С какво ще запомним 2019 година


Н. Гавазов

С какво ще запомним 2019 година

2019 година е зад нас, но тя бе белязана с много емоционални и запомнящи се събития, които сложиха своя отпечатък върху изминалите 12 месеца. Жестоката битка за титлата в най-популярното и конкурентно първенство на планетата, невероятните плейофи в Шампионска лига, поредното падение на българския футбол? С какво ще бъде запомнена отишлата си година?

FUTBOL TV обръща внимание на шест знаменити събития, които се случиха през 2019 година.

Ливърпул и Манчестър Сити в битка за титлата

Английската Висша лига винаги е била еталон за всяко едно първенство по света и винаги е привличала вниманието на феновете, независимо от това кой отбор в какво състояние се намира и как се представя в Европа. Страстта, препълнените стадиони, емоциите по време на мачовете, медийното отразяване на турнира, скандалите, конкуренцията - това са малка част от характерните черти на Премиършип, които обясняват защо този турнир няма равен на себе си.

Това в пълна степен важеше и за миналата година, с тази разлика, че този път станахме свидетели на грандиозна битка за титлата, в която главните участници бяха колективите на Хосеп Гуардиола и Юрген Клоп.

На финала на последния сезон  Манчестър Сити записа 14 поредни победи, завършвайки кампанията на една точка пред Ливърпул (98 срещу 97). Неочакваният невероятно красив и важен далечен изстрел на Венсан  Компани във вратата  на Лестър в предпоследния кръг предопредели резултата от битката на титаните в полза на отбора на Гуардиола. Така епичната надпревара за титлата завърши с победа на "гражданите". В добавка, те  се представиха отлично в Купата на ФА и Купата на Лигата, като постигнаха национален хеттрик, а в пролога на текущия сезон си осигуриха успеха с победа в Суперкупата.

Но на международната арена Ливърпул нямаше равен. Хората на Юрген Клоп се отличиха в Шампионска лига, като през пролетта се справиха със съпротивата на Байерн Мюнхен, Порто, Барселона и Тотнъм. През новия сезон "червените" попълниха колекцията от трофеи със Суперкупата на УЕФА и Световната клубна купа. Освен това, след половината от настоящото първенство във Висшата лига Ливърпул е много близо до национална  титла, която феновете чакат от 30 години. По време на първия кръг тимът на Клоп загуби само две точки, правейки равен с Манчестър Юнайтед и спечели всички останали срещи. Разликата от второто място (Лестър) е 10 точки, от третото на Манчестър Сити - 11, при това мърсисайдци имат два мача в ръкава си.

 

Невероятните плейофи в Шампионска лига

По отношение на зрелишността, драматизма и непредсказуемостта на развръзката, спокойно можем да кажем, че изминалият сезон в Шампионска лига е уникален, дори без преувеличение и най-добър в историята. Поне три реванша от плейофите влязоха в историята. Припомняме ги в хронологичен ред.

 

Манчестър Сити - Тотнъм - 4: 3 (първи мач - 0: 1)

Пет гола в началните 20 минути на първото полувреме, отчаяният щурм на домакините, голът  на Стърлинг в компенсираното време, безумната  радост на Гуардиола, футболистите и трибуните... Но след използване на системата VAR в крайна сметка ликуваха лондончани, които се класираха за полуфиналите.

 

Ливърпул - Барселона - 4:0 (първи мач - 0:3)

Реваншът с Барселона спокойно може да бъде поставен на едно ниво със знаменития финал с Милан през 2005 година. Разликата е, че тогава колективът на Рафа Бенитес излезе с най-боеспособния си състав, а сега Клоп не можеше да разчита на няколко знаменити фигури от своя колектив. Въпреки това дубълите на Дивок Ориги и Жоржиньо Вайналдум помогнаха на Ливърпул да се справи с Меси и съотборниците си и да прати грандиозната вечер на "Анфийлд" завинаги във вековете. Особено паметен ще остане корнерът, изпълнен от Трент Александър- Арнолд, при който изпадналите в амок испанци така и не разбраха какво се случи.

 

Аякс - Тотнъм - 2:3 (1:0)

На следващия ден след безумието на "Анфийлд" се състоя не по-малко ярко събитие. Аякс стана главната сензация на сезона, след като холандците се справиха с Ювентус и Реал Мадрид в плейофите. Хората на Ерик Тен Хаг спечелиха и първата среща с Тотнъм, при това в Лондон и точно за това в Амстердам се бяха приготвили за празненства по случай класирането за финала. И тържествата започнаха след първото полувреме, защото Аякс поведе с 2:0... Чудото обаче се случи след почивката, когато при последната атака в срещата Лукас Моура оформи хетрик за крайното 3:2. Казват, че в онази вечер червените фенери в Амстердам изгаснали от само себе си.

 

Първи трофей за Бразилия от 12 години

През изминалата година се проведоха  четири континентални първенства наведнъж. Бъдещият домакин  на Световната купа 2022 Катар спечели Купата на Азия за първи път в историята, Алжир спечели Купата на африканските нации за втори път, а Мексико постигна  единадесетата си победа на Златната купа КОНКАКАФ. Но основният турнир за годината сред националните отбори, съдейки по нивото на участниците и конкуренцията се проведе в  Южна Америка, в най-футболната страна в света - Бразилия.

Интригата бе огромна - най-титулуваният отбор в света не бе печелил голям турнир от 2007 година. Нещо повече - "селесао" не бяха взимали дори медал през този лош период. А отсреща бе Меси, който жадуваше за успех  след фиаското на Мондиал 2018 и поредицата провалени финали на континенталните турнири.

