Циркът


Н. Гавазов

Циркът

По-рано през седмицата бившият футболист на Арсенал Бакари Саня заяви, че клубът от "Емирейтс" прилича на цирк, а не на клуб.

"Не е ясно кой управлява клуба и кой взема решенията. Сегашните играчи не са уверени. Те не знаят кой ще бъде на треньорската скамейка в следващия мач. Това е трудна ситуация. Най-важното е да назначиш добър треньор, който ще даде стабилност. Футболисти постоянно напускат отбора в края на сезона през последните години", заяви 36-годишният французин.

Ако трябва да сме по-точни, ситуацията в Арсенал прилича на самолет, в който командирът е загубил управлението, а екипажът е без парашути.

Кризата, която удари клуба, не тръгна от нищото. Най-голяма отговорност за нея носят собствениците на клуба и по-точно Стан Крьонке и подчинените му директори, чиято некомпетентност се проявява години наред. Някой бе казал, че всеки собственик на бакалия или баничарница има по-голям усет за бизнес  от босовете на Арсенал и е напълно прав. Години наред виждаме постоянно повтаряне на грешките, особено по въпросите, свързани с комплектоването на отбора. Арсен Венгер научи всички, че билет за Шампионска лига може да се получи с един и същи  състав, включително и да губи по някой и друг лидер и капитан. Французинът обясняваше недостига на средства, отпуснати за трансфери, с необходимостта да се пести - клубът плащаше дългове и лихви за изграждането на стадион "Емирейтс". Въпреки това, през последните години той успя да "пробие" за два от най-важните трансфера: получи нападателите Лаказет и Обамеянг. Но по онова време играта на отбора избледняваше от мач на мач и за всички стана ясно, че Венгер вече не е на мястото си.

Ерата на французина приключи в края на сезон 2017/18. Заменяйки Професора,  Унай Емери за 18-те месеца, които му бяха дадени, получи  на разположение цял куп нови играчи: вратарят Бернд Лено, защитниците Сократис Папастатопулос и давид Луис, полузащитниците Лукас Торейро, Матео Гендузи и Габриел Мартинели, екстремното дясно крило  Николас Пепе. Може би само Гендузи и Лено оправдават инвестицията, отчасти и Торейра. За разлика от тях, футболистът от Кот д'Ивоар, закупен от Лил за 80 милиона, се превърна в най-скъпата резерва във Висшата лига.

Собствениците на клуба  Стан Крьонке и синът му Джош  рядко посещават "Емирейтс", предпочитайки да прекарват времето си в Лос Анджелис и да общуват с подчинените си чрез WhatsApp. През август 2018 г. обаче те установиха пълен контрол върху клуба, изкупвайки акциите на Алишер Усманов. След това започна реорганизацията на длъжностите в ръководството на клуба.

Изпълнителният директор Иван Газидис замина за Милано, но  председателят на Борда на директорите Чипс Кесуик запази мястото си. Той разбира малко от футбол, почти не се меси в делата, но в продължение на осем години бе директор на Bank of England и има връзките. Виней Венкатешам, който дойде в Арсенал на една от най-ниските позиции през 2010 г., започна да се занимава с ежедневната работа в клуба и постепенно се превърна в сивия кардинал. Този специалист първо усложни живота на Унай Емери, а след това го уволни.

Впрочем, ако трябва да сме честни, самият испанец направи много за уволнението си. Специалистът така и не успя да установи нужните добри взаимоотношения с лидерите на отбора. Първи в дългия път от комуникационни провали се оказа Аарън Рамзи, който поиска да остане, но не можа. След това дойде ред на Месут Йозил, а през лятото с голям скандал си тръгна Лоран Кошчелни. След това последва пародията с избор на капитан, което е недопустимо за голям клуб, а случилото се с Гранит Джака и феновете само показа, че Емери не може да контролира ситуацията и да се справя с екстремни събития.

Освен всичко това, испанецът сам се обърка и загуби в своите идеи и се оказа, че не е напълно готов за конкуренцията, която е присъща за английския футбол. Може би Унай щеше да успее при други условия или при друго време на работа в Арсенал. Но може би… През миналия сезон треньорът  неубедително се справи с работата си, но всички грешки бяха приписвани на дебютната му кампания, а и финалът в Лига Европа отчасти свали напрежението.

