Приказната титла на Лестър, отпадането на отбори с история като Нюкасъл и Астън Вила, катастрофата на миналогодишния шампион, провалът на лидерите и възходът на Тотнъм. Отмина поредният сезон в най-популярното и конкурентно първенство на планетата и е време за анализи. FUTBOL TV в своята трета част ще обърне внимание на отборите, които заеха първите пет места в крайното класиране, както и ще разкаже част от приказката, която Лестър представи на футболната общественост.

OЩЕ...

23.11.24 | 03:35

Лампард се разбра с Ковънтри

5. Манчестър Юнайтед

19 - 9- 10 (победи, равенства, загуби) 49-35 (голова разлика)

Голмайстор - Антони Марсиал (11)
Най-добър асистент - Уейн Рууни (6)
Най-много изиграни мачове - Хуан Мата (38 мача)

Кризисният период в един от най-титулуваните клубове в Англия и света продължи и през изминалия сезон. Оказа се, че за опитния Луис ван Гаал този период на работа бе най-труден в неговата кариера. "Червените дяволи" мощно усилиха състава си през миналото лято и веднага бяха причислени към фаворитите за спечелване на титлата. Всички предполагаха, че благодарение на класата на отделните изпълнители, механизмът на новия Юнайтед ще бъде пуснат в действие.

В началото отборът мъчително събираше точки и все още се броеше за част от групата на лидерите, но след това стана ясно, че колективът на Ван Гаал няма сили да се бори за нещо повече от място в топ 4. Ако е имало някакъв оптимизъм, той изчезна през декември. "Червените дяволи" безславно прекратиха участието си в Шампионска лига, а с наближаването на края на годината пресата активно свързваше мениджърския пост с уволнения от Челси Жозе Моуриньо.

Впрочем, сянката на португалеца тегнеше над холандеца почти през целия сезон, а това раздели клуба на две - много аргументи за случващото се имаха както противниците на Ван Гаал, така и неговите привърженици.

От една страна стоеше позорното отпадане от Шампионска лига и не попадането в главния турнир през следващия сезон, а от друга спечелването на Купата на Англия и откритието на младите таланти. Като цяло, първите критерии се оказаха с по-голямо тегло, което бе потвърдено от уволнението на Луис и назначаването на Моуриньо. Впрочем, по време на управлението на Ван Гаал не се създаде впечатлението, че отборът е мощна величина и фаворит, способен да спечели всеки един мач. Напротив - дори скромните съперници предизвикваха тревоги сред феновете, а Юнайтед не прояви воля даже в заключителните мачове, когато всичко бе в ръцете на "дяволите".

Провал. Юнайтед не е от отборите, които се борят за място в топ 4 и правят паради в чест на спечелена Купа. Единственият светъл лъч е ярката игра на младите таланти и надеждата, че те ще станат част от възраждането на тима. В противен случай щяхме да говорим за катастрофа.

4. Манчестър Сити

19 - 9- 10 (победи, равенства, загуби) 71-41 (голова разлика)

Голмайстор - Серхио Агуеро (24)
Най-добър асистент - Давид Силва (11)
Най-много изиграни мачове - Джо Харт (35 мача)

Играта на Сити съответстваше на шампионските им амбиции в първите пет кръга, когато бяха постигнати пет победи с голова разлика 11:0. След това, започвайки от 9-я кръг, представянето на "гражданите"стана невероятно нестабилно. До 32-я кръг хората на Пелегрини така и не успяха да спечелят два поредни мача! Впрочем, до Коледа все се смяташе, че Сити е основен претендент за титлата. Вярно е, че отборът провеждаше кампанията си по-слабо от предишните две, като "гражданите" имаха големи проблеми при гостуванията. Но, отчитайки сериозния провал на Челси, неубедителността на Юнайтед, лидерството на Лестър и съмнителността на Тотнъм и Арсенал, изглеждаше, че това ще е достатъчно за титлата.

По-късно Пелегрини ще каже, че преждевременната новина за смяната на мениджъра е било удар по неговия отбор. Но още преди обявяването на новината за пристигането на Гуардиола Сити вече се движеше надолу. Последва троен удар от Лестър, Тотнъм и Ливърпул, който окончателно изпрати "гражданите" на четвъртото място, което те за малко не загубиха в края на първенството.

