От Албиона до Витоша - къде е разликата?
Н. Гавазов
Точно преди една седмица изказвания на двама футболисти заостриха вниманието както на медии, така и на хората интересуващи се от футбол. На Мъгливия Албион, Уейн Рууни - голмайстора на Манчестър Юнайтед за миналия сезон, играча на Висшата лига на Англия, звездата на „Трите лъва" и човека, чието състояние се оценява на 25 милиона паунда заяви скромно: „Страхувам се". Представяте ли си? Оказа се обаче, че заради слабата си форма, сексскандала с проститутки в който се забърка и травмата, която го сполетя, железния Рууни се страхува за мястото си в Юнайтед! От Брадвата на Сър Алекс Фъргюсън.
Четири часа след изказването на Уейн, втора новина оглуши медийното пространство. На 1 382 мили в югоизточна посока от Манчестър, в полите на Витоша един български юнак заяви смело и на всеослушание: „Оттук нататък ще играя за националния отбор само когато аз реша!"..... Смелчага. И кандидат за Нобелова награда за наглост. Всъщност, нищо изненадващо за момчето в предвид манталитета от който е обладан и разбира се своя географски произход.
Само се замислих ако Рууни каже подобно нещо, дали няма да падне правителството на Нейно Величество? И ще Ви припомня един факт свързан с 3 март. Спокойно - няма да говорим за история, а за приятелската среща Англия - Египет, която се игра на този ден пред 80 602 зрители на „Уембли". Капело покани футболистите, взели участие във всички срещи на „Трите лъва" в квалификационния турнир за Мондиал 2010. И никой не посмя да отклони поканата, включително и тези, които знаеха, че нямат шанса да отидат на Световното. Дойдоха дори и тези на патерици. Защото самата покана означава много - от признание и престиж, до това, че ако не я уважат едва ли някога ще получат втора.
Нашият български юнак от Горна Оряховица обаче е безцеремонен в решението си, а утре може и да реши да реди състава. Може и да е прав след като за всеки що годе грамотен българин стана ясно, че Перукан отбива номера с Матеус, а при това ръководство, политика и директор като Обецата, който си играе на „тука съм - не съм тука" „трикольорите" ни отдавна са футболен труп. Само, че не това е начина. Защото един ден немския Дон Жуан ще си тръгне, няма да ги има и повечето от сегашните гробокопачи на футбола ни, но националния отбор ще продължи да съществува. И колкото и да го обезценяват лошите резултати - това е отбора на България. Лош или добър, но играчите в него са лицето на страната ни пред света и пример за подрастващите. Но всичко опира до манталитет, възпитание, култура и традиции.
Поправете ме ако греша, но спомняте ли си кой беше Божинов? На 22 януари 2002 година той направи своя дебют за Лече - на 15 години! Беше обявен за най-перспективен млад играч в Европа. Втори бе Роналдо. Сега всички знаем кой къде играе и колко струва. Единия обаче продължи да набляга върху обучението си и дефилира по терените на „Олд Трафорд"и „Сантяго Бернабеу". Другият се съсредоточи върху плеймейтките и техните форми и пропусна шанса да се наложи в Ювентус, а оттам да тръгне за големия футбол. Но има един закон: „Човешката простотия е обратнопропорционална на количеството мозъчни клетки". При някой те липсват.
Сподели
