Абсурдите на "втория най-силен турнир на планетата"


Н. Гавазов

Абсурдите на

Купата на Африка 2022 има всички шансове да се превърне в най-абсурдния турнир в съвременната история на футбола. Той успя да поеме лъчите на омразата още преди да започне първенството: треньори и фенове бяха възмутени, че отборите им останаха без най-добрите играчи в средата на сезона. В отговор африканските експерти защитиха честта на Купата на Африка, наричайки го втория по сила футболен турнир след Световното, но най-вече обвиниха недоброжелателите в... расизъм.

Само няколко дни след старта,  "вторият най-силен турнир на планетата“ постоянно попадаше в медийните заглавия, за разлика от предишните си минимални отразявания. Всъщност, причината за това внимание съвсем не бе заради някакъв зашеметяващ футбол, какъвто сме свикнали да гледаме от африканските футболисти, а заради организационни грешки и събития, които са недопустими за голям спортен турнир.

 

Съдията, който говори с Бог

Веселбата започна още от първите мачове: реферът от Замбия Джени Сиказве ръководи мача между Тунис и Мали в груповата фаза и се превърна в главен герой. Освен факта, че Сиказве показа червен картон и отсъди две дузпи, той два пъти погрешно даде край на срещата. Първо Джени обяви за край на двубоя в 85-ата минута, но след като асистентите му посочиха грешката, мачът бе подновен.  Следващият край на двубоя последва в 89:49 минута, с което реферът лиши играчите не само от 11 секунди от основното, но и от няколко минути допълнително време.

Суматохата не приключи с това. Членовете на тунизийския отбор (загубил с 1:0) се втурнаха да атакуват рефера, но той остана непреклонен. След 40 минути обаче съдията реши да поднови играта и малийските футболистите излязоха на терена, но пък играчите от Тунис решиха да останат в съблекалнята.

По-късно Сиказве обясни действията си: "Беше много горещо, нивото на влажност бе около 85%. Виждал съм хора, които са изпълнили дълга си, да се връщат в своите страни в ковчези. Бях много близо до изпадане в кома. Още малко и това щеше да е краят. Мисля, че Бог ме спаси, като ми каза да сложа край на играта".

 

Обърканите химни

Само няколко часа по-късно организаторите отново се отличиха. В мача между националните отбори на Гамбия и Мавритания те провалиха церемонията по изпълнението на химните, след като объркаха този на мавританците. И това се случи още два пъти до края на турнира!

Членовете на националния отбор на Мавритания реагираха различно на грешката: някои бяха откровено възмутени, а други едва сдържаха смеха си. Циркът стана още по-голям, когато организаторите поискаха от играчите сами да изпеят химна, но те отказаха.

 

Беглецът

Нападателят на Гана Бенджамин Тет влезе като резерва в 91-та минута, за да бави времето при равенство срещу Габон. В оставащото време не се случи нищо интересно, но Бенджамин успя да се отличи след последния съдийски сигнал. Играчите се сбиха, а Тет не можа да пропусне мелето и събори габонеца Аарон Бупендза с удар в лицето.

Съдията Лалу Бенбраам дълго време не можеше да разбере кой е съборил Бупендза и затова се обърна за помощ към видеоасистентите. Тет разбра, че скоро ще бъде разкрит, затова измисли гениален план как да избегне наказанието: просто се скри в съблекалнята. Уви, това не помогна и възмездието все пак го застигна - съдията показа червен картон в празното пространство, а по-късно Федерацията на Гана получи отчета от мача, в който червеният картон на Тет бе вписан вътре. Така нападателят пропусна важния мач с Коморските острови, загубен от Гана, което доведе до отпадането на тима от турнира.

 

Полевият футболист на вратата

Коморските острови стигнаха до плейофите именно благодарение на победата над националния отбор на Гана: те бяха сред най-добрите отбори от третото място и се натъкнаха на камерунците в 1/8-финалите. Интригата обаче изчезна след избухването на огнище от Covid в състава на Коморските острови. Няколко дни преди мача бяха открити седем положителни теста сред играчите - за лош късмет вирусът обхвана двамата здрави вратари, а третият имаше контузия.

Съгласно правилата на турнира мачът се провежда, ако в заявката има 11 играчи. Ако даден отбор няма вратари, тогава на вратата трябва да застане полеви футболист. Така левият бек на Аячо Шакер Ал Хадур сложи ръкавиците и отбиваше атаките на камерунците. Защитникът игра добре и дори направи четири спасявания, но все пак не спаси отбора от два допуснати гола.

 

Трагедията на "Олембе"

Мачът Камерун – Коморски острови се превърна в епицентър на поредното събитие, но с трагичен характер. Преди мача стюардите затвориха портите на стадион "Олембе", но това не спря някои фенове: те все пак се опитаха да проникнат на стадиона. В резултат на това стана блъсканица, при която загинаха осем души, а над 50 бяха ранени. Президентът на Африканската футболна конфедерация Винсент Абубакар обясни ситуацията с това, че на стадиона са дошли повече фенове, отколкото арената може да побере, но въпреки това не свали отговорността от тези, които затвориха портите.

"Съгласни сме, че имаше няколко хиляди повече фенове от очакваното. Това, което се случи, по отношение на плътността на хората и управлението на човешкия поток, никога няма да се повтори. Вратите трябваше да бъдат отворени, но по необясними причини това не беше направено“, обясни Винсент.

Организаторите лишиха стадион Олембе от домакинство на четвъртфиналния мач, но го оставиха за финала, което предизвика въпроси сред футболната общественост.

 

"Африканският Ескобар"

Извън терена се случи инцидент, напомнящ на историята с колумбийския футболист Андрес Ескобар, който бе убит през 1994 година за автогола си срещу САЩ на Мондиал 1994.

Сега не се стигна до подобна трагедия, но е факт, че фенове на Сиера Леоне щурмуваха дома на Кей Камара във Фрийтаун след като футболистът изпусна дузпа в мача с Екваториална Гвинея от груповата фаза.

Камара получи шанс да изравни в 85-та минута, но ударът бе спасен. Сиера Леоне зае трето място, но не попадна в следващия кръг. Това предизвика гнева на местните фенове, които се организираха и щурмуваха дома на футболиста. Камара обаче имаше късмет, защото полицията се добра до част от чатовете на разгневените запалянковци и успя да предпази сградата от хулиганите.

 

"Информационното затъмнение"

Като олицетворение на всичко случило се по-горе бе официалният сайт на Купата на Африка, който се поддържа от Африканската футболна конфедерация и логиката е там да бъдат ангажирани най-добрите специалисти. Уви!  Ден преди финалната битка между Египет и Сенегал, на главната страница все още стоеше церемонията по откриването на състезанието. И нито ред за главния мач на континента!

Липсваше информация за голмайсторите на отборите и на турнира като цяло, да не говорим за статистиката за мачовете. Разработчиците на сайта дори не си направиха труда да качат снимки на футболистите. На практика официалният сайт се оказа кухо и безполезно място.

Тук трябва да отбележим професионалното отразяване на турнира от страна на сайтове и медии от Южна Африка, Нигерия и Екваториална Гвинея, които показаха, че нещата могат да бъдат съвсем различни при добро желание и липса на мързел.  

Разбира се, могат да се прибавят и дискриминационното отношение от страна на домакините към някои отбори, лошата работа на стюардите, предпазливият и скучен футбол (1.92 гола средно на мач) или разкаляният терен по време на главния двубой на турнира.

Но ще спрем дотук. Надявайки се, че абсурдите ще бъдат по-малко след година и половина, когато ще се проведе 34-то издание на Купата на африканските нации.  

1387