Мистър
Н. Гавазов
Почина един от най-емблематичните треньори в европейския футбол – Мирча Луческу, оставил дълбока следа най-вече в украинския и турския футбол.
В своята дългогодишна кариера специалистът, известен като "Мистър“, се утвърди като един от най-титулуваните треньори, като остава в историята и като единствения наставник, печелил титлата в Украйна с два различни клуба – Шахтьор Донецк и Динамо Киев.
Именно под негово ръководство Шахтьор се превърна в доминираща сила, а Динамо си върна шампионската титла след дълго чакане. Луческу имаше ключова роля и за развитието на националния отбор на Румъния, който под негово ръководство бе близо до класиране за Световно първенство.
Кариерата му във футбола започва още като играч, когато е сред водещите фигури на Динамо Букурещ и националния тим на Румъния. Той дори участва на Световното първенство през 1970 година като капитан на отбора.
В този турнир румънците попадат в изключително тежка група срещу Англия, Бразилия и Чехословакия. Тимът побеждава чехословашкия състав, но губи от англичаните и бразилците. Именно след драматичния мач срещу Бразилия, завършил 2:3, Луческу разменя фланелката си с Пеле.
"Все още пазя тази фланелка на Пеле. Тя е цялата в кал, никога не съм я прал. Днес се намира в рамка в музей“, споделяше Луческу години по-късно.
С кончината му световният футбол губи една от своите най-значими личности, оставила трайно наследство както като играч, така и като треньор.
Мирча Луческу бе самата история на футбола – феноменален пример за мотивация, която никога не угасва, и за желание да работиш въпреки всичко.
Той е имал всички основания да се оттегли още през 70-те години и никой не би го осъдил. Много други герои от миналото избраха по-лесния път – да останат встрани от активния футбол, да се превърнат в телевизионни анализатори и въпреки това да бъдат считани за актуални фигури.
Но Луческу беше различен. Мирча искаше да остане в играта възможно най-дълго, да даде всичко от себе си и да постигне колкото се може повече.
Това пролича още в самото начало на треньорската му кариера – той започна да работи като треньор, без дори да е приключил напълно с активната си състезателна кариера.
Първият клуб, който Мирча Луческу започва да тренира, е румънският Корвинул през 1979 година. По това време той вече е изиграл два сезона за "гарваните“ и след изпадането на отбора във втора дивизия получава шанс да стане старши треньор.
Назначението му обаче не означава край на кариерата му като футболист. Дори след като веднага връща Корвинул в елита, Луческу продължава да играе още два сезона, записвайки по над 20 мача във всеки от тях.
Треньорският му талант бързо става очевиден и поставя началото на изключителна кариера. През 1981 година той е поканен да поеме националния отбор на Румъния – млад и перспективен състав, който малко преди това е победил Англия в квалификациите за Световно първенство.
Впечатляващото е, че Луческу не се отказва от работата си в клуба. Напротив – в продължение на около година той съвместява три роли едновременно: играе за Корвинул, тренира отбора и паралелно води националния тим на Румъния.
Как Мирча Луческу е успявал да съчетава всичко това, остава загадка. Едно обаче е сигурно – резултатите не страдат.
Още в сезон 1981/82 Корвинул печели бронзовите медали – постижение, което остава най-голямото в историята на клуба, който днес вече не съществува.
Малко по-късно националният отбор на Румъния, воден от Луческу, се класира за първото си Европейско първенство. В квалификациите за Евро 1984 румънците постигат впечатляващи победи над действащия световен шампион Италия, както и над Швеция и Чехословакия.
На самия турнир Румъния успява да стигне до равенство срещу Испания, което допълнително затвърждава прогреса на отбора.
Легендата Георге Хаджи, който дебютира в националния тим едва на 18 години именно под ръководството на Луческу, разказва:
"Какво е видял в мен, не знам, но той беше отлично информиран. Това означава да си велик треньор. Играех добре във В дивизия за Лучафърул, после записах два мача в елита, а още в третия той дойде при мен и ме взе директно в националния отбор.“
Раждането на легендата: между националния отбор и Динамо
И все пак енергията на Мирча Луческу не се побира само в работата с националния отбор, където календарът включва едва по няколко официални мача годишно. Любопитен факт е, че десетилетия по-късно, при завръщането си начело на Румъния, той ще постави световен рекорд – да води национален тим в период, обхващащ над 40 години.
През 1985 година обаче Луческу приема ново предизвикателство и поема родния си клуб Динамо Букурещ. В началото той съвместява работата си с националния отбор, но след неуспеха в квалификациите за световното първенство през 1986 година се концентрира изцяло върху клубния футбол.
