Прочутият "сешоар“ на сър Алекс Фъргюсън останал изключен по време на първия му мач начело на Манчестър Юнайтед. Шотландският специалист дори се прибрал сравнително спокойно у дома, след като червените дяволи загубили с 0:2 от Оксфорд Юнайтед през ноември 1986 година.

Фъргюсън, който пое клуба след уволнението на Рон Аткинсън, пристигнал на "Олд Трафорд“ с репутацията на изключително взискателен и избухлив наставник. Първият му двубой обаче не разкрил нищо от прословутия му темперамент.

OЩЕ...

04.11.26 | 15:57

Гасперини: След мача с Манчестър Юнайтед не ни достигнаха силите, за да задържим преднината

Бившият полузащитник Клейтън Блекмор си спомня, че съотборниците му били предупредени от Гордън Страхан за характера на новия мениджър. Страхан вече бил работил с Фъргюсън в Абърдийн и добре познавал неговия нрав.

"Страх ни беше предупредил колко пламенен и директен може да бъде Фъргюсън. Но в онзи ден нямаше избухване, нямаше сешоар. Дори го видях да се усмихва“, разказва Блекмор.

Поражението от Оксфорд оставило Манчестър Юнайтед на 20-о място в класирането, само на три позиции от дъното на тогавашната Първа дивизия. Спокойствието обаче било само затишие пред буря.

Само три седмици по-късно, след загуба с 0:1 от Уимбълдън на "Плоу Лейн“, Фъргюсън за първи път показал на футболистите си какво означава прословутият му метод за мотивиране.

Питър Барнс, който изиграл само четири мача под ръководството на шотландеца, си спомня с усмивка историята, че след поражението се скрил под водата във ваната, за да избегне гнева на мениджъра. Самият той обаче уточнява, че това било шега, разпространена от Страхан.

"Бях резерва и седях с кърпа около себе си. Първи отнесе гнева му вратарят ни Гари Бейли. След това дойде ред на Норман Уайтсайд, Кевин Моран, Пол Макграт и останалите. Единственото изключение беше капитанът Брайън Робсън“, разказва Барнс.

Фъргюсън ясно дал да се разбере, че в Манчестър Юнайтед няма място за несериозно отношение и че всеки футболист трябва да уважава емблемата на клуба.

"Той ни каза съвсем недвусмислено, че това е Манчестър Юнайтед и че играчите няма да се разхождат безцелно. Трябва да носите тази фланелка и да обичате емблемата – нещо, което, бих добавил, сякаш липсва днес. Крещеше: "Не съм дошъл тук, за да си губя времето. Или играете за тази фланелка, или вратата е там“, спомня си Барнс.

Особено остри били думите му към десния защитник Джон Сивебек, на когото заявил: "Ако не се научиш да защитаваш, момче, следващият кораб за Дания ще бъде за теб.“

Барнс признава, че футболистите били шокирани от внезапната промяна в поведението на своя мениджър. Само ден преди това и след първия мач Фъргюсън бил тих и сдържан.

Блекмор също останал изненадан от разликата между човека, когото видял в началото, и наставника, за когото Страхан ги бил предупредил.

"В първия мач той просто опипваше почвата и се опитваше да разбере как да подходи към всичко“, обяснява уелсецът.

Първият разговор на Фъргюсън с Блекмор също не оставил особено впечатление у футболиста. В петък сутринта преди дебюта си шотландецът го извикал настрани на тренировъчната база, за да му обясни какво очаква от него.

"Опитваше се да ми каже какво иска да правя, но честно казано, не разбирах нито дума. Стоях и кимах с глава, опитвайки се да бъда любезен, но си мислех: "Какво, по дяволите, ми говори този човек?“. Беше като да слушам съвсем различен език“, разказва Блекмор.

Съвсем скоро обаче футболистите започнали да разбират много добре посланията на новия си мениджър. Фъргюсън имал намерение не просто да промени резултатите, а да сложи край на културата на безотговорност, която според него пречела на развитието на клуба. Особено внимание било насочено към проблемите с алкохола, свързвани с Уайтсайд и Макграт.

Блекмор си спомня и един любопитен епизод от следващия сезон, когато Манчестър Юнайтед вече започвал да показва признаци на подобрение. Няколко седмици по-рано отборът дори бил оглавил класирането, но това не означавало, че Фъргюсън е доволен.

Преди домакински мач срещу Шефилд Уензди през октомври 1987 година шотландецът влязъл в съблекалнята и заявил: "Добре, проведете си сами шибаната реч преди мача“.

Футболистите изчакали капитана Робсън да поеме инициативата. Той се изправил и започнал да обяснява съвсем основни неща – кой кого трябва да пази при корнер и как да се организира защитата.

Реакцията на Фъргюсън била незабавна. "Това ли е всичко, по дяволите?“, възкликнал той и отново избухнал. На почивката Манчестър Юнайтед водел с 2:0, но мениджърът продължил да критикува играчите, вероятно защото според него нямало достатъчно енергия и амбиция в представянето им.

Червените дяволи все пак спечелили с 4:2, а Блекмор отбелязал впечатляващ гол в горния ъгъл на вратата.

"Но той пак не беше доволен. Винаги искаше още“, добавя бившият футболист.

От състава, който Фъргюсън заварил при пристигането си, само Блекмор и Робсън останали достатъчно дълго, за да отпразнуват първата му титла във Висшата лига през 1993 година. Останалите напуснали в рамките на 18 месеца.

Резервата Йеспер Олсен останал до 1988 година, Страхан си тръгнал година по-късно, а Сивебек бил изпратен в Сент Етиен през 1987 година – този път със самолет, а не с кораб, както му бил обещал Фъргюсън.

Масовата раздяла с футболистите, наследени от Аткинсън, поставила началото на мащабната трансформация на Манчестър Юнайтед. Това бил първият решителен етап от пътя на шотландеца към превръщането му в най-успешния мениджър в историята на клуба.

Барнс днес вижда, че Фъргюсън започнал да изгражда новото бъдеще на Юнайтед почти веднага след пристигането си. Първоначално това станало чрез младите таланти, сред които Лий Шарп, привлечен от Торки Юнайтед като негов заместник, Ръсел Биърдсмор и Лий Мартин.

След това се появило прочутото поколение от 1992 година, включващо Райън Гигс, Пол Скоулс, братята Невил, Дейвид Бекъм и Ники Бът.

Барнс разкрива и любопитен детайл от личните си отношения с легендарния наставник. Докато бил футболист на Юнайтед, той организирал събиране в дома си, на което присъствали много от съотборниците му. За негова изненада сред гостите бил и самият Фъргюсън.

"Докато разговаряхме, той ми каза: "В продължение на години Манчестър Сити имаше най-добрата школа за млади футболисти в страната. Трябва да станем като тях, те са точно отсреща“, спомня си бившият английски национал.

По-късно самият Фъргюсън признавал, че още след първия си мач е осъзнал колко трудна работа го очаква в Манчестър Юнайтед.

Това било само затишие преди прословутия сешоар.

Както се шегува Блекмор: "Имаше достатъчно време за това… Тогава дори не подозирахме какво ни очаква!“