Футбол зад бодлива тел
Н. Гавазов
Дори в постсталинския СССР нямаше нищо подобно на реалността в Северна Корея, която като цяло не е известна с футболните си постижения, но все пак веднъж участва на едно страхотно Световно първенство.
Това беше "английското“ първенство през 1966 г., където отборът на КНДР разтърси света, като първо изхвърли от турнира Италия на Джани Ривера и Сандро Мацола, а след това направи супермач срещу Португалия на Еузебио.
През 2014 г. L'Equipe откри петима от героите на тези сензации и по чудо получи правото да ги интервюира директно в Пхенян.
"Един любим момент? Дори не знам, толкова са много. Понякога ни се струваше, че играем у дома. Целият стадион ни подкрепяше в мача срещу Италия. След мача много англичани дойдоха в съблекалнята ни, за да ни стиснат ръцете. Никога не бяхме преживявали нищо подобно“, каза бившият треньор Мьон Ре Хьон.
"Пристигането в Англия беше като откриване на нов свят. Преди да дойдем, не знаехме нищо за нея, дори снимки не бяхме виждали. Всичко, което ни казваха, беше, че по време на Корейската война Англия е била съюзник на САЩ, което означава, че е наш враг. Но когато пристигнахме на място, мнението ни се промени. Всички без изключение, като се започне от камериерките в хотела, се отнасяха към нас приветливо. Това беше шок. Не можехме да разберем защо се държат така“, признаваше защитникът от онези години Рим Чон Сон.
"Първите дни бяхме много предпазливи – затваряхме се в стаите си, избягвахме хората. Ледът се топеше постепенно. С времето дори децата се приближаваха до нас, раздавахме автографи. Невероятно!
Все още ми е странно да си спомням всичко това. Мисля, че идваше от сърцето. Бяхме аутсайдери. Среден ръст 170 см, тегло 67 кг. Бяхме малки, а съперниците ни – големи и силни. Затова хората ни подкрепяха“, разказваше ключовият голмайстор Пак До Ик.
През 1966 г. Северна Корея се управляваше от диктатора Ким Ир Сен, основател на култа към чучхе и дядо на сегашния управник Ким Чен Ун.
Разбира се, той събра отбора преди заминаването за Световното и прибегна до заплахи – че само да се осмелят да опозорят славната страна.
"Той изнесе реч, в която каза, че за нас това е голяма чест, която трябва да оправдаем. Подчерта: "Не губете всички мачове, това би било позор. Опитайте се да спечелите 1–2 мача“. Към онзи момент нивото ни беше ниско. Думите на президента поставиха пред нас цел – да не завършим последни.
Трябва да разберете: нашият манталитет се различава от манталитета на европееца. Ние не се възприемаме като индивиди, а като представители на колектива или обществото. Играехме не заради пари или награди, а заради славата на нацията“, обясняваше Рим Чон Сон.
Той никога няма да каже "и заради собствената си безопасност“. При Ким Ир Сен в КНДР са избити 1,5–2 милиона души в концентрационни лагери, но тъй като режимът все още се крепи, да се говори за това означава да си изпишеш билет за един път.
"Всички помнят играта срещу Италия, но за нас най-важен беше мачът с Чили. Загубихме в 1-вия кръг от СССР (0:3), а срещу чилийците изоставахме от 15-ата минута. Успяхме да изравним едва 3 минути преди края. Именно тогава главната цел на нашето пътуване беше постигната – повярвахме, че можем дори да продължим напред“, разказваше Рим Чон Сон. "Когато Пак Син Чин вкара на Чили – това беше победа. Като оазис сред пустинята.“
Е, след това – 3-ти кръг, и КНДР се срещна със "Скуадра Адзура“, която реши да засипе азиатците с голове, но накрая загуби с 0:1.
Единственият гол вкара Пак До Ик: "Не мога да опиша какво почувствах. Думите не стигат. Дори в най-смелите си мечти не сме си представяли победа над Италия. Те бяха двукратни световни шампиони... Но не унивахме, а решихме да излезем и да опитаме да играем така, както умеем.“
"Може би ще ви изненада, но увереността ни растеше. В хотела гледахме по телевизията как играят другите отбори и разбрахме, че нивото им не е неземно, можем да им съперничим. А там, където има надежда – има и път“, добави философски Рим Чон Сон.
