Ех, колко по-лесен би бил живота, ако нашите любовни отношения завършваха "по взаимно съгласие"! Но, почти никога това не се случва, независимо колко много се стараем да се самозалъгваме. "Кой взе това решение?", питат те. "Беше взаимно", отговаряме ние. Отговаряме с надеждата, че те не са забелязали плахите ни погледи и треперещите устни. Надяваме се, че те не са забелязали неудобните публични кавги, очевидната липса на романтика и аферата, която тя беше имала с директор на банка, който е бил по-весел и с по-красив външен вид отколкото теб.

Езикът на футболните уволнения наподобява езика на разбитата любов: "С голямо съжаление", "желаем ти всичко най-добро за напред". Лъжи и евфемизми*. Ние никога няма да прочетем изявление относно дадено уволнение, в което пише: "На него му липсваше въображение. Той беше глупав. Той престана да оказва положително влияние".

OЩЕ...

18.12.24 | 18:36

Слот: Не съм изненадан, че се борим за четири трофея

Андре-Вилаш Боаш знае, че няма никакво "взаимно съгласие" относно неговото напускане на Тотнъм. "Аз няма да подам оставка, аз не напускам", заяви той след загубата с 0:5 срещу Ливърпул на "Уайт Харт Лейн" в неделя. Думите му звучаха като на някой, който знае, че ще бъде изоставен. Както се и случи. По взаимно съгласие.

Мартин Йол знаеше, че няма никакво взаимно съгласие свързано с разделянето му с Фулъм по-рано този месец. И тогава той каза нещо от типа: "Беше привилегия", "Фулъм е един от големите клубове", "аз винаги ще ценя по достойнство този мой опит". Това е футболния еквивалент на фразата "Нека останем приятели". И това е, заедно със златното ръкостискане, част от предбрачния договор: бъди разумен и няма да ти отрежем някои бонуси, привилегии и блага.

Вече 5-ма** мениджъри от Висшата Лига бяха "зарязани" от началото на сезона и още 15 такива в другите дивизии. И почти всички чрез евфемизми.

За отбора на Уигън отхвърлянето на Оуен Коуел беше "в интерес на двете страни" . Мартин Алън беше изоставен от Джилингам въпреки, че клубът от Лига 1 "изключително много се наслаждава на работата си с него".

Портсмут "с голямо съжаление" обяви, че зарязва Гай Уитингам, което е доста съмнително с оглед на факта, че те заемаха 18-то място в Лига 2 по това време.

Веднъж щом даден клуб отхвърли своя мениджър или "го освободи от неговите задължения" (фраза използвана четири пъти този сезон), или "прекратят партньорството си" (също четири пъти), то тогава работата се поема от временен мениджър, за да започне период на "ново изграждане". Временният мениджър не е любовник в точния смисъл на тази дума. Той е, по-скоро, нещо като рамо, на което да се поплаче, "сигурна ръка за опора" , за да се "закрепи кораба", докато клубът "се изправи на краката си".

Веднага щом един клуб преодолее своята фаза на "Аз просто не знам какво искам", която не трае много дълго в общия случай, нов постоянен мениджър бива назначен. Някой, който е "постигал чудеса" някъде другаде. Или казано другояче, някой, който обещава да бъде много по-добър любовник в сравнение с последния. Един нов мениджър "водещ битки", който като нов любовник носи скъпи подаръци от екзотични и отдалечени острови. Човек, който като нов партньор, се опитва да заеме своето място в клубното сърце завинаги. С парите на някого другиго.

"Меденият месец" на един нов мениджър по-скоро напомня на пътешествие из военна Либия, отколкото на релаксиращ отдих на Малдивите и обикновено завършва с бляскава кавга. И тогава идва "периода на промяна", който почти винаги завършва, когато треньорът е "профукал" всички налични пари без обаче да е заел място в клубната душа.

Помислете за този "период на промяна", като част от отношенията, напомнящ на някога влюбена двойка достигнала до нивото "някак да потърсим решение". В случая, Тотнъм са въвлечени в непрекъсната верига от "периоди на промяна" от момента на техния дубъл през 1961г.

В някаква момент от този период клубните очи започват да блуждаят, убедени, че някъде другаде съществува този, който върши велика чудеса. И тогава новото "ухажване" ще започне.

Но, поне е ясно, че никога няма недостиг на мениджъри, които чакат с нетърпение да бъдат "ухажвани". Хора излъчващи "моля те, ела и ме вземи". Хора, които "винаги са обичали този клуб и са се възхищавали на цялостната му дейност".

След това "нароченият" мениджър, който все още изпълнява задълженията си, но е "под обстрел", ще получи "вот на доверие" от клубното ръководство. И, ако той наистина е "нарочен", ще получи "страховит" вот на доверие. Това е футболния еквивалент на разговор от типа "нещо трябва да се промени", който обикновено завършва с усещането, че нищо няма да се промени.

Впоследствие идва и разговор предшестван от тази смразяваща фраза "Трябва да поговорим". Проницателният мениджър ще оцени тази покана за разговор от страна на ръководството и ще се подготви за "не си ти причината, в мен е вината, но мисля, че ние трябва да се разделим". Йън Холоуей постъпи точно така с Кристъл Палас през октомври и освободи клуба от задължението да се преструват, че всичко е завършило с целувки и прегръдки.

Но, в повечето случаи "обреченият мениджър" ще постъпи като Вилаш-Боаш: "Какво?! Ти искаш да кажеш, че ме изоставяш?!", излизайки с викове и крясъци. После ще се помъчат да си "извият ръцете", да си "простят" и уверят, че "нещата ще се променят", забравяйки за разговора, който току-що са провели.

И така всичко е завършено. "Ние много се радваме да работим с теб... но това беше тежка година... след много размишления... много тежко достигнахме до това решение... но, най-добре би било и за двете страни да се разделим.... по взаимно съгласие, разбира се"...

*евфимизъм - дума или фраза, която говорещият или пишещият възнамерява да избегне, защото за слушателя или читателя тя звучи обидно, раздразнително или обезпокоително.

**Как напуснаха 20-те мениджъра през този сезон:
5-ма - "договорът е прекратен"
4-ма - "преустановиха отношения"
4-ма - "освободени от задълженията си"
3-ма - "по взаимно съгласие"
1 - "напуска с незабавен ефект"
1 - "удовлетворена молба за напускане"
1 - "друг поема задълженията му"
1 - "позволено му е да напусне"

ВВС