Безмилостни решения
Н. Гавазов
Безмилостни решения: най-унизителните смени във футбола и новият "случай Кински“
Футболът често е сцена на герои и триумфи, но понякога се превръща и в място за сурови уроци. След кошмарното представяне на Антонин Кински срещу Атлетико Мадрид, младият вратар на Тотнъм се нареди до едни от най-болезнените случаи в историята – онези, при които треньорите без колебание правят ранни, дори унизителни смени.
Наставникът Игор Тудор не се поколеба да извади Кински още в 17-ата минута, след като серия от груби грешки доведе до ранен срив. Решението бе брутално, но не и без прецедент.
Ерик Дайър
Жозе Моуриньо дори се извини на Ерик Дайър – "много интелигентен човек, който отлично разбира какво е отбор“ – след като на практика го "жертва“ в мача срещу Олимпиакос през ноември 2019 г.
"Най-трудният момент в мача не бяха двата допуснати гола, а тази смяна още през първото полувреме. Това беше болезнено не само за играча, но и за мен. Не беше лесно и за двама ни. Не ставаше дума за неговото представяне, а за нуждите на отбора.“
В крайна сметка ходът се оказа успешен – изоставайки с два гола още до 20-ата минута, Тотнъм направи обрат до 4:2, а появилият се от пейката Кристиан Ериксен изигра ключова роля.
Ерик Бейли
Не е изненада, че Моуриньо има богата история с подобни решения. Любопитното е, че някои от тях стават прелюдия към впечатляващи обрати.
При домакинството на Манчестър Юнайтед срещу Нюкасъл, когато "червените дяволи“ губеха с 0:2, Ерик Бейли бе заменен още в 20-ата минута за сметка на Хуан Мата.
Испанецът бързо върна един гол, а след това Антони Марсиал и Алексис Санчес довършиха обрата. В същото време Скот Мактоминей и Неманя Матич трябваше да покриват центъра на отбраната.
Неманя Матич
Като стана дума за бивш играч на Манчестър Юнайтед.
Жозе Моуриньо изисква изключително много от своите футболисти. Португалецът държи на абсолютна отдаденост и иска играчите му да бъдат негови верни последователи, напълно възприели философията му.
Търпението и манталитетът на състава му често са подлагани на изпитание на най-публичната сцена.
"Честно казано, се чувствах ужасно след тази смяна.
На първо място съм мъж и, разбира се, в този момент ми беше много тежко. Но, както знаете, не направих сцена – държах се професионално“, споделя Неманя Матич през ноември 2016 година, връщайки се към загубата на Челси от Саутхемптън през октомври 2015-а.
"Обикновено някои играчи реагират бурно в подобни ситуации и създават проблеми, но, както виждате, аз не се възмутих и показах уважение към треньора, клуба и отбора“, добавя сърбинът.
В конкретния случай Матич влиза на полувремето вместо Рамирес при резултат 1:1. Само 28 минути по-късно "светците“ вече водят с 3:1, а халфът е изваден от игра.
Именно реакцията му прави силно впечатление на Моуриньо.
"Той е един от случаите, които ще помня завинаги. Това беше мач, в който той беше на пейката, пуснах го в 45-ата минута и го извадих около 70-ата или 75-ата. Беше много разочарован. Но на следващия ден дойде при мен и каза: "Не съм доволен, но това е моя вина. Не съм доволен от това, което направихте, но вината е моя, защото с оглед на начина, по който играх, мога да разбера тази смяна. Нека просто продължим напред“, разказва Моуриньо.
Да играеш под ръководството на Жозе със сигурност не е било лесна задача.
Джо Коул и Шон Райт-Филипс
На практика Моуриньо не е единственият специалист, който се увлича по "изкуството“ на унизителните смени, но той е главен "майстор“ на това.
По време на първия си престой начело на Челси, "Специалния“ взема крайно решение в мач срещу Фулъм през март 2006 година, загубен с 0:1, като "жертва“ двама свои футболисти.
Лидерите в класирането тогава се оказват догонващи още в 15-ата минута след попадение на Луиш Боа Морте, а Фулъм, който преди това е бил в серия от четири поредни загуби, буквално разкъсва съперника си.
Към онзи момент Челси вече е допуснал поражения от Барселона и Мидълзбро в два от последните си седем мача, а Моуриньо отчаяно се опитва да избегне трета поредна загуба.
Още в 26-ата минута португалецът решава, че му е достатъчно. И не се ограничава само с една смяна – на показ излиза добре познатата му неприязън към крилата. Джо Коул и Шон Райт-Филипс са извадени от игра, за да влязат Дидие Дрогба и Деймиън Дъф.
Ходът обаче не дава резултат – Челси така и не успява да обърне развоя на срещата и губи.
Деян Ловрен
Юрген Клоп също има своя емблематичен случай.
"След мача с Тотнъм бях ядосан. Това изобщо не беше от типа: "Момчета, няма проблем, случва се, забравете“. Бях наистина бесен. Извадих Деян Ловрен от игра след 25 минути и дори не говорих с него.
Но няколко дни по-късно видях, че чака разговор с мен и му казах: влизай. Той ми каза: "Сменихте ме още в 20-ата минута“. Защото играеше слабо. Но тогава му казах – и може би точно това беше решаващият момент, в който осъзна всичко – че го смятам за топ централен защитник, на сто процента“, разказва бившият мениджър на Ливърпул Юрген Клоп, коментирайки смяната на Ловрен.
Думата "слабо“ дори звучи твърде меко за представянето на хърватина срещу Тотнъм през октомври 2017 година. Целият отбор на Ливърпул изиграва кошмарен мач, но играта на Ловрен се откроява в най-негативния възможен смисъл.