Провал. Сити притежава най-мощен кадрови ресурс във Висшата лига, но се провали преди всичко в мачовете с преките конкуренти. Отборът се оказа фаворит за титлата само на книга и след Коледа дори не се доближи до нея. Единствената причина да не говорим за катастрофа е класирането за полуфинал в Шампионска лига и четвъртото място в крайното класиране.

3. Тотнъм

19 - 13- 6 (победи, равенства, загуби) 69-35 (голова разлика)

Голмайстор - Хари Кейн (25)
Най-добър асистент - Кристиан Ериксен (13)
Най-много изиграни мачове - Тоби Алдервейрелд, Хари Кейн (по 38 мача)

Тотнъм много бавно навлезе в сезона и твърде дълго бе смятан за "тъмен кон". Хората на Почетино претърпяха поражение още в първия кръг, на терена на Юнайтед, оставяйки приятни впечатления със солидната си отбрана и средна линия. След това последваха три равенства и първият успех дойде едва в петия кръг. Изригването стана в седмия кръг срещу Манчестър Сити и в този мач по нищо не си личеше, че осмият приема лидера в класирането - "шпорите" просто размазаха "гражданите". Постепенно лондончани започнаха да набират по-голяма увереност и все повече да изглеждат като идеално балансиран отбор във всички линии. За първи път Тотнъм се появи в топ 4 около Коледа и повече не напусна голямата четворка. Нещо повече, докато големите губеха точки, "шпорите" организираха с Лестър надпревара за титлата, като хората на Маурисио Почетино до последно бяха единственият реален конкурент на "лисиците" и спряха да играят едва когато загубиха математически шансове за титлата.

Представянето на Тотнъм е отлично. Мениджърът извърши истински пробив с отбора и го изкачи на ново ниво. Отличителна черта на "шпорите" бе тяхната младост и това, че на хоризонта заблестяха във всички свои краски млади звезди като Алли, Дайър, Уокър и Роуз. Впечатлява и подходът на Почетино, който без големи покупки показа достойна работа с наличния кадрови ресурс, превръщайки тима в най-перспективния колектив в Англия.

2. Арсенал

20 - 20- 17 (победи, равенства, загуби) 65-36 (голова разлика)

Голмайстор - Оливие Жиру (16)
Най-добър асистент - Месут Йозил (19)
Най-много изиграни мачове - Оливие Жиру (38 мача)

Нищо ново не видяхме в сезона на Арсенал. Оптимистичната част от феновете се надяваше, че отборът най-после ще се пребори за така желаната титла, а песимистите очакваха, че тимът най-после ще отпадне от топ 4, плащайки данък на слабата трансферна кампания и очевидното неумение на Арсен Венгер да направи отбор-шампион.

Критиките към французина заваляха още през август, след като стана ясно, че мениджърът ще се ограничи само с покупката на Петр Чех. Лондончани обаче постигнаха осем победи в периода септември - октомври и недоброжелателите поутихнаха, но не задълго. По традиция Арсенал отново започна да показва липса на победен дух, липса на игрова стабилност и на шампионска издръжливост. Така отборът пое надолу и отдавна познатата стара болка се появи - първо тимът се спусна на второто място, а след това и по-надолу. Малко останаха тези, които вярваха, че Арсенал може да се бори за титлата, след това, само за няколко седмици, "артилеристите" излетяха от Купата на Англия и Шампионска лига, което доведе до увеличаване на протестите срещу Венгер и призиви за напускането му.

Критиците на Арсен за пореден път се оказаха прави. Остро се усети липсата на централен нападател и на защитник. Жиру взе участие във всеки един мач от сезона, но това се случи заради липсата на алтернативи. Мертезакер понижи качеството на играта и бе заменен от Габриел, но и самият бразилец не показа ниво за игра в Арсенал.

