Защо сега?


Н. Гавазов

Защо сега?

Новината, че собствениците на Ливърпул проучват възможността да продадат клуба се превърна в истинска бомба във футболните среди, затъмняваща дори наближаващото Световно първенство. Защо компанията на Джон Хенри помисли за пълно излизане от проекта точно сега? Как това застрашава Ливърпул и кой е готов да стане инвеститор или пълноправен собственик на клуба от "Анфийлд"?

Решението на Fenway Sports Group да обяви Ливърпул за продажба, обявено миналата седмица, предизвика шокиращи вълни далеч отвъд "Анфийлд". Възможността да притежавате един от най-великите футболни клубове на съвремието вероятно ще предизвика прилив на интерес от цял ​​свят и всяка сделка може да промени пейзажа на английския футбол.

Но защо FSG реши да действа сега? Кой е сред потенциалните купувачи на "червените"? И какви биха могли да бъдат последиците за Юрген Клоп, мениджърът на Ливърпул, който преобърна отбора след назначаването му през 2015 г.?

Не е ясно дали сделка в крайна сметка ще се осъществи, но бе подготвена пълна презентация на продажбата за заинтересованите страни, а банкери от Goldman Sachs и Morgan Stanley бяха привлечени да помогнат в процеса.

Всъщност, въпросът за продажбата на Ливърпул от групата FSG винаги е бил в плоскостта "кога", а не "ако". Когато американците завършваха "поглъщането" за £300 милиона ($344,1 милиона) през 2010 г., нямаше особен емоционален натиск. На него се гледаше като на фантастична бизнес възможност, като се има предвид, че един от най-легендарните клубове в европейския футбол, с огромна глобална база от фенове, преминаваше през толкова трудни времена и бе достъпен на изгодна цена. Янките видяха огромен потенциал в трансформацията на Ливърпул както на терена, така и извън него.

Джон Хенри, подобно на други рискови бизнесмени, отговарящи за футболните клубове, също разбираше обхвата на спорта, както и възможностите за растеж. Но всичко това за него беше просто добра инвестиция и в един момент американецът трябваше да напусне играта – в момент, който би сметнал за успешен за продажба на поскъпналия си актив.

FSG никога не е теглил пари от клуба, знаейки, че големите им печалби ще дойдат, когато в крайна сметка решат да осребрят акциите си. FSG отдавна тихо призна, че клубът "флиртува" по отношение на възможностите за продажба и инвестиции. Това доведе до множество разговори със заинтересовани страни от цял ​​свят.

През 2015 г. делегация на FSG посети Китай, за да обсъди възможността за продажба на правата за преиименуване на новата главна трибуна на "Анфийлд", но това не доведе до нищо. На следващата година китайският строителен конгломерат Sinofortone се обърна към Хенри с оферта за закупуване на клуба, но основният собственик на FSG не счете това за сериозно предложение и затова пренебрегна възможността.

През 2018 г. Том Уорнър, вторият по големина акционер, проведе разговори в Ню Йорк с шейх Халед бин Зайед Ал Нехян от Абу Даби за оферта за покупка в размер на £2 млрд. Но предложението даже не премина през процеса на проверка, тъй като не бяха намерени доказателства за средствата. Това предложение също не бе разглеждано за сериозно.

Въпреки че е имало случаи, когато заинтересовани страни са се обръщали към FSG, също така е имало случаи, когато собствениците на Ливърпул сами са започвали да търсят инвеститори. Този подход помагаше на FSG да отрича всички появили се в медиите слухове, тъй като процесът на търсене не бе активен, а по-скоро монотонен, случващ се междудругото. От FSG само намекнаха, че нямат нищо против да обмислят оферта, на която не могат да откажат, но такава все още не се появяваше. FSG просто демонстрираше присъствието си на пазара и готовността за диалог, а тези оферти, които постъпваха, бяха полезни за наблюдение на ситуацията и потенциалната цена на актива.

Но защо сега? Да започнем с това, че първоначалната инвестиция на FSG се увеличи повече от 10 пъти през последните 12 години. През май Forbes оцени клуба на £3.6 млрд. Справедливо е да се каже, че ако Европейската Суперлига бе стартирала, FSG вероятно нямаше да продава клуба сега. Или, ако обмисля тази опция, вероятно щеше да се поиска повече пари за клуба.

Хенри искаше да се увери, че Шампионска лига ще донесе големи пари на клуба, независимо от резултатите. Той почувства пълното отхвърляне на идеята за Суперлигата от страна на феновете, когато тези планове се появиха през април 2021 г., и след това се извини, когато идеята за Суперлигата се срина. Вероятно по същото време той реши за себе си, че е дошъл моментът да "осребри чековете“.

