Раждането на краля
Н. Гавазов
На Световното първенство през 1958 година Бразилия пристига с тежкото бреме на миналото. Страната все още не може да се съвземе от националната трагедия "Мараканасо“ – съдбоносната загуба от Уругвай във финала на Мондиал 1950.
Техничните южноамериканци все още нямат нито една световна титла и отчаяно искат да променят това. За целта селекционерът Висенте Феола предприема на пръв поглед безумен риск, който по-късно е определен като най-доброто решение в кариерата му.
Той пренебрегва официалния доклад на отборния психолог, според който 17-годишният Едсон Арантес до Насименто, по-известен като Пеле, е "твърде инфантилен“ за подобно ниво, и включва в състава крехкия нападател на Сантос. Младокът пропуска първите два мача от груповата фаза заради контузия в коляното, което допълнително поражда въпроси към наставника.
Младият талант се появява на терена едва в третия двубой срещу СССР, където записва асистенция. Истинският повратен момент обаче, поставил основите на величествената ера на "Краля на футбола“, настъпва четири дни по-късно – на 19 юни на стадион "Улеви“ в Гьотеборг.
FUTBOL TV си припомня събитие, случило се точно преди 68 години. Именно тогава широката публика разбира, че Бразилия разполага с истински диамант.
Това е изтощителен и напрегнат четвъртфинал срещу Уелс. Британците изграждат желязна защита и играят твърдо, което кара бразилските звезди да се чувстват крайно некомфортно на терена.
Резултатът остава 0:0, а напрежението расте с всяка изминала минута, защото над фаворитите отново надвисва сянката на поредно разочарование. Тогава настъпва 66-ата минута – моментът, в който светът става свидетел на чист футболен гений, разделил историята на играта на "преди“ и "след“.
Младият Пеле получава топката в наказателното поле с гръб към вратата и под плътната опека на уелски защитник. Това, което прави след това, изглежда немислимо за силовия футбол на онова време.
Той овладява топката на гърди, с едно докосване я прехвърля покрай защитника Мел Чарлз, мигновено се обръща и стреля точно в долния ъгъл покрай вратаря Джак Келси. Голът се оказва единствен в мача и класира Бразилия за полуфиналите.
По това време Пеле е едва на 17 години и 239 дни. Той става най-младият голмайстор в историята на световните първенства – рекорд, който остава неподобрен и до днес.
Години по-късно самият бразилец подчертава психологическото значение на този момент:
"Смятам, че голът срещу Уелс е най-важният в кариерата ми. Той напълно върна увереността ми. След него светът научи кой е Пеле.“
Именно това попадение се превръща в отправната точка към футболната безсмъртност. През следващите десет дни Пеле поставя още четири исторически рекорда, които и до днес изглеждат недостижими:
• Най-млад автор на хеттрик на световно първенство – 17 години и 244 дни (срещу Франция на полуфинала);
• Най-млад участник във финал на световно първенство – 17 години и 249 дни;
• Най-млад голмайстор във финал на световно първенство – два гола срещу Швеция на 17 години и 249 дни;
• Най-млад световен шампион в историята на футбола.
Легендарният френски голмайстор Жюст Фонтен, който на същия турнир поставя все още неподобрения рекорд от 13 гола на едно световно първенство, признава след срещата с бразилеца, че е останал изключително впечатлен от него.
"Когато видях как играе Пеле, почувствах, че е време да окача бутонките на пирона.“
След загубения финал с 2:5 шведският защитник Сиге Парлинг също описва усещането от срещата с младия феномен. Той признава, че му се е искало да аплодира Пеле след петия гол на Бразилия, защото това е била чиста футболна магия.
Така, благодарение на съдбоносния гол в Гьотеборг, се ражда една велика история. От този ден нататък скромната бразилска "десетка“ завинаги се превръща в един от най-големите символи на световния футбол.
Сподели
