Великите магьосници: Джордж Уеа
.
И през новата 2009 Futbol TV ще продължи да ви запознава с биографиите на някои от най-големите легенди на световния футбол в рубриката “Великите магьосници”. Най-накрая дойде ред и на футболист от Африка. Няма как това да бъде друг освен Джордж Уеа.
Джордж Уеа е роден на 1 октомври 1966 в Монровия* – столицата на Либерия. 14 години от професионалната си кариера той играе за клубове от Франция, Италия и Англия, печелейки трофеи в 2 от тези три страни. През 1995 е обявен за Футболист на Годината от ФИФА, получава Златната топка и е признат за най-добър в Африка. След оттеглянето си от спорта той започва да се занимава с политика в Либерия като през 2005 се кандидатира за президент, но губи надпреварата на балотаж.
Уеа се ражда и расте в гетото на Монровия Клара Таун. Той е представител на етническата група Кру, която произлиза от югоизточната провинция на Либерия Гранд Кру – една от най-бедните в страната. Родителите му са Уилям Уе и Ана Куйеуеа. Младият Джордж обаче реално е отгледан от баба си Ема Браун. Преди футболът да го отведе в чужбина работи за кратко в Либерийската Телекомуникационна компания като телефонен техник. Като ученик Уеа учи в мюсюлманско училище, което го кара да приеме исляма. 10 години по-късно той отново става християнин.
Джордж Уеа е женен за ямайката Клар и има 4 деца – Джордж Младши, Марта, Тимъти и Джесика, която всъщност е осиновена. Сина му Джордж Младши е играл в младежкия тим на САЩ и е близък приятел с Фреди Аду.
Основата на успеха си Уеа дължи на …познайте! Арсен Венгер. През 1988 като треньор на Монако той го взима в състава и през 1991 печелят Купата на Франция. След това футболистът преминава в ПСЖ до 1995 като през 1994 печели Лига 1. Така е забелязан от Милан и през 1995 подписва с “росонерите”.
Периодът му в Италия е и най-успешният в неговата кариера. Първо е обявен за Футболист на годината на ФИФА и печели Златната топка. През 1996 и 1999 Уеа печели титлата в Серия А. През 2000 година той напуска Милан и отива да играе в Челси. После минава и през Манчестър Сити и се завръща във Франция за тима на Олимпик Марсилия.
За съжаление на милионите фенове, шанс да се види играта на Уеа на Световно първенство не се откри. Причината разбира се е, че Либерия не е от най-големите сили на Африка. За страната си той е дал всичко. В националния отбор е бил играч, треньор и дори меценат. През 2002 година Либерия е само на точка от успеха. Така Уеа остава в историята като един от най-добрите футболисти, подобно на Джордж Бест, които никога не играят на Световно първенство.
През 1996 Уеа остава втори за Футболист на годината на ФИФА след Роналдо. Трети този път е Алън Шиърър. През 1989, 1994 и 1995 Уеа е избран за Футболист на Африка, а през 1995, както вече споменахме печели и Златната топка. Логично тези индивидуални награди водят до още една – Джордж е избран за Футболист на Африка за ХХ век, подобно на Кройф в Европа и Пеле в Южна Америка. Той има и няколко награди от различни хуманитарни организации за помощта, която оказва на хората в изстрадалата си родина, раздирана от чести конфликти.
И Джордж Уеа има своите прегрешения във футбола. През 1996 той получава наказание от 6 мача от УЕФА за това, че разбива носа на Жорже Коща в тунела след мача на Милан срещу Порто в Шампионската лига. Като оправдание Уеа споменава, че е станал обект на расистки обиди от страна на защитника. Въпреки инцидента през същата тази година Уеа получава наградата на ФИФА за феърплей.
*Заб. – Либерийците носят типично английски имена, тъй като държавата е създадена като колония на САЩ през 1822. След това във нея са изпратени мнозина освободени роби, които от благодарност към президента на САЩ Джеймс Монроу (1817-1825) кръщават столицата си на негово име.
