Да биеш себе си
Н. Гавазов
Липса на инициативност от страна на Жозе Моуриньо, грамотният план на Арсен Венгер и отличната игра на Петр Чех. Като изключим шоуто преди мача, именно с тези три неща ще запомним неделния сблъсък на "Уембли". И с неуважението на Жозе Моуриньо към самия себе си. FUTBOL TV се връща към двубоя за Суперкупата, с който на практика бе поставено началото на сезона в английската Висша лига.
Още преди първия съдийски сигнал станахме свидетели на някои изненади. Първо се оказа, че все пак Моуриньо не може да разчита на Диего Коща, макар че ден преди сблъсъка уверяваше, че нападателят ще играе. Явно дезинформацията бе част от плана на португалския специалист, тъй като Коща дори не попадна в заявката за мача, а сега е ясно, че най-вероятно няма да вземе участие в срещата със Суонзи през уикенда. Другото интересно нещо дойде с избора на титулярния нападател - Лоик Реми започна мача, а Радамел Фалкао остана на пейката. Втората изненада на Жозе бе в центъра на терена, където Матич и Рамирес започнаха като титуляри. Така Оскар бе принуден да прави компания на Радамел, а Фабрегас бе преместен по-близо до върха на атаката.
Що се отнася до Венгер, той също не можеше пълноценно да разчита на Оливие Жиру, който все още не е набрал пълноценна форма. Френският специалист обаче реагира без всякакви условности, развръщайки на целия фронт тройката полузащитници Тио Уолкът, Месут Йозил и Алекс Окслейд -Чембърлейн. а това се оказа полезно за отбора от "Емирейтс".
Трябва да кажем, че тактическите хитрости на Моуриньо претърпяха пълен крах, а двата му жокера не довършиха мача. Очевидно бе, че първоначалният план не сработи. На всичкото отгоре защитата на шампиона не бе на нужното ниво при атаките на "артилеристите" и особено при пробивите на Окслейд-Чембърлейн.
А Арсенал игра грамотно и хладнокръвно, изключително дисциплинирано, което може да бъде отчетено като изненада, защото такава игра се очакваше от Челси, отчитайки историята на сблъсъците между Венгер и Моуриньо. Арсенал в отбрана - такова нещо не се вида толкова често. В същото време атаките отнемаха много малко усилия на "артилеристите", които изтикаха Челси от фланговете и накараха попадналите под жестока преса Азар и Вилиан да се чудят какви ходове да измислят, за да огорчат бившия си съотборник. Реми се загуби, а "сините" се оказаха в трудно положение: Азар, Вилиан, Рамирес и Фабрегас си оспорваха правото да нанесат последния удар, а по-късно към тях се присъединиха Аспиликуета и Иванович. Наистина, Челси имаше повече нанесени удари от Арсенал, но по-малко в очертанията на вратата, освен това половината от изстрелите на "сините" бяха дело на дефанзивни играчи и извън наказателното поле - на прост език това означава липса на идеи в атака.
След почивката Жозе се опита да промени нещо, но Фалкао се изпари от мача малко след като докосна терена. А вакханалията продължаваше. Челси хвърляше много сили в безидейни атаки, а защитата и опорната зона на Арсенал работеше трудолюбиво и внимателно. Вярно е, че "сините" имаха своите шансове, но при едната ситуация Азар пропусна, а при другата Чех спаси мъртвия удар на белгиеца. Веднага ще кажем, че и Куртоа не остана без работа, и Касорла спокойно можеше да направи резултата класически.
Празният поглед на Моуриньо най-добре показваше случващото се на терена и през последните десетина минути за всички стана ясно, че Челси ще загуби този мач. Португалецът изглеждаше като човек, който е изморен от постоянното търсене на нови футболисти, а оттам и на механизми за победи. Скука? Няма как да разберем, но Жозе предпочете да се занимава с Рафа Бенитес и неговата съпруга вместо да измисли план как да спре Арсенал.
Що се отнася до Венгер, французинът много педантично се отнесе към работата си без да се разболява от звездна болест, а това се предаде на футболистите, които показаха голямо трудолюбие в неделния следобед.
В крайна сметка победата отиде в отбора, който я заслужаваше, а това със сигурност ще даде импулс в представянето на Арсенал през новия сезон.
Относно поведението на Моуриньо, едва ли има смисъл то да бъде коментирано. Много е лошо, когато не показваш уважение към другите, но още по-лошо е когато не уважаваш самия себе си. Понякога победите прикриват един или друг грях, но не и този път. Когато си паднал от самия себе си.
Сподели
Eto link za edna balansirana statiya, koyato, vyarvam shte se haresa i ot dvete strani na masata:
http://www.espnfc.com/club/chelsea/363/blog/post/2544092/jose-mourinho-must-build-chelsea-dynasty-to-be-truly-great
Юнайтед е най-успешния в Англия
Ливърпул е най-успешния в Европа
Арсенал в Лондон
Челси е единствения европейски шампион в Лондон
Моят отбор никога не е бил доминант в Европа или без конкуренция в Англия,но това не пречи да го подкрепям дори в анонимен форум където мога дс сипя обиди. Обичайте клубовете си повече отколкото да мразите другите
Ясно е, че не съм защитник на Венгер, но да те нарекат пред медиите "воайор" (което си е подсъдно по всички закони в норм. държави), едва ли после можеш да бъдеш обвинен, че не си подал ръка някому си. А "специалист по провалите" - дребна селска простотия.
А Моуриньо прави много жалки опити да имитира Сър-а. САФ ги вадеше всички от кожите, но оставаше спокоен. Беше спокоен понеже знаеше защо го прави. (Всеки може да си спомни заяжданията му с Бенитес, Венгер, Кийгън и др. и сам да прецени дали шотландеца някога е слизал толкова ниско в калта). А Моу - ............ учудващо е как феновете могат да се оприличат на един най-обикновен селяндур, пък макар и успешен такъв. И да му се кланят! А Валдано беше казал за л**ното...
И последно - много се драматизира след тази загуба. В крайна сметка никой не е очаквал серията на Венгер да е безкрайна и все някога трябваше да бие Жозе. Все пак това са 13 мача.
За Челси - никаква идея, слаба игра в защита и халфове. Дори се чудя кой игра най-незле от тях. Ако Рамирес беше вкарал, можеше и да има тръпка. Но ако, ако, ако...
Все още смятам, че Челси са фаворит за титлата, но не толкова убедителен както мин. година. Казвам го за Н-ти път, абсолютно недоумявам как може да се вземе Фалкао вместо някой полу-свестен. Реми не става. А да се разчита на Азар да вади мачове - може, но не му е това работата.
Смятам, че ще има по-оспорван сезон и наистина всичко е възможно. Но, в Европа (ШЛ) - могат направо да не излизат от групите, всички английски тимове, защото нивото им ниско. Може да са уморени, може да е всичко, но има поне 4-5-6 отбора с по-качествени играчи.
Ако има изненада за ВЛ, то това могат да са МЮ. И Челси - ако Коща се контузи. А, като че ли, в синята част на Лондон намирисва на "санкции" и фин. затруднения...