Феноменален отбор, разбира се. Дори на четвъртфинала на Световното първенство тези момчета, без абсолютно никакъв опит в игра на най-високо ниво, водеха в резултата срещу Португалия с 3:0, преди Еузебио да се включи в играта и да оформи хеттрик (3:5).
"Този мач често ми се сънува. Моментите, когато 3:0 се превръщат в 3:5. Това ме събужда всеки път. Също така няколко пъти съм гледал мача по телевизията и всеки път не разбирах как сме успели да загубим“, усмихваше се Пак До Ик.
По-стоичният Рим Чон Сон допълва: "Често ни казваха, че ако бяхме по-внимателни, ако се бяхме защитавали повече, атакували по-малко... Но мисля, че резултатът отразяваше разликата в класите между отборите. Не ни достигаха тактически познания. Сега, разбира се, бихме задържали топката и бихме си я подавали до самия край. А тогава бяхме там за първи път и мислехме само: "Боже, нека времето мине колкото се може по-бързо!“
Въпреки забележителния резултат на Световното първенство като цяло, на горките хора им се наложи тежко след завръщането им в Пхенян – по-конкретно под ударите попадна треньорът Мьон Ре Хьон:
"Всеки път, когато си спомня този мач, съжалявам, че не притежавам качествата на добър треньор. Трябваше да им кажа да се прегрупират в защита... Можехме да победим, ако знаех за футбола това, което знам днес. Когато гледам футбол днес, почти всеки отбор, след като вкара гол в важен мач, минава в защита, а ние не знаехме как. В щаба ни имаше 4 треньори и никой не разбираше от защита.“
От корейските ветерани само Пак се изказа пред L'Equipe в защита на треньора: "Ако постигнахме такъв подвиг, то е защото нашият треньор не беше глупав. Всички са виновни. Аз бях нападател, но също изпълнявах задължения в защита.“
Днес това е невъзможно да се представи. Тези мъже дори не бяха професионалисти, когато побеждаваха звездите от "Калчо“. Рим Чон Сон беше студент, учеше за учител по физическо. Пак До Ик работеше във фабрика, произвеждаща пишещи машини. Останалите също работеха в различни заводи.
"Оставихме основните си занимания и започнахме да се подготвяме за Световното едва през януари 1966 г. Тренирахме в лагер без семействата си. А преди това тренирахме нередовно, само преди международни мачове“, казваше Рим Чон Сон.
"Със западни страни не можехме да играем, но изиграхме немалко мачове с представители на Източна Европа. Те бяха на по-ниско ниво, но все пак. Също така ние, треньорският щаб, проучихме всичко, което успяхме да намерим за главните играчи – Пеле, Еузебио, Яшин“, уверява Мьон Ре Хьон.
С една дума, те направиха всичко, което можеха, в изключително трудни условия.
А с какво се отблагодари чучхето? Е, всички представители на отбора на КНДР от 1966 г. изчезнаха за няколко години. Никой не знаеше какво се е случило с тях. Френският политолог Пиер Ригуло, позовавайки се на собствени източници, пише, че са били изпратени в трудови лагери, защото са си позволили шампанско след победата над Италия. Не пиеше само Пак До Ик, чийто стомах го болеше – и него го наказаха по-меко, като го пратиха в пустошта да сече дърва.
"Това са глупости. По онова време играчите трябваше да завършат кариерата си на 30 години. Който беше по-млад – продължаваше да играе. Някои станаха треньори. Аз също тренирах, дори националния отбор“, възразяваше Пак До Ик.
"А най-важното – дадоха ни едномесечен отпуск със семействата за сметка на държавата. И ни връчиха медали“, потвърди Рим Чон Сон.
"А кметът на Мидълзбро, където живеехме, подари на всеки по сребърен поднос с чаша с надпис "8-мо Световно“. Пазим ги като най-ценната си антикварна вещ“, добави Пак.
Беше 2014 г. и изглеждаше, че КНДР постепенно върви към разведряване, а най-дивите ескалации са останали в миналото. Жалко, че не се случи така.
Дори днес е трудно да се представят подобни интервюта от Пхенян. Не се знае дори кога и при какви обстоятелства е починал знаменитият треньор Мьон Ре Хьон, чийто успех няма да се повтори. Защото спортът отдавна е напред, а КНДР остана на същото място – способна да съперничи единствено в нарушаването на човешките права, но вече не и във футбола.
Сподели