Един от нарастващите източници на разочарование за FSG през последните години е тяхната вяра в неспособността им да наложат правилно правилата за финансов феърплей (ФФП). Когато купиха Ливърпул, те предположиха, че ръководните органи на УЕФА и ФИФА остро ще преследват клубовете, които надвишават лимита на разходите си. Чувството обаче е, че това не се случи. Наказанието на Манчестър Сити за Шампионска лига бе отменено от Спортния арбитражен съд през 2020 г. А ПСЖ трябваше да плати глоба в размер на "джобните" 34 милиона евро.

"Със сигурност дадохме да се разбере, че една от причините да стигнем до Висшата лига преди повече от 10 години бе, че ФФП щеше да работи“, заяви Уорнър.

Новата трибуна "Анфийлд Роуд" за £80 милиона, която ще отвори врати следващото лято, ще завърши обновяването на стадиона, увеличавайки капацитета му до 61 000 зрители. Добавете към това тренировъчното съоръжение за 50 милиона паунда в Кърби и можете да видите, че има сериозни инвестиции в инфраструктурата на клуба, а това е привлекателно за потенциален купувач.

Нестабилното начало на този сезон отвори очите на босовете, че голямо надграждане на състава е на хоризонта, а то няма да е евтино. А без класиране в Шампионска лига ще е още по-трудно. Не е изненадващо, че FSG търси нови инвестиции.

А днес се разбра, че не става дума за продажба на миноритарен дял, а  за пълна продажба и това говори много. Предишните изявления на FSG по тази тема винаги са били придружени от предупреждението: "Ливърпул не се продава“. Не и този път. Босовете са готови да напуснат, ако цената е подходяща.

За да оценят нещо много скъпо, богатите хора обикновено намират подобен обект, наскоро придобит от някого и съпоставят цената на своя актив в една или друга посока. Съвсем наскоро Челси бе продаден за £2.5 милиарда във Висшата лига, а FSG и потенциалните купувачи на Ливърпул имат какво да надграждат, когато оценяват сделката.

И така, струва ли Ливърпул повече или по-малко от Челси? Forbes, американско бизнес издание, което се опитва да подреди цените в този сегмент, смята, че клубът от "Анфийлд" е по-скъп, след като оцени Ливърпул на 4.45 милиарда долара през май, което тогава беше 3.6 милиарда паунда, но сега цената е по-скоро £3.85 милиарда поради по-силния долар. Това, разбира се, прави активите, оценени в лири, по-евтини за американците.

От едната страна на скалата е по-голямата фен база на Ливърпул (на Острова и по света), по-големият им годишен оборот, тяхната витрина с трофеи, по-големият стадион (който FSG все още подобрява) и емблематичният Юрген Клоп. От друга страна, заслужава да се отбележи местоположението на Челси в Лондон, потенциалът за по-голям стадион (минус разходите за построяването му), цената на билетите в столицата (особено премиалните) и фактът, че въпреки че Ливърпул има повече фенове, отколкото в Челси, като цяло разликата между двата клуба вероятно не е толкова голяма сред по-младото поколение, което познава Челси само като глобална марка, а не втородивизионния отбор, какъвто бе през 80-те години. Но нека и не забравяме, че военната агресия на Русия срещу Украйна ускори продажбата на "сините", т.е. ограничи действията на продавача. Даже в британската преса се коментираше, че ситуацията с Челси прилича на кашон с банани, чиято кора започва да потъмнява - т.е., ако не се побърза, цената ще започне да пада или в крайна сметка бананите ще трябва да бъдат изхвърлени.

Другият въпрос е кой може да купи Ливърпул и колко време може да отнеме този процес? Нека отново Челси да бъде еталон. Когато Роман Абрамович бе принуден да обяви Челси за продажба по-рано тази година, космополитният дълъг списък от африкански златотърсачи, английски строителни предприемачи, корейски корпоративни бизнесмени, саудитски медийни фондове и турски предприемачи бе незабавно хвърлен в кошчето и бе съставен списък от четири американски приложения. Четиримата скоро станаха трима и само поради закъснялото предложение от английския милиардер Сър Ратклиф за кратко отново станаха квартет, преди група американски частни инвеститори, водени от Тод Боели, да спечелят "състезанието".

Вероятно нещо подобно трябва да се очаква и в случая с Ливърпул, а потенциален купувач на "червените" трябва да се търси сред американски инвеститори - китайските бизнесмени във футбола не се представят по най-добрия начин, а повечето арабски шейхове вече са си намерили "играчките" в европейския футбол.

Хубавото в цялата ситуация с Ливърпул е, че тук не играе факторът "кашон с банани". Т.е. продавачът внимателно ще огледа офертите и ще продаде изгодно за себе си клуба. От това пък следва, че продавачът няма нахалост да даде много пари за нещо, което няма да му носи печалба. А знаем, че в съвременния свят на спорта печалбите вървят ръка за ръка с победите. За това един съвет към феновете на Ливърпул: Запазете спокойствие и без излишни драми! Това е Ливърпул!

  Сподели
1105