Футбол без фенове, Евро 2020 през 2021 година, сезон, който продължи необичайно дълго и нова кампания, която започна месец по-късно – всичко това са неща, които изглеждаха немислими преди 12 месеца, а сега са нормално ежедневие. В този смисъл пандемията от коронавируса до известна степен омекоти възприятието на хората за всичко ново и необичайно и затова новината за готвена революционна промяна във формата на Шампионска лига от 2024 г. вече не се възприема като нещо от сферата на фантастикатa. Това е истинският план на УЕФА, който ще се сбъдне след няколко години.

OЩЕ...

01.01.70 | 02:00

Какъв е новият формат в Шампионска лига? 

Новите правила за провеждане на Шампионска лига най-вече се отнасят до груповата фаза, която е постоянна характеристика на най-престижното европейско клубно състезание от сезон 1991/1992, последната кампания на Купата на европейските шампиони  преди превръщането й в Шампионска лига.

През предходните три десетилетия имаше промени във формата на турнира, но те бяха по-скоро козметични промени под формата на изменения в броя на участниците или създаването на два групови кръга. Непромененото правило бе двукратна конфронтация с един и същ опонент в групата - у дома и извън него. Сега това ще потъне в забрава.

Реформата на Шампионската лига предполага въвеждането на "швейцарска" състезателна система вместо груповата фаза. Според нововъведението,  турнирът се провежда без елиминация, като във всеки кръг ще се срещат участници, които са постигнали  равен брой победи / точки или са съседи в класирането.

"Швейцарската" система е родена през 1895 г. и е индивидуална система за подбор, заимствана от шаха. Накратко, "швейцарската“ система регулира селекцията, като поставя един срещу друг равностойни противници: силните играят срещу силните, средните срещу средните и слабите срещу слабите. Тази система ще се използва за първи път в колективен спорт.

Общият план за реформата на Шампионска  лига включва следното:

-         36 участника от основния кръг вместо 32 (26 влизат директно в турнира, още 6 - чрез квалификации, включително 4 от шампионската пътека).

-         4 допълнителни билета ще получат: третият отбор на петата асоциация в коефициентите на УЕФА (сега - Франция) и победителите в разширената квалификация в шампионската пътека.

-         10 мача срещу различни противници (пет у дома и пет на гости) вместо шест мача срещу три отбора. Опонентите ще бъдат избрани в зависимост от посева на всички 32 участника в Шампионска лига.

-         8-те най-добри тима  в крайното класиране се класират за 1/16-финалите, докато отборите от  9-24-то място се състезават в плейофите, победителите от които също преминават в следващия кръг.

-         в 1/16-финалите календарът на срещите ще бъде съставен въз основа на резултатите на отборите в предишния етап: първият ще играе с 16-я, вторият я 15-я и т.н. От тази фаза турнирният формат придобива по-позната форма за феновете - домакински и гостуващи мачове.

Иновативното решение на УЕФА вече получи подкрепа от 55 национални асоциации и ще бъде готово да влезе в сила от 2024 г., когато изтичат всички настоящи договори на УЕФА за транслации и със спонсорите.

Кой ще се възползва от реформата в Шампионска лига?

Краткият отговор на този въпрос е УЕФА, клубовете – участници в Шампионска лига и феновете, които са почитатели на качествения футбол, а не на този по родните поляни.

УЕФА тръгва на голям риск, ставайки инициатор на една голяма реформа в Шампионска лига, с което се опитва да предотврати разделението в европейския клубен футбол. Не е тайна, че настоящият формат на основната европейска купа не е особено привлекателен за най-успешните клубове от топ 5 на европейските първенства.

Грандовете искат да играят с грандове и не се интересуват от мачове с тимове за статистиката като Лудогорец (Левски, ЦСКА-София и т.н.), Ференцварош, Мидтиланд, Динамо Загреб и др. ,  които не генерират обществен интерес и съответно не допринасят за генерирането на печалби. Следователно актуализираната Шампионска лига е необходим компромис в диалога на УЕФА с най-силните клубове във футболния свят, а увеличаването на броя на мачовете и "швейцарската“ система е мярка за засилване на интереса на по-скромните отбори към тази идея.

Всички клубове, които ще участват в обновената версия на основния европейски футболен турнир. Увеличаването на броя на мачовете неизменно ще доведе до увеличаване на клубните приходи (повече телевизионно покритие, продажби на билети, комерсиални операции и т.н.), както и до увеличаване на паричните награди на УЕФА. Според предварителни прогнози, приходите за клубовете-участници в груповата фаза ще скочат минимум два пъти в сравнение със сегашните показатели и три пъти за клубовете, които продължат в плейофите.

Феновете ще получат два допълнителни домакински мача и по-голямо разнообразие, а  следователно общественият интерес към новия формат на европейския турнир трябва да се увеличи. Не е тайна, че с всяка изминала година намалява вниманието на зрителите към мачовете от груповата фаза на Шампионска лига. Основната част от феновете не се интересуват нито от Мидтиланд или Ференцварош, а още по-малко от Лудогорец и на практика голяма част от любителите на качествения футбол чакат срещите с директните елиминации. Това сега ще бъде променено.

