Харт: Бяхме убедени, че ще се представим успешно
Н. Гавазов
Вратарят на националния отбор на Англия Джо Харт коментира поражението от Уругвай с 2:1 в мач от втория кръг на груповата фаза на Световното първенство по футбол. Стражът на "Трите лъва" изрази надежда, че Италия ще успее да спечели оставащите си двубои до края на груповата фаза, с което ще помогне на Англия да продължи в плейофите.
"Много е трудно да се говори след такова обидно поражение. Много хвърлиха всичките си сили за подготовка за този турнир, раздадоха се без остатък, а в крайна сметка се получиха обезкуражаващи резултати. Това е много обидно, защото бяхме убедени, че ще се представим успешно. В националния отбор на Англия са събрани най-добрите играчи, има лидери, имаме добър треньор, но независимо от всичко това, ние загубихме двата си мача", заяви Харт.
"Луис Суарес доказа, че е нападател от световна класа. Нивото на Световното е такова, че за всяка, дори най-незначителна грешка съперникът те наказва. Вторият допуснат гол е пряко потвърждение на това. В мача с Коста Рика ще приложим всичките си сили за победата. Още повече, че турнирът за нас не е завършил. Ако италианците спечелят всичките си мачове, а ние постигнем голяма победа в последния двубой, мястото в плейофите ще е наше. Ходжсън? Той трябва да остане на своя пост", добави стражът на Англия.
Сподели
Думите на Харт, че се раздали, но нищо не се получило, въпреки че много били убеденени в себе си, могат да се обобщят с една дума: некадърност! Всички тези витие-вати приказки са събрани в това понятие...
С оглед на резултатите става ясно, че всички тия сили са хвърлени бадева, а това поражда твърде сериозни въпроси за нивото на подготовката и правилната й насока. Не видяхме никаква реална полза от "раздаването без остатък", освен една мижава атака, довела до гола на Рууни. А "обезкуражаващите резултати" са логичен завършек на един цялостно сбъркан продукт, за пропилени ресурси и най-вече на определен (поне за отделни единици) психически тормоз. Не всички са пердета и не им е все едно какво се случва - за мен лично това са Стиви и Уейн, защото при тях играта е много повече от еднозначен процес. Джерард е на 34 и най-вероятно след първенството ще се откаже от националния отбор, с който не спечели нищо за 100+ мача. Рууни вероятно ще участва в още един цикъл, но разликите май само привидно са осезаеми.
не разбрах и откъде точно идва увереността на Харт (а вероятно и не само неговата, защото в отбора цареше оживление, кой знае как породено), оказала се съвсем несъстоятелна и без никакво покритие. Англичаните се докараха до познатата им ситуация на очакване някой друг да им свърши работа, а това не е плюс за тях.