Името му е Диого…
Н. Гавазов
В началото се надяваш, че това не може да е истина, че става дума за някакъв лош фейк, шега на болен мозък…
И след това новините започват да идват все по-бързо, посягаш към Х (Туитър), където следваш десетки колумисти, блогъри, инсайдери и колеги, за да осъзнаеш, че случилото се с Диого Жота е истина.
Ужасна истина…
Това лято трябваше да бъде най-доброто в живота на 28-годишния португалец
"Ден, който никога няма да забравим“, написа Жота заедно с видