проект. В основата му стои Луиш Кампуш, когото мнозина смятат за един от най-добрите скаути и спортни директори в съвременния футбол. Според различни информации Насер Ал-Хелаифи му е предоставил значително по-голяма свобода при изграждането на отбора.
Тази нова стратегия вече носи резултати. ПСЖ достигна до финалите на Шампионската лига през 2025 и 2026 година, а същевременно започна да печели все повече симпатии сред футболната публика в Париж.
Любопитното е, че подобреното отношение към отбора не означава автоматично по-добро отношение към Катар. Напротив – голяма част от местните привърженици продължават да гледат скептично на катарското влияние във френския футбол.
Напрежението около Ал-Хелаифи
Това очевидно не се приема добре от Насер Ал-Хелаифи.
През 2023 година той спечели съдебно дело, свързано с обвинения в корупция, но впоследствие името му отново беше замесено в разследвания, този път около предполагаема злоупотреба с конфиденциална информация по казуса с Арно Лагардер.
В определени моменти дори се появиха информации, че катарските инвеститори обмислят постепенно да намалят присъствието си във Франция.
Тези твърдения обаче изглеждат трудно осъществими на практика.
От една страна, ПСЖ продължава да удължава договорите на ключови фигури като Луиш Кампуш и Луис Енрике. От друга – катарските инвестиции във Франция отдавна надхвърлят рамките на футбола.
Сред компаниите, в които катарски капитал има участие, са TotalEnergies, Lagardère Group, Veolia и SUEZ.
Освен това от 2011 година насам катарски инвеститори са придобили хотели и търговски имоти в Париж и по Лазурния бряг за милиарди евро. През 2024 година Катар обяви и мащабна инвестиционна програма във френски стартъпи, здравеопазване и инженерни технологии, а същевременно двете държави подписаха дългосрочно споразумение за доставки на втечнен природен газ.
Всичко това показва, че връзката между Франция и Катар отдавна не се изчерпва само с ПСЖ.
Какво следва?
Според различни информации следващата стъпка на Qatar Sports Investments може да бъде изграждането на мултиклубна мрежа.
Компанията вече притежава дял в Брага, а периодично се появяват информации за интерес към Малага и клубове от белгийската Про лига.
Подобен модел става все по-популярен в Европа. Той позволява едновременно разширяване на бизнеса и по-ефективно развитие на футболисти в рамките на една обща система. Най-известният пример остава футболната империя на Red Bull.
Ако ПСЖ продължи да следва сегашната си философия – изграждане на отбор вместо събиране на най-популярните имена – изглежда напълно реалистично клубът да продължи да се бори за финали и трофеи в Шампионската лига.
С годишен бюджет от над 800 милиона евро, стабилна финансова подкрепа и силно влияние във футболните среди, парижани остават сред най-мощните клубове в световния футбол.
Най-важният урок за катарския проект вероятно вече е научен: най-известните футболисти невинаги са най-подходящите за изграждането на шампионски отбор. След повече от десетилетие разочарования в Шампионската лига именно това осъзнаване може да се окаже ключът към бъдещите успехи на ПСЖ.
Сподели
