Червени телефонни кабини, пъбове и "фиш енд чипс". Всичко това може да бъде видяно по главната улица на Гибралтар и човек да се чувства като на раходка из Лондон. С тази разлика, разбира се, че малката задморска територия под Британски флаг е разположена на около 1500 мили от английската столица.

Контролирана от Великобритания, но разположена непосредствено до Испания, Гибралтар са решени да стъпят здраво на краката си като футболна нация, когато направят своя исторически дебют като най-новия член на УЕФА в контролата срещу Словакия във вторник.

OЩЕ...

26.04.24 | 19:57

Рюдигер: Чувстваме, че можем да станем европейски шампиони

По-малка от Сан Марино, разполагаща само с 600 играча, от които може да се направи избор, и "домашен" стадион отдалечен на около 150 мили - всичко изглежда твърде лесно за казване и трудно за осъществяване. Но, независимо от това, Гибралтар остават непоколебими.

Ето какво казва техният мениджър Алан Була пред ВВС: "Едно от условията, които поставих веднага след като получих тази длъжност беше, че ние трябва веднага да се подготвим за участие в Европа без чакаме одобрение на членството си в УЕФА, за да можем да бъдем подготвени когато това се случи. Сега вече сме приети и ще участваме в квалификациите за Евро-2016. Много хора казват, че това е нереалистично и че е пълна лудост, но аз искам Гибралтар да бъдат уважавани. Лихтенщайн също са "джуджета", но към тях се подхожда с респект. Това е и моята цел."

Когато човек мисли за малката държава, основно две неща се появяват в съзнанието му: скалите, които достигат до небето и повече от 200 вида маймуни населяващи тази местност. Скоро обаче, футболът може да бъде добавен към този списък. Но пътят до получаване на членство, като 54-ия член на УЕФА, беше дълъг и труден.

Първият опит, направен през 1997г. е отхвърлен през 2002г. на основание на факта, че УЕФА приема членове само и единствено държави признати от ООН за суверени. Гибралтар отнася случая до Спортния арбитражен Съд, който отсъжда в тяхна ползва поради факта, че към момента на подаване на документите за членство в УЕФА, горе-споменатото правило не е било прието и няма правна основа за отказ. УЕФА са длъжни да се съобразят с решението на съда и да приемат молбата за членство. Накрая, след дълги години борба, всичко завършва с успех. През месец май тази година малката държава е приета за член.

Новината предизвиква огромно въодушевление и празненства по улиците на Гибралтар, като дори е даден половин ден отпуск на всички служители и работници, за да отбележат радостното събитие. Както заявява Десмънд Реох, президент на Футболната федерация на Гибралтар (ФФГ): "В областта на спорта, това е най-големия повод за гордост, който някога сме имали".

Но, след завършване на тържествата, истинската работа едва започва. Домашният стадион "Виктъри Стейдиъм", с вместимост 5 хил. души, не отговаря на изискванията на УЕФА. В момента се разработват планове за нов 10-хиляден стадион, който трябва да бъде готов до 2016г, но дотогава домашните срещи ще се състоят на "Ештадио Алгарве" в Португалия. Той е с капацитет от 30 хиляди - напълно достатъчно място, за да се побере цялото население на държавата, като дори ще останат и малко свободни места.

"Ние можем да играем приятелски мачове в Гибралтар, но правилата на УЕФА не позволяват провеждането на официални срещи на стадион от Категория "В", какъвто е "Виктъри Стейдиъм" - заявява Реох. Той продължава: "Ние ще играем срещите си за Евро-2016 в Португалия и затова решихме тази първа приятелска среща също да се проведе там, за да бъде като генерална репетиция. Също така, това ще ни помогне да опознаем терена и, може би, да ни даде шанс да поднесем изненада през следващата година".

Това, обаче, е една от по-малките трудности за мениджъра Була.

Гибралтарецът, който е на 48г. и е начело на националния тим от 2010 г, има незавидната задача да сглоби състав от най-малката държава в Европа. Клубовете в Гибралтарската Висша Лига, която включва отбор наречен Манчестър Юнайтед както и действащия шампион Линкълн, са напълно аматьорски, което означава, че мениджъра ще има в своя отбор пожарникари, полицаи и митничари.

Той споделя: "Имам на разположение няколко професионални играча, няколко полу-професионални, а всички останали са аматьори. Очаквам да имам главоболие с това, но нищо не може да се промени".

Малката част от професионални и полу-професионални играчи включва защитника на Барнзли Скот Уайзман, нападателя Адам Прийстли, който играе за Фарсли, както и бившия защитник на Стоук и Съндърланд Дани Хигинботъм. Последният, играещ сега за Честър, има право да играе за Гибралтар тъй като баба му е родена там. А мениджърът Була е негов чичо. Интересното в случая е, че връзката между треньор и играч се осъществява посредством Туитър.

Ето и разказа на Хигинботъм, който е роден в Манчестър: "Имах акаунт от няколко месеца и Алън ми изпрати съобщение, че иска да поговорим и оттам започна всичко. Искам да отбележа, че никога не съм мислил да играя за националния отбор на Англия, защото на моята позиция имаше много добри играчи. Истината е, че не бях достатъчно добър и затова бях наясно със ситуацията. Никога не съм мислил, че на моята възраст, 34г, ще играя на международно ниво. Но, сега съм изключително въодушевен".

Той ще помогне на отбора със своя безценен опит от над 10г. игра във ВЛ на Англия. Също така е наясно, че ще бъде един от най-ангажираните играчи на терена.

Сан Марино, чието население надвишава това на Гибралтар около 2 хиляди души, доста често понася тежки загуби, като например от Англия с 0-5 и 0-8.

"Ние сме аутсайдери" - добавя Хигинботъм. "Ние знаем това и хората ще очакват да бъдем "мачкани" във всеки мач. Но, най-важното е да се изгради опит и да помогнем на младите играчи, за да заслужим своето място на футболната карта".

Една друга трудност е, че екзотичната държава е в сянката на действащия европейски и световен шампион Испания.

"Те са наши съседи и ако ние сбъркаме в нещо, веднага това ще бъде публикувано във всички вестници. Така че, ние трябва да работим 10 пъти повече от всеки друг. Ние вече го правим, усъвършенстваме се и правим всичко на пълни обороти" - коментира Була.

Съседството с Испания, освен футболните аспекти, има и политически измерения. Кралството от години оспорва независимостта на Гибралтар, независимо от даването и на Великобритания през 1713г. Дори наскоро двете велики сили бяха въвлечени в размяна на остри думи и едностранно налагане на граничен контрол от испанска страна. Мениджърът Була знае всичко това от "първа ръка". Той живее в Испания и макар, че домът му се намира на няколко километра от тренировъчната база, това му струва часове, заради споменатите митнически проверки. Съществуват опасения, че това може да създаде проблеми за запалянковците желаещи да посетят Португалия за мача със Словакия. ФФГ посъветва всички желаещи да скрият националните гибралтарски флагове и банерите до минимум, за да нямат проблеми.

Була обяснява: "Това е реалността. Не ни беше лесно да получим членство в УЕФА. Имахме много препятствия. Но, това не бяха пречки от Испанската футболна федерация, с която се разбираме много добре. За съжаление, бяха политически такива и те винаги ще продължават да ни съпътстват. Дали се страхуваме? Не бих казал, по-скоро ставаме по-силни от всичко това".

Всеки обича приказката за Пепеляшка и в случая с Гибралтар също ставаме свидетели на това. Даниел Хереро, пресаташе на ФФГ, казва че срещата срещу Словакия се следи с огромен интерес - от Дания до Китай. Основното любопитство идва от факта какъв стил на игра ще предложат гибралтарци: дали "тики-така" или борбеността на Висшата лига.

Имайки предвид разстоянието между Гибралтар и Португалия, не е ясно колко местни фенове ще могат да споделят най-великия миг в спортната история на тази държава. Но, във връзките с Великобритания, Була възлага големи надежди на подкрепа от фенове от Албиона.

"Един ден, може би в квалификациите за Евро-2016, ние ще имаме възможност да играем с Англия в една група. Но, бихме могли да организираме и приятелски мач срещу тях" - завършва Була.

"Да излезем на "Уембли" - това ще бъде сбъдната мечта за мен, играчите и за Гибралтар".