През този сезон провалените игри се съпровождаха с разпад на отборните действия на терена, а Емери се луташе от един вариант към друг, но най-главното – в редица мачове той показа, че няма план В. Будната кома на мениджъра се предаде и на футболистите, които лесно губеха контрол на ментално ниво и в крайна сметка записаха серия от осем мача без победа – отбор като Арсенал няма право да попада в такива дупки.

Проблем за Емери се оказа и заминаването на Свен Мислинтат. Немецът, известен с прякора "Диамантеното око", се измори да бъде лъган, че ще стане технически директор на клуба и си тръгна през февруари, оставяйки зад себе си добре свършена работа с бюджета, с който разполагаше. През май на "Емирейтс" се появи Еду, на когото веднага бе дадена длъжността технически директор, а след това ръководството на клуба започна активно да се меси в комплектоването на отбора. Лошото е, че бяха отхвърлени играчите, които Емери настояваше да получи, а на всичкото отгоре заминаването на Лоран Кошчелни и Начо Монреал образуваха дупка в отбраната. Дисбалансът доведе до там, че Унай не можеше да използва предварително замислена схема с двама централни нападатели и крилото Пепе.  

Емери бе уволнен за пет минути. Но босовете много закъсняха с раздялата си с испанеца, който не само, че не оправда надеждите, но при когото нямаше нито резултати, нито игра.

Феновете на "артилеристите"  приеха назначението на Юнгберг с радостни възгласи, даже започнаха да си купуват появилите се фланелки с неговото име. Като играч, шведът  се радваше на специално уважение заради своята упоритост, техническа надареност и склонност да обмисля действията в атака.

Но, както стана обичайно в историята на Арсенал през последните години, ентусиазмът по трибуните на "Емирейтс"  много бързо отстъпи място на униние. Причината за това стана  първото домакинско поражение от Брайтън, след което отборът бе изпратен  от терена с освирквания.

И тук се връщаме към думите на Саня за цирка. А той продължава и след уволнението на Емери.

Очевидно е желанието на босовете да оставят Юнгберг начело на тима, още повече, че бившият играч има лиценз да води тима в евротурнирите. Но стана ли по-мощна отбраната при шведа? Не. Възникна ли увереност в играчите в своите сили? Не. Появили се стройност в атаката? Не. Можем да продължим с въпросите и с отрицателните отговори. Въпреки това ръководството няма нищо против да продължи отношенията си с Юнгберг – очевидно водено само от финансова гледна точка за евтиния мениджър. Фреди обаче след мача със Сити призова началниците си да побързат с търсенето на нов мениджър и така осуети първоначалния план на шефовете си.

Впрочем, босовете веднага проявиха "гъвкавост" и бързо отхвърлиха вариантите с Карло Анчелоти и Маурисио Почетино, оставяйки  икономичните, тези с Патрик Виейра и Микел Артета. А от тях бе избран най-икономичният. Оттук нататък пред ръководството стои тежката задача, как да поднесе на феновете поредната надежда. Защото само безнадежден оптимист  може да си мисли, че треньор без опит ще дойде и ще успее да разчисти Авгиевите обори, в които се е превърнал "Емирейтс". Не го направи опитен специалист като Емери, а още по-малко и Фреди, който има зад гърба си приятелството на Еду и тесните взаимоотношения с клубното ръководство.

Но пука ли му на Крьонке и сие? Естествено, че не. Това, което интересува собственика е да се намират 60 000 наивника в Лондон, които да купуват билети за мачовете на отбора, няколко милиона други наивника по целия свят, които да купуват фланелки и атрибути на клуба, послушен мениджър и административен апарат, който по-малко да мрънка за пари за трансфери и услужливи инсайдери и експерти, които трябва да впрегнат пропагандната машина, убеждавайки всички наивници, че отсъствието от топ 4 не е толкова лошо, защото вече няма топ 4, а Голяма шестица. Тъй де, "артилеристите" ще се борят за място в нея и това е успех.

Естествено, сегашният сезон е пропилян за Арсенал. Тимът може да разчита на успех в някоя от националните купи или в Лига Европа, но в никакъв случай не бива да се надява на попадане в топ 4 и респективно в Шампионска лига. Но за сметка на това ръководството на клуба е приготвило поредната порция цирк за всички, които обичат този велик клуб. Така де, пак е нещо. Важното е да бъде весело.

2038