Трудно е да поставим оценка на представянето на Арсенал. От една страна отборът завърши втори в класирането, което е най-високата позиция на "артилеристите" за последните 11 години. От друга страна Челси, Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед откриха пътя на Арсенал към титлата. Нещо повече, лондончани бяха единствените, които два пъти победиха шампионите. И не успяха да станат шампиони! Вероятно това може да го направи само Арсенал - да изпревариш двата манчестърски гранда, Челси, Тотнъм, да победиш шампиона и да не финишираш първи! Общата ни оценка за представянето на "артилеристите" е неудовлетворителна, защото броят на емоционално разочарованите фенове бе по-голям, отколкото в предишните години, когато отборът завършваше на по-долни места. Бе изпусната една отлична възможност за триумф и с отчитане на новите реалности във Висшата лига, все по-малко са онези привърженици, които вярват, че Арсенал ще стъпи на върха. С този мениджър, с тази политика и с този състав.

1. Лестър

23 - 12- 3 (победи, равенства, загуби) 68-36 (голова разлика)

Голмайстор - Джейми Варди (24)
Най-добър асистент - Риад Марез (11)
Най-много изиграни мачове - Каспер Шмайхел, Уес Морган, Марк Олбрайтън (38 мача)

Да, чудеса се случват, но това е само на пръв поглед и когато говорим за Лестър вън от емоциите, трябва да кажем, че не става дума за щастливо съвпадение, а за заслужена закономерност. Раниери оглави отбор, който извърши подвиг, запазвайки мястото си в елита. Лестър просто продължи своя фантастичен скок от миналия сезон, а прагматичният италианец не направи и опит да обуздае романтичния атакуващ нрав на своите възпитаници. В първия кръг ефектно бе победен Съндърланд, след това "лисиците" взеха връх над Уест Хем и направиха равен с Тотнъм. Изглеждаше, че с тази форма отборът има шанс да събере достатъчно точки към момента, когато силите свършат, а Раниери започне да умува около подреждането на състава.

В края на септември "лисиците" претърпяха първото си поражение - с 5:2 от Арсенал, но този мач приличаше на останалите, просто съперникът тичаше по-бързо и си вкара головете. Варди обаче продължи да вкарва, подобрявайки рекорда на Нистелрой, а вече никой не се съмняваше, че тимът ще запази мястото си в елита.

С наближаването на празниците Лестър вече бе сред лидерите, за което помогнаха и загубите на гигантите. Но "лисиците" изглеждаха все по-изморени, а експертите започнаха да чертаят схеми и планове, кога отборът ще се срине. Появи се втората загуба, недоброжелателите потриваха ръце, но хитрият италианец включи в режим "Клаудио", отказвайки се от романтичния стил и залагайки на сигурност на задната линия. Надежден вратар, отбрана с двама гиганти в центъра, Канте и Дринкуотър в средата на терена, черноработници по фланговете и гениалният Марез. Така Раниери изгради своя велик Лестър.

Разбира се, за успеха имат значение и някои съпътстващи фактори: прекрасната атмосфера в съблекалнята, отсъствие на травми и наказания, неуспехите на грандовете, умелото напускане на клубните турнири и не на последно място, психологията. Раниери използва самолюбието на играчите, голяма част от които бяха отхвърлени от големите клубове.

Въпреки всичко, никой не вярваше в приказката. Да, вече не се говореше за изпадане, но и никой не споменаваше думата титла. По-скоро се изказваха предположения за участие на Лестър в евротурнирите - оптимистите пращаха тима в Шампионска лига и Лига Европа, песимистите извън топ 6. Но в началото на февруари, след победата над Манчестър Сити, букмейкърите тихомълком поставиха Лестър сред фаворитите за спечелване на титлата. И трябва да кажем, че авторитетните букмейкърски къщи не сгрешиха. До края на сезона "лисиците" загубиха само един мач, а два кръга преди края триумфираха като шампиони, оставяйки най-близкия си преследвач на впечатляващите 11 точки.

Оценката на Лестър. Много красиви думи бяха казани за представянето на "лисиците" през сезона, така че е излишно да се казва каквото и да е било повече, а още по-малко нужно е да даваме оценка на Раниери и Ко. Най-добрата оценка е Купата на Висшата лига, която всеки един играч на Лестър Сити издигна над главата си, шампионският парад и 250 000-те хора, които излязоха по улиците на Лестър, за да приветстват своите герои.