Именно тогава започва да се изгражда легендата му на клубно ниво. Под негово ръководство Динамо впечатлява с организация и тактическа дисциплина, като привлича вниманието дори на големи имена в треньорската професия.
Ариго Саки, създателят на великия Милан от края на 80-те години, дори заявява, че Динамо е имал потенциала да спечели Купата на европейските шампиони, ако бе продължил да се развива в същия стил.
Въпреки това статистиката от сезон 1985/86 показва различна картина – отборът отбелязва 49 гола в 34 мача, което е значително по-малко от други тимове, включително Корвинул. Успехите обаче идват благодарение на стабилната защита, която компенсира по-ниската резултатност.
Това поражда въпроса дали Луческу е заложил на по-предпазлив стил, наподобяващ катеначо, или просто е изграждал отбор, който печели чрез баланс и тактическа дисциплина.
Под ръководството на Мирча Луческу Динамо Букурещ се превръща в истинска голова машина. Само за няколко сезона отборът прави рязък скок – от 84 гола, до 107, а през сезон 1988/89 достига невероятните 130 попадения в 34 мача – почти по три на двубой.
Доминиращото представяне е толкова впечатляващо, че националният селекционер Емерик Йеней включва цели десет играчи на Динамо в състава на Румъния за Световното първенство през 1990 година. Парадоксално, това се случва въпреки факта, че самият Йеней е свързан с големия съперник Стяуа.
И все пак Динамо рядко стига до титлата. Основната причина е именно Стяуа Букурещ – отбор със звезди като Георге Хаджи и подкрепян от режима на Николае Чаушеску.
Политическата намеса оказва сериозно влияние върху футбола в страната. Стяуа често се радва на спорни решения и дълги серии без загуба. Един от най-скандалните случаи идва във финала за Купата през 1988 година. При резултат 1:1 гол на Стяуа е отменен заради засада, играчите напускат терена, а трофеят първоначално е присъден на Динамо. По-късно обаче федерацията променя решението и обявява Стяуа за победител.
След падането на режима и екзекуцията на Чаушеску, Динамо бързо стига до златен дубъл. В паметта остава и зрелищният финал за Купата, спечелен с 6:4 срещу вечния съперник, с хеттрик на Флорин Радуциою.
Въпреки успехите, кариерата на Луческу не минава без противоречия. Един от най-обсъжданите случаи е свързан с Родион Къмътару, който през сезон 1986/87 отбелязва 44 гола и печели Златната обувка. Съмненията обаче са сериозни – в последните три мача той реализира цели 15 попадения.
Скандалът достига до церемония на УЕФА, където Тони Полстер отказва да приеме наградата за второ място. Впоследствие Къмътару е лишен от отличието, а случаят води до промени в правилата – включително въвеждането на различни коефициенти за първенствата.
Години по-късно, през 2018-а, треньорът Йоан Зробиш признава, че част от мачовете са били договорени.
"Имаше уговорка Къмътару да вкара. Това се случи. Признавам, че участвах, но нямах избор“, разкрива той, допълвайки, че самият Луческу е присъствал на разговори между играчи на двата отбора преди срещите.
Така периодът на Луческу в Динамо остава в историята едновременно като време на футболен разцвет и на противоречия, белязани от реалностите на епохата.
Любов към младите: Луческу и началото на големи кариери
За Мирча Луческу румънското първенство вече се оказва тясно поле за изява. През 1990 година той се сбогува по впечатляващ начин – излиза в официален мач за Динамо Букурещ на 44-годишна възраст, след което напуска страната.
Следващата му спирка е Италия – по онова време най-силното първенство в света. Луческу вече е възприеман като изключително перспективен треньор, а признанието идва и на международно ниво. През 1989 година той, заедно с Артур Жорже и Нилс Лидхолм, води сборния отбор на света в бенефисния мач на Зико.
Срещата се провежда на стадиона на Удинезе – клуб, с който съдбата по-късно ще го срещне и като съперник.
Първият му проект в Италия е Пиза, където клубът изгражда амбициозен състав. Именно там Диего Симеоне започва европейската си кариера. В отбора са още бъдещи звезди като Хенрик Ларсен, който по-късно става голмайстор на Евро 1992, и Хосе Чамот, който впоследствие печели Шампионската лига с Милан.
Въпреки наличието на сериозен потенциал, проектът се проваля – Пиза изпада в Серия В, а Луческу е уволнен малко преди края на сезона. Това обаче е само началото на дългия му европейски път и доказателство за една от най-силните му черти – умението да открива и развива таланти далеч преди те да станат световни звезди.