Той допуска две груби грешки, след които Хари Кейн и Сон Хюн-Мин дават аванс от два гола на домакините, а кореецът дори е близо до трето попадение, след като уцелява гредата.
До момента на смяната Ливърпул вече е успял да върне един гол, но онези 30 минути изглеждат като край на кариерата за Ловрен. Само няколко месеца по-късно обаче той играе финал в Шампионската лига – до голяма степен благодарение именно на този "тих урок“, който получава от Клоп.
Андрос Таунсенд
Разгромната победа на Манчестър Юнайтед над Тотнъм с 3:0 през март 2015 година се помни повече с празнуването на гола на Уейн Рууни, отколкото с нещо друго. Нападателят с чувство за хумор пресъздаде загубата си в кухненски боксов "двубой“ срещу Фил Бардсли, случил се няколко дни по-рано.
Капитанът на Юнайтед се разписа в 34-ата минута, а безпомощният Тотнъм така и не намери отговор.
Само три минути преди Рууни да сложи точка на един от най-силните мачове за Луис ван Гаал на "Олд Трафорд“, Маурисио Почетино решава, че му е достатъчно. Въпреки че защитата му е напълно разбита, той не предприема показателни смени в тази линия, макар Кайл Уокър, Ерик Дайър, Ян Вертонген и Дани Роуз да са сериозно надиграни.
Вместо това той жертва десния флангови нападател Андрос Таунсенд, който, както отбелязва Daily Mirror, "многократно оголва зоната на Уокър“.
Навикът да се прибира навътре и да стреля от 30 метра очевидно не е най-надеждната защитна стратегия – но въпреки това Почетино избира именно този ход.
Емануел Ебуе
Квинтесенцията на унизителната смяна – може би най-емблематичният случай, за който се сещат всички.
В 32-ата минута Самир Насри е принуден да напусне терена заради контузия. На негово място се появява Емануел Ебуе, но той дори не успява да остане до края на мача.
"Ебуе игра по-дълго, отколкото ми се искаше“, признава Арсен Венгер след победата на Арсенал над Уигън с 1:0 във Висшата лига през декември 2008 година.
Това е напрегнат, труден и далеч от убедителен успех, най-добре олицетворен именно от представянето на Ебуе. Той преживява рядко унижение – изваден е от игра, след като вече е влязъл като резерва.
Още по-неприятното е, че на негово място се появява Микаел Силвестр.
Десният бек е освиркан от собствените си фенове, а в следващия мач – равенството 1:1 с Мидълзбро – остава на пейката през всичките 90 минути. Следващата му поява е едва в края на срещата срещу Ливърпул (1:1), но този път поне успява да остане на терена до последния съдийски сигнал.
Клаудио Касапа
Сам Алърдайс признава, че е бил "напълно съкрушен“, след като неговият Нюкасъл е разгромен от Портсмут, воден от Хари Реднап, през ноември 2007 година.
След този мач специалистът от Дъдли се задържа на "Сейнт Джеймс Парк“ едва още два месеца, като сериозна роля за бързия му край изиграва Клаудио Касапа.
Висшата лига е виждала множество блестящи бразилци, но Касапа определено попада от другата страна на тази граница.
Когато централният защитник е заменен още в 18-ата минута, Нюкасъл вече изостава с 1:3.
Първо Бенджани Мварувари го прави за смях, а след това Джон Утака буквално го прегазва при третия гол. Тогава Алърдайс окончателно осъзнава, че му е достатъчно.
И дори 427 халби вино не биха могли да изтрият този спомен.
Хаим Мегрелашвили
Чухме немалко шокиращи истории, но всички те избледняват пред случилото се с Хаим Мегрелашвили.
В рамките на два поредни гостувания в Ередивизи през март 2008 година левият бек започва като титуляр за Витес, но общо прекарва на терена едва 21 минути.
Тогава Аад де Мос показва далеч по-нисък праг на търпение дори в сравнение с имена като Моуриньо и Тудор. Като треньор на Витес той заменя Мегрелашвили още в шестата минута на мача срещу Твенте, загубен с 3:4.
В следващия двубой срещу НАК Бреда (3:3) израелецът отново е титуляр, но това не променя съдбата му. При гостуването на АЗ Алкмар, при резултат 0:0, наставникът го изважда още в 15-ата минута – и то без никакви признаци за контузия.
И за да довърши ситуацията, де Мос заявява пред официалния сайт на клуба, че смяната е била направена "твърде късно“. В крайна сметка Витес губи с 1:2.
Случаят с Антонин Кински в мача срещу Атлетико не е просто отделен епизод. Това е симптом. Симптом на съвременния футбол, в който натискът за резултати все по-често превръща треньорите в кризисни мениджъри, а футболистите – в разменна монета.
Въпросът е, къде е границата?
При Тудор контекстът е ключов: нестабилен Тотнъм, хаотично управление и липса на ясна игрова идея. В такава среда подобна смяна вече не изглежда като стратегия. Тя прилича повече на паника.
При Клоп също виждаме твърдост, но с човешко лице. Резултатът?
Ловрен играе финал в Шампионска лига само месеци по-късно.
Това е различен подход: не да унищожиш, а да събудиш.
Най-крайните случаи – като тези на Еманюел Ебуе или Хаим Мегрелашвили – показват най-лошата страна.
Когато футболист бъде сменен минути след влизането си, това вече не е мотивация. Това е удар по самочувствието.Такива решения рядко дават дългосрочен ефект.
Като цяло, ранната смяна не е нито добра, нито лоша. И, ако подобни решения станат норма, това е криза в управлението.
В крайна сметка големите треньори не се отличават с това, че могат да пречупват играчи.
А с това, че умеят да ги изграждат наново.
Сподели