Бразилия най-после успя.  В домашния турнир Бразилия наистина бе най-силна от всички, включително от основния съперник Аржентина и от финалиста Перу. Успехът на хората на Тите не само сложи край на черната 12-годишна серия, но той е важен с това, че възроди шампионските традиции. Сега чакаме следващата Копа Америка и разбира се - Световната купа през 2022 година.

 

Треньорските рокади в топ клубовете

В това отношение палмата на първенството принадлежи на Италия, където преди началото на новия сезон във всички големи клубове, освен Наполи, се случиха треньорски промени. Маурицио Сари вместо Масимилиано Алегри в Ювентус, Антонио Конте поведе Интер, Пауло Фонсека - Рома, Марко Джампаоло дойде в Милан, но през октомври бе уволнен и заменен от Стефано  Пиоли. Наполи не издържа до края на годината и Карло Анчелоти бе уволнен през декември, като Дженаро Гатузо наследи патриарха на италианските треньори.

Не останаха назад и останалите топ шампионати. Челси и Арсенал предпочетоха да заложат  на свои бивши футболисти, назначавайки Франк Лампард и Микел Артета, съседите от Тотнъм се сбогуваха с Маурисио Почеттино, доверявайки се на Жозе Моуриньо. Дейвид Мойс се завърна в Уест Хем, а Карло Анчелоти замени Марко Силва в Евертън. Байерн уволни Нико Ковач (Ханс-Дитер Флик получи шанс да се докаже), Зинедин Зидан се завърна в Реал Мадрид, Леонард Жардим се върна в Монако, за да спаси тима от изпадане и успя да го напусне отново в края на годината, Валенсия по скандален начин каза  сбогом на Марселино ...

 

Скандалът около шестата "Златна топка" на Меси

През тази година главният индивидуален приз във футбола трябваше да отиде в представител на Ливърпул - ако се спазваха досегашните критерии за присъждане на наградата и оправдателните обяснения на организаторите.  Върджил ван Дайк и Садио Мане по великолепен начин проведоха годината, триумфирайки в Шампионска лига, като по пътя към върха се разправиха с Барселона, която бе напълно безпомощна в реванша на "Анфийлд", а Лионел Меси за пореден път доказа, че не може да поеме лидерската палка във важните мачове. Аргументите в полза на Върджил и Садио бяха сериозни, но за лидер в надпреварата за "Златната топка" се сочеше Ван Дайк, който достигна и финал в Лигата на нациите. В крайна сметка обаче наградата бе присъдена на Меси, а това предизвика поредните дебати за обективността при гласуването (незнайни футболисти и треньори от Руанда, Бурунди, Южен Судан, Вануату, Тонга и все в този дух представители на футболни сили дадоха вота си за Лео, срещу гласовете на утвърдени специалисти и футболисти от топ европейските първенства за Ван Дайк), както и за принизената значимост на въпросната награда именно заради липсата на ясни критерии и скандалите около нея. Слава Богу, че засега резултатите във футболните мачове се решават от броя на вкараните голове, а не от прищевките на гласуващите от Нова Каледония или Папуа Нова Гвинея.

 

Будната кома на българския футбол

За умрелия или добро, или нищо. Понеже българският футбол все още не е умрял, редно е да кажем и няколко думи за него. Изминалата година не бе никак добра за националния ни отбор. Ако премахнем розовите очила и реално погледнем на резултатите на "трикольорите" в евроквалификациите, ще разберем, че нас почти ни няма на футболната карта на Европа, а ролята, която изпълняваме е само за статистиката, на паж, който трябва да забавлява по-големите - като, например Косово.

В тези квалификации националните вкараха само 7 гола и получиха 17, завършвайки с по-лоши показатели от "футболни сили" като Люксембург, Грузия, Израел, Албания, Казахстан, Кипър и дори Армения. И това при положение, че спечелихме последния си мач срещу дубльорите на резервите на Чехия, за които пътуването до София се превърна в досадно задължение. Все пак, благодарение на тази победа,  чисто статистически успяхме да избегнем последното място в групата си и да завършим с актив, какъвто постигнаха Фарьорските острови, Малта, Латвия и Молдова. Всеки има право по своему да гледа на ситуацията и да тълкува нещата, но спечелените 6 точки  са по-малко от 10-те на Армения, Кипър и Казахстан, 11-те на Косово и Израел, 8-те на Грузия - все футболни колоси.

За клубния футбол няма смисъл да говорим, защото само човек с богато въображение може да определи като футбол случващото се по нашите терени, включително и играта между отбори с минала слава като ЦСКА и Левски. Дори Лудогорец понижи качеството си и ако не бяха някои откровени съдийски бонуси в полза на тима от Разград, едва ли отборът от Делиормана щеше да събере толкова точки, колкото има към момента в родното първенство. Да, някой би казал, че Лудогорец успя да излезе от групата си в Лига Европа, но нека не забравяме, че в решаващия мач с Ференцварош не бе отсъдена дузпа за гостите заради игра с ръка на Сисиньо. Впрочем, срещите на разградчани с втория отбор на Интер през пролетта ще покажат действителното състояние на тима,воден от Павел Върба.

Единственото хубаво нещо, което се случи в българския футбол е оттеглянето на Борислав Михайлов от поста президент на БФС. Лошото е, че нищо друго не се промени - останаха заместниците му, президентите на клубовете и най-вече ретроградното и порочно мислене сред т.нар. футболни деятели, включително и обслужващите ги медии.

1223