Мирча Луческу не успява да избегне Серия В – именно там го кани Бреша. Той извежда отбора обратно в елита и започва да гради състав с румънски играчи – Георге Хаджи, Флорин Радуциою, Дорин Матец и Йоан Сабеу. Въпреки това отборът не успява да се задържи трайно в Серия А и се превръща в типичен "асансьор“ – редува изкачвания и изпадания.
Следват неуспешен период в Реджана и кратък престой начело на Интер, продължил едва месец. По-късно Луческу споделя, че в конфликт с Роналдо ръководството не е застанало зад него. В онзи период обаче Интер разполага със звезден състав – Роберто Баджо, Андреа Пирло, Хавиер Дзанети, Иван Саморано, Юри Джоркаеф и Диего Симеоне – което прави задачата още по-сложна.
След тежка загуба с 0:4 от Сампдория престоят му в топ първенствата приключва. Въпреки това периодът в Италия не може да се определи като провал.
Именно там Луческу показва едно от най-ценните си качества – умението да открива и развива млади таланти. Това е качество, което по-късно ще донесе огромни успехи на Шахтьор Донецк.
Дори при изпадане, играчи като Диего Симеоне правят следващата крачка в кариерата си и се превръщат в звезди. Но може би най-яркият пример е Андреа Пирло.
В своята автобиография той пише:
"Моят неволен, но съдбовен учител беше Мирча Луческу – треньорът, който на 15 години ме извади от юношеския отбор и ме вкара директно в първия тим на Бреша. Оказах се на тренировки с играчи около 30-годишна възраст, които бяха щастливи, че им се пречкам – с футболисти двойно по-възрастни, а понякога и двойно по-сурови.“
Думите на Андреа Пирло разкриват отношението на Мирча Луческу към младите таланти:
"Андреа, играй така, както умееш“ – това беше първото, което ми прошепна Луческу. Аз, като послушен войник, започнах да го изпълнявам. Не на всички това се хареса, особено на лидерите в съблекалнята. Един от тях ме финтира три пъти, а на четвъртия ме ритна и почти ме контузи.
Нямаше как да се каже, че е било случайно – никой нямаше да повярва. Той мислеше, че се правя на гений, а аз просто изпълнявах указанията на Луческу. А той ми намигна: "Всичко е наред, така трябва. Сега – още веднъж“. С мен се държеше внимателно, но след това се обръщаше към отбора и крещеше: "Дайте топката на Пирло, той знае какво да прави с нея“.
Кариерата на Мирча в Турция също е успешна - печели Суперкупата на Европа и титлата на Турция с Галатасарай, а през 2003 гдина става шампион и с Бешиткаш, с рекордните 85 точки, без аналог в турското първенство.
"По времето, когато бях втори председател в Галатасарай, работих с Луческу и имах възможност да го опозная отблизо.
Мога да кажа, че той беше най-честният, най-джентълменският, най-прилежният и най-лоялен към интересите на клуба човек от футболния свят, когото познавах", призна бившият президент на Галатасарай Фатих Алтайлъ.
Шахтьор: трофеи, развитие и визия
Успехите на Луческу начело на Шахтьор Донецк могат да бъдат обобщени ясно – именно той превърна клуба в истински европейски фактор.
През 2004 година в Украйна доминира Динамо Киев, но с идването на Луческу балансът постепенно се променя. Неговата обсебеност от детайлите и желанието да контролира всеки аспект от работата изиграха ключова роля за израстването на "миньорите“.
Днес звучи почти невероятно, но в началото той лично следи състоянието на тревното покритие и дори се извинявал за лош терен. Критикувал организацията, когато не е бил покрит теренът при дъжд преди мач с Лил.
Луческу не се притеснявал да бъде директен – както към играчите, така и към феновете. В началото на престоя си в Донецк той дори открито критикува ниската посещаемост на мачове:
"Ако това се случваше в Румъния, Италия или Турция, залата щеше да е пълна, а още хиляди хора щяха да останат отвън“.
С времето обаче, заедно с ръководството на клуба, той изгражда силна връзка с публиката. Шахтьор започва да привлича десетки хиляди зрители дори срещу по-слаби съперници, а отборът се превръща в символ на стабилност, успехи и модерно развитие.
Мирча Луческу и Шахтьор Донецк израстват заедно, изграждайки един от най-успешните модели в европейския футбол. Клубът привлича млади бразилски таланти, а Луческу ги развива до ниво на световни звезди.
