На фона на "радушното" посрещане на Рафа Бенитес на „Стамфорд Бридж", униженията на „гения" Роберто Манчини и суетните и причудливи понякога решения на Брендън Роджърс, проблемите на Арсен Венгер и неговият Арсенал постоянно остават някъде встрани, но след домакинската загуба от Суонзи Сити „артилеристите" се смъкнаха на десето място в класирането и е очевидно, че на „Емирейтс" има проблем и то много голям, повече отколкото си мислят някои хора или се правят, че не го виждат.

Почти една трета от мачовете бяха загубени, повече от една трета завършиха наравно и само пет спечелени срещи - по-малко от Суонзи, Уест Хем и УБА. Това ли е гранда? Европейският и английският? Защо на мен като непредубеден зрител започва да ми се струва, че феновете на „артилеристите" вече не мислят за митичната титла, а започват да се страхуват за мястото на отбора им в топ 4. И с основание, защото на девето място в класирането се намира Стоук Сити. Точно така, „грънчарите", които Венгер презира и единствените му изказвания по отношение на този отбор са свързани с „примитивизъм" и „съсипване на футбола". Ужас... как е възможно грациозната дружина на Венгер да се намира след този „глупав" отбор?...

OЩЕ...

17.12.24 | 22:08

Де Брюйне не преговаря за бъдещето си

Уважавани от мен фенове на Арсенал, ако този въпрос бъде зададен на Икономиста, отговорът ще бъде такъв, какъвто сме чували вече много пъти през последните няколко години: изморени лидери и дългият процес на вписване на новите попълнения в състав. Със сигурност французинът ще се сети и за травмите, които постоянно преследват играчите му. Може би отново ще повярваме на Венгер и дори може малко да му съчувстваме, ако тези негови рефрени не се повтарят периодично, а най-смешното е, че винаги завършват с изтърканото: „ние ще се върнем в борбата за титлата".

Много ми е интересно, къде смята да се връща Венгер? И с кого? С отбора, който всеки сезон губи своя лидер и главен голмайстор без да му мигне окото. С кого смята да се бори? С тим, в който мениджъра се чуди кой нападател да избере между четирима равностойни или с колектив, чийто собственици заделят милиони, за да го усилят. Без да се интересуват от финансовия феърплей. Дали не е по-добре за самия Венгер да се примири със загубения статут на английски гранд и да спре да гледа отвисоко на съперници като Суонзи, Стоук или УБА?

Грандовете не губят своите лидери. Тези, които смятат да печелят титли съблазняват лидерите на другите отбори, а Арсенал е усъвършенствал уменията да се оправдава със загубите в кадрово отношение. Или икономии за строителството на стадиона, или нещо друго. И през последните години не става ясно, коя е причината и кое следствие за проблема на „артилеристите". Лидерите си тръгват защото не могат да спечелят титли с Арсенал? Или Арсенал не може да спечели нищо защото отбора постоянно е напускан от своите лидери? Омагьосан кръг, над който нямам никакво намерение да си блъскам главата.

Но вече с просто око си личи, че ако Венгер и клубните босове не предприемат нещо реално, Арсенал ще се срине още повече. Необходими са радикални мерки, включително и със смяната на мениджъра. Защото философията на Арсен в Арсенал е изчерпана и това се вижда ясно (признавам си, че до преди два месеца аз не го забелязвах). Французинът постоянно излъчва някакво спокойствие, карайки своите шефове да се успокояват. „Венгер смята, че всичко е ОК и ще се справим и без Робин. Е, тогава продавайте Ван Перси!".

Нямам на идея дали точно по този начин протичат разговорите, но Арсенал няма нужда от мениджър, който смята сегашното положение за нормално. Лондончани имат нужда от човек, който ще започне да вие и крещи за проблемите и ще засипе Газидис и Борда с писма, позвънявания, молби за срещи и т.н. Арсенал има нужда от човек, който ще направи всичко възможно, за да поставя ултиматуми на ръководството и ще се бори до последно, за да запази в отбора най-важните си хора. Погледнете Венгер - този човек не получава дори разстройство, че всяка година губи важни хора! Днес се появи информация, че Саня е готов да си тръгне през лятото, а буквално преди час се появи поредното тревожно съобщение - преговорите между Уолкът и Арсенал зациклиха! Но фенове на лондонския клуб, след 20 дни Тео ще може да преговаря с всеки друг отбор, с който той си пожелае. Не ви ли се струва, че един от най-добрите ви и перспективни играчи си отива? Явно Венгер не се притеснява от това нещо и е свикнал да запушва дупки, но дали няма да се превърне и в привичка да вижда своя тим на десетото място? Защото вече е факт, че и прословутата скаутска служба на философа от Елзас не работи както трябва и примери много.

Истината е, че клубът се нуждае от шокова терапия и от нов мениджър. И един от тези хора аз виждам в лицето на Дейвид Мойс. На Острова много хора говорят за Гуардиола и за Моуриньо като наследници на Сър Алекс, но с не по-малко отлични качества е Мойс. Защо ли ми се струва, че Арсенал може да закъснее за него?

Но нека се върнем към шотландеца. Най-напред той добре знае какво е да живееш в условията на недоимък. Ясно е, че Арсенал няма да харчи същите средства както го прави Манчестър Сити, но Мойс ще получи на „Емирейтс" много повече възможности да води умела и успешна трансферна политика. Най-важното е, че Дейвид умее да работи с играчите си. По някакъв начин успява да убеди своите футболисти, че за тях именно в този отбор е възможен техния прогрес. Хайде, погледнете кой играе в Евертън в момента - Фелайни, Бейнс, Йелавич, Ягиелка и мисли ли някой, че на „Гудисън Парк" не постъпват примамливи предложения за тях? Само че по някакъв начин Мойс успява да запази най-добрите си футболисти. Как, не ми е ясно - вероятно с лични разговори и добро отношение. Най-важното качество на Дейвид е, че дори да си тръгне някой, той успява без много шум да му намери заместник и то за много малко пари.

В момента Мойс отложи преговорите със своите босове за новия си договор. Ако трябва да се вярва на английската преса, след Нова година мениджърът на Евертън ще поиска парични гаранции от ръководството си за усилване на състава. Защо пък Арсенал да не му ги даде? И да му обещае, че ще оглави отбор, футболен отбор, а не тим, който е средство за печелене на пари, в каквото някои хора превърнаха състава от „Емирейтс".

Преди това обаче ще трябва да си тръгне някой. Не е задължително да напуска „Куинслънд Роуд". Но мениджърския пост на Арсенал със сигурност.