Уругвай и Перу се срещнаха вече на турнира Копа Америка и записаха равенство 1:1 - резултат, от който повече би трябвало да са доволни възпитаниците на Оскар Табарес, които бяха надиграни в груповата фаза от своя съперник. В сряда, в Ла Плата двата отбора си дадоха среща за втори път, в полуфинален двубой, който бе спечелен напълно заслужено от „Ла Селесте". Преди турнира Форлан заяви, че пристига в Аржентина за победа. Диего го каза - Диего изпълни обещанието си. Уругвай се намира на крачка от това, да спечели рекордната си 15-та титла в историята на Копа Америка. Подвига на Суарес и компания и за това как малката южноамериканска страна е фактор във футбола - FUTBOL TV се опита да даде своя отговор.

OЩЕ...

07.11.24 | 14:27

Гонзо: Не се меся на националния селекционер

Тези от любителите на най-популярният спорт, които не са гледали мача навярно предполагат, че Уругвай с лекота преодоля своя противник и едва ли не срещата от тази сутрин се игра на една врата. Това не е точно така, защото съперникът на „Ла Селесте" също имаше своите шансове, а тактическата постройка, която бе избрал наставника Маркарян позволяваше не само да бъдат отблъснати набезите на Форлан и Суарес, но и да бъдат организирани опасни атаки. Впрочем, първият опасен удар в посока на една от двете страни бе дело именно на перуанците, а владеенето на топката бе балансирано - 48/52 %.

Ударът, който Уругвай нанесе обаче дойде след почивката. Най-голямото преимущество на хората на Табарес не е в резултат от постоянен натиск спрямо своя съперник, а обратното - плавната и приспивна песен на Диего и компания изведнъж се оживяваше от епизодични взривове и в крайна сметка противникът бе подавен (според военната терминология) психологически. Първият, обиден гол за перуанците, повлече след себе си и втори такъв, а след това резултатът просто трябваше да бъде запазен. По-голямата класа на Уругвай се видя именно в минутите на попаденията и в умението да бъде запазено преимуществото.

Защо обиден гол? Коженото кълбо изпратено с цялата мощ на Форлан от голяма дистанция не предвещаваше по никакъв начин драмата, която щеше да сполети „Рохибланкос". Топката дори не летеше към вратата, но Фернандес прояви несигурност и реши да се намеси - коженото кълбо се удари в стража и попадна в Суарес. А точно тук е силата на Луис: когато за милисекунди трябва да вземеш единственото вярно решение. Между гредата и тялото на вратаря имаше коридор, колкото да прекараш топка за билярд, но брилянтният Суарес с точен удар провря топката, за да попадне малко след това в прегръдките на своите. Само след пет минути уругвайците закрепиха своето преимущество: с открадване на топката от атакуващия противник, комбинация по левия фланг, страхотен поглед върху играта от страна на Перейра, който видя Суарес между двама защитника - разкошен пас от дълбочина към нападателя на Ливърпул, който бе изведен сам срещу вратаря и тук дори хладнокръвния Табарес вече не сдържа емоциите си. Класа!

Другият важен момент за успехите на Уругвай е дружеската атмосфера, която цари между играчите - всички могат да видят, колко искрено се празнува головете, как няма никаква надменност, никой никому не завижда, а на всичко, случващо се на терена треньорът реагира спокойно. В крайна сметка, за две години Табарес направи от националния отбор на Уругвай един от най-класните и зрели тимове не само в Южна Америка, но и в света. С видими плюсове и практически без минуси, които лесно се компенсират от победния характер на всеки един играч. Не е ли удивително, че страна с едва три и половина милиона население, притисната между Бразилия и Аржентина е родила две поколения световни шампиони, а сега радва любителите на футбола с полуфиналисти от Мондиал и финалисти в Копа Америка! За отбор, изграден на принципа: един за всички, всички за един - не. Има ли тогава причина да не повярваме в думите на Форлан - идваме, за да победим....