Още в началото в Донецк пристига първият бразилски национал – Елано. След него идва цяла вълна от футболисти, превърнали се в елитни играчи – Жадсон, Фернандиньо, Вилиан, Дъглас Коста, Алекс Тейшейра, Тайсон, Бернард и Фред.
Специално място заема Матузалем, който не достига до националния отбор, но за определен период е водещата фигура на тима. Любопитно е, че той е привлечен от Бреша – клуб, добре познат на Луческу.
Шахтьор не само изгражда играчи, но и печели сериозно от трансферите им. Тейшейра е продаден за около 50 милиона евро, Фернандиньо за 40 милиона, а Вилиан за 35 милиона. Тези сделки са резултат и от успехите на отбора в Европа – спечелената Купа на УЕФА, както и силните представяния в Шампионска лига УЕФА.
Клубът заема ключова ниша – редовен участник в Шампионска лига, който развива и продава таланти на най-големите клубове в света. Това привлича още по-качествени млади играчи и създава устойчив модел.
Луческу променя и самата среда в украинския футбол. Емоционалните му реакции стават легендарни – включително моментът, в който хвърля шапката си по време на дерби с Динамо Киев. Въпреки подигравките, влиянието му постепенно променя отношението към Шахтьор, включително и от страна на съдиите.
Темпераментът му обаче е напълно автентичен. В един случай той дори се опитва да изведе отбора си от терена в знак на протест срещу съдийството по време на контролен лагер в Швейцария.
Именно в Донецк Луческу достига върха на своята кариера. Когато през 2010 година се появяват слухове за интерес от Бордо, той реагира с типичната си увереност:
"Бордо не играе в Шампионска лига – а мен ме интересуват клубове, които участват там редовно“.
Нищо лично – само работа: Луческу и изборите, които го определят
След всичко постигнато, Мирча Луческу поема Динамо Киев – ход, който предизвиква силни реакции, но носи незабавни резултати. Под негово ръководство отборът печели златен дубъл и изгражда ново поколение футболисти.
Играчите като Виталий Миколенко и Илия Забарний не само допринасят на терена, но и впоследствие носят сериозни приходи на клуба. Николай Шапаренко пък разгръща напълно потенциала си.
Успехите са и ясен отговор на критиките от страна на Сергей Палкин, който по-рано заявява, че Луческу е "изчерпан“. Резултатите на терена показват обратното и затвърждават репутацията му на треньор, който винаги намира начин да изгражда и развива отбори.
Решението му да поеме Динамо Киев шокира част от феновете на Шахтьор Донецк, но това не е изолиран случай в кариерата му. Луческу винаги е поставял работата и предизвикателството на първо място.
След успехите си с Галатасарай той директно преминава в големия съперник Бешикташ – ход, който също предизвиква бурни реакции.
Дори в родината си той не избягва подобни решения – след престоя си в Реджана поема Рапид Букурещ, един от най-големите съперници на Динамо Букурещ.
Тези избори ясно показват философията на Луческу – за него футболът е преди всичко работа, развитие и предизвикателство. Лоялността към идеята за играта винаги е стояла над емоциите и фенските разделения.
Последният път на Луческу: живот, отдаден изцяло на футбола
Казват, че Мона Лиза сама избира на кого да се хареса. По подобен начин Мирча Луческу – изградил авторитета си преди десетилетия и превърнал го в култов – можеше да си позволи да гледа спокойно на всякакви локални конфликти и критики.
Човек, за когото с уважение говорят фигури като Георге Хаджи и Андреа Пирло, а дори Роналдо го нарича приятел, няма нужда да се доказва пред никого.
По време на работата си в Украйна Луческу неведнъж е консултирал турски клубове преди мачове срещу украински отбори – факт, който от една страна може да изглежда противоречив, но от друга е ясен показател за огромния му авторитет и търсене.
Последната мисия
Националният отбор вероятно е бил единственото място, което за него е означавало нещо повече от работа. Той вече има участие на европейско първенство като треньор и на световно първенство като играч, но така и не достига Мондиал като наставник.
Една евентуална класификация би била идеалният завършек на изключителната му кариера. Вместо това съдбата решава друго.
След загубата от Турция в плейофите сърцето на легендарния специалист не издържа.
Най-погрешното би било да се твърди, че той не се е щадил. Луческу многократно е доказал, че знае какво прави. За него работата не беше просто професия – тя беше самият живот.
"Мирча Луческу почина.
Точно както искаше, без да се откаже от футбола, почти на самия ръб на терена", коментира още Алтайлъ.
Историята на Мирча е урок за всички: никога да не се спираш на постигнатото и винаги да търсиш развитие, независимо от възрастта.
Почивай в мир, Мирча Луческу!
