Хамелеонът Унай Емери: Как тактическата гъвкавост превърна Астън Вила в европейска сила
Н. Гавазов
Астън Вила на Унай Емери е отбор с ясно изградена тактическа идентичност, който умее да се приспособява към различните игрови ситуации. Бирмингамци използват схема 4-2-3-1 във фаза на притежание на топката, но преминават към 4-4-2 при защита, за да ограничат пространствата пред съперника, да си върнат владението и да организират директни атаки. Испанският специалист е изградил добре организиран състав с отлична координация между отделните линии и достатъчно качество в предни позиции, за да решава мачовете.
Представянето на Астън Вила в основната фаза на Шампионската лига потвърждава, че тимът е изключително завършен и приспособим. След три победи в първите си три срещи – 3:2 срещу Брюж, 6:0 срещу Фенербахче и 3:1 срещу Викинг, бирмингамци показаха, че могат да се справят с различни съперници и игрови сценарии.
Статистическите показатели разкриват добрия баланс между играта с топка и действията без нея. Астън Вила има средно 49,34% владение и точност на подаванията от 88%, което свидетелства за способността на отбора да запазва контрол върху топката и да изгражда атаките си организирано. Без владение на преден план излизат други силни качества – сериозна физическа активност със средно 115,53 изминати километра на мач, интензивност с 37,67 отнемания на топката и агресивност, изразяваща се в средно 11 нарушения на среща.
Да позволиш на Астън Вила да започне атаките си от собствената половина е опасно, тъй като футболистите на Емери умеят да преодоляват отделните линии с бързи комбинации. Същевременно прекалено дълбоката защита срещу бирмингамци също крие сериозни рискове. Те са изключително ефективни при отнемането на топката и последвалите директни нападения, с които бързо могат да стигнат до противниковата врата.
Този подход е донесъл 12 гола в първите три мача от Шампионската лига, или средно по четири на среща. Девет от попаденията са отбелязани от наказателното поле, като едно от тях е автогол, а останалите три са реализирани извън него. Астън Вила е отправила общо 61 удара, от които 29 са били точни – почти 10 изстрела в очертанията на вратата средно на двубой.
Това в никакъв случай не е отбор, който разчита предимно на защитата. При изграждането на нападенията футболистите на Емери се стремят да ги завършват, вместо да губят топката в опасни зони. Това е съзнателен тактически избор, който ограничава възможностите на съперниците да организират бързи контраатаки.
Японският национал Зион Сузуки зае мястото на Емилиано Дибу Мартинес след трансфера на аржентинеца в Челси. Той се отличава със смелост, бързи рефлекси и увереност при играта с крака, но склонността му да поема рискове понякога създава проблеми. В двубоя срещу Фулъм в събота Сузуки си отбеляза автогол, след като улови висока топка, но неволно я изпусна в собствената си врата.
В защитната четворка по фланговете могат да действат Матю Кеш и нидерландецът Иън Маатсен, а в центъра – шведът Виктор Линдельоф и бившият футболист на Виляреал Пау Торес. Кеш предлага по-сериозна заплаха в атака, докато Торес се отличава със спокойствие и качество при разиграването. Левичарят има способността да разпределя топката както с къси, така и с дълги подавания.
В средата на терена се очаква да си партнират французинът Бубакар Камара и бразилецът Жоао Гомеш. Пред тях Емери може да разположи трима офанзивни полузащитници – шотландеца Джон Макгин вдясно, въпреки че е левичар, аржентинеца Емилиано Буендия отляво и енергичния швейцарец Йохан Манзамби зад централния нападател.
На върха на атаката се очаква да бъде Никола Джаксън – 25-годишният сенегалски национал, който преди това защитаваше цветовете на Виляреал.
Подобна стартова единайсеторка би включвала представители на 11 различни националности, без нито един английски футболист. В битката за място в състава са още бразилското крило Алисън, 18-годишният сенегалски талант Мбайе и английският флангови нападател Хемингс. Опитният английски полузащитник Рос Баркли също остава сред възможностите пред Унай Емери.
Изводът
Астън Вила вече не е просто приятната изненада на Висшата лига. Под ръководството на Унай Емери тимът се превърна в перфектно смазан европейски механизъм. Тяхната сила не се крие в сляпото следване на една идея, а в универсалността – те могат да ви победят с изтощително разиграване на топката, могат да ви пречупят с брутална физическа преса или да ви разгромят чрез бързи вертикални контри. Тази адаптивност ги прави един от най-неудобните съперници на Стария континент.
Сподели