Кой ще загуби от реформата в Шампионска лига?

Резонен въпрос с оглед на това, че няма как да има само печеливши от нововъведенията. И отговорът е - националните състезания и по-специално - турнирите за купите, както и клубовете, които изграждат дългосрочни стратегии за европейските турнири.

Количеството мачове в Шампионска лига ще нарасне от сегашните 125 на 225. Това е страхотна новина за клубните комерсиални директори, но кога ще се проведат тези срещи? Вътрешният календар се пръска по шефовете в лиги с 18-20 клуба в условията на  бушуващата епидемия от COVID-19 и въвеждането на новите турнири на УЕФА като Лигата на нациите и Лигата на конференциит. Например, много треньори в Англия направо зачеркват Купата на Лигата. Четири допълнителни мача в Шампионска лига пък ще принудят асоциациите да преосмислят форматите на националните първенства и купи, а това не е в полза на вътрешните състезания.

Клубовете, участващи в Шампионска лига, вече няма да могат да формират дългосрочни стратегии за турнира и да играят небрежно през първата половина. На първо място, това се отнася до клубовете от първата урна, които могат да си позволят да не играят на пълни обороти срещу аутсайдерите, прекрасно разбирайки, че класирането за плейофите не е застрашено.  Този трик няма как да работи при "швейцарската система"- за да играете с най-силните и да претендирате за повече, ще трябва да се биете от началото до края.

Естествено, най-голямото натоварване ще падне върху самите играчи. Футболист, който редовно играе за клуба на вътрешната и международната арена, както и в националния отбор, ще бъде принуден да участва в повече от 50 мача на сезон.

Много треньори са недоволни от увеличаването на броя на съревнованията, в които трябва да участват отборите им и не излъчват оптимизъм, когато играчите им заминават за лагер-сборовете на националните отбори. Хосеп Гуардиола и Юрген Клоп многократно се оплакват, че в преследването на супер печалби УЕФА и футболните лиги рано или късно ще "убият“ играчите, които нямат време да възстановят напълно функционалното си състояние от мач в мач. Подобни гласове се чуват и от Италия и Испания, а вероятно в хора ще се включи и Германия.

Какво очаква българските клубове в новата Шампионска лига?

По принцип е малко чудо участието на български отбор в груповата фаза на Шампионска лига, а за представянето в плейофите говорим за нещо от сферата на фантастиката. Истината е, че българският клубен футбол изпадна от картата на Европа и съществува там само в главите на някои неосъзнати фенове и разбира се на някои медии, които заработват хонорарите си, за да не пишат, че футболът ни е в клинична смърт. Качеството на футболистите от родните поляни, непрестижното първенство, каквото е българското, липсата на интерес към мачовете и пошлата продукция отвращават нормалните почитатели на футбола и  правят отговорa на този въпрос еднозначен.

България и без това няма директен билет за груповата фаза на Шампионска лига и едва ли някога ще има такъв. Нас дори няма да ни засегне евентуалното решение на УЕФА за четири допълнителни места в разширената Шампионска лига, защото те ще отидат при  асоциации, които са в топ 10 на класацията на УЕФА.

Въз основа на настоящите квоти за делегиране на клубове в Шампионска лига, първите шест европейски лиги ще имат гарантирани 21 отбора в груповата фаза. Следващите шест асоциации ще разиграят още четири гарантирани квоти. И всички под 12-то място в класацията ще се борят за 7-11 квоти с представители на втората шестица от рейтинга на УЕФА и разбира се, помежду си.  На практика българският шампион ще мери сили с тимове като Шахтьор Донецк, Аякс, Ред Бул Залцбург, Истанбул Башакшехир и т.н., ако преди това се е справил с Мидтиланд, Олимпиакос или Зенит.

Отчитайки съвременните реалности, класирането на български отбор за  груповата фаза на Шампионска лига попада в сферата на фантастиката, така че най-вероятно ПСЖ – Лудогорец (от декември 2016 г.) ще остане последният двубой на роден тим в груповата фаза на най-престижния европейски клубен турнир. Поне до 2034 година.

Съперничеството за възможността да бъде споделена най-голямата финансова баница в европейския клубен футбол ще бъде колосално. За жалост, на нас ни е отредена само ролята на статисти, подобно на ролята на Кирил Десподов в Каляри, който разнасяше конусите по време на тренировките на отбора. Но това са правилата на играта, при които първият глас отива при най-успешните. И тези правила изключват състрадание към слабите.  А вината, за да бъдем слаби е изцяло наша и на никой друг – на пишман-ръководителите на футбола ни, на пишман-президентите ни, на пишман-треньорите ни и на пишман-играчите ни. Разбира се и на пишман-медиите, които услужливо замъглят съзнанието на биомасата, която пък упорито продължава да живее в своя си свят. Но извън борда на големия футбол.