Четири мача и Франция вече мечтае
Н. Гавазов
Зинедин Зидан даде нова посока на националния отбор на Франция още в първите си четири мача начело на "петлите“. Резултатите все още не са достатъчни, за да се правят големи заключения, но промяната в начина на игра вече е очевидна и поражда сериозен оптимизъм.
След 14 години под ръководството на Дидие Дешан Зидан пристигна с ясно изградена футболна концепция. Новият селекционер иска Франция да владее топката, да играе с повече творчество и да пресира високо. За пример той посочва Испания и Пари Сен Жермен на Луис Енрике – отбори, които се стремят да контролират мача чрез притежание и агресивна игра без топка.
"Не обичах да тичам след топката, исках да тичам с топката“, обясни Зидан, припомняйки времето си като плеймейкър.
Промяната вече се вижда и в избора на футболисти. Зидан използва схема 4-3-3 и даде възможност на по-технични и офанзивно ориентирани играчи да получат важни роли в халфовата линия. Раян Шерки и Магнес Аклиуш бяха използвани като вътрешни полузащитници, а Лукас да Куня получи ролята на опорен халф пред защитата.
Именно Да Куня е една от най-интересните истории в началото на ерата "Зидан“. Футболистът, който през 2024 година играеше в Серия Б и преди това е бил отхвърлян от няколко френски клуба, изведнъж се превърна в един от ключовите елементи в идеята на новия селекционер.
Първите 45 минути при победата над Белгия в Брюксел показаха в каква посока иска да върви Зидан. Франция успя да пресира високо, да отнема топката близо до противниковото наказателно поле и да контролира играта чрез техническите си качества.
Зидан същевременно разклати статутите на някои от утвърдените си футболисти. Той направи изключително широка ротация, като почти целият състав получи игрови минути. Това промени вътрешната конкуренция и показа, че никой няма гарантирано място в титулярния състав.
Жереми Жаке изглежда като футболист, който може да се превърне в постоянен титуляр, ако продължи да се развива със същото темпо. Шерки се утвърди в нова роля в халфовата линия, Едуардо Камавинга отново показва най-доброто от себе си, а Да Куня постепенно се превръща във важна фигура.
В същото време някои от досегашните "недосегаеми“ вече не могат да бъдат сигурни в позициите си. Орелиен Чуамени, Жул Кунде и Адриен Рабио са изправени пред по-сериозна конкуренция, а дори Килиан Мбапе не е сигурен, че ще продължи да играе в центъра на атаката.
Майкъл Олисе обаче бързо доказа, че е един от футболистите, на които Зидан може да разчита. Той се превърна в един от най-ефективните играчи на Франция и натрупа четири гола и две асистенции в първите мачове от ерата на новия селекционер.
"Това, което Олисе прави, е просто изключително“, заяви Зидан.
Резултатите също подкрепят новия селекционер – Франция записа три победи и едно равенство в първите четири срещи. В същото време обаче Зидан има още много работа.
Особено сериозен остава проблемът с крайните защитници. Анди Диуф, който по принцип е халф, беше използван като десен бек за Интер, но се оказа на непривична позиция отляво срещу Белгия. Пиер Калюлю и Адриен Трюфер също все още не са убедили напълно.
И в атаката има какво да се подобрява. Франция понякога изпитва трудности да превърне притежанието на топката в достатъчно опасни ситуации. Зидан вече посочи една от основните задачи – футболистите трябва да заемат по-добри позиции в наказателното поле, за да бъдат по-ефективни.
Отделен въпрос е ситуацията с Усман Дембеле. Нападателят получи желаната от него роля в центъра, но представянето му не беше убедително. Това поставя под въпрос дали той трябва да бъде безспорен титуляр, особено при наличието на играчи като Дезире Дуе, който все по-силно чука на вратата на стартовия състав.
Зидан вече показа, че няма да се страхува да взема трудни решения, дори когато те засягат футболисти с огромен статут. Същото важи и за Мбапе, който може да бъде използван на различна позиция в зависимост от идеите на селекционера.
Най-важното след първите четири мача е, че Франция вече има ясно изразена футболна идентичност. Високата преса, притежанието, техническото качество и смелостта да се използват нови футболисти са основните характеристики на отбора на Зидан.
Все още никой не знае докъде ще стигне тази промяна. Но едно е сигурно – след първите четири мача на Зидан начело на Франция има достатъчно причини да се вярва, че "петлите“ могат да се превърнат в още по-вълнуващ и непредвидим отбор.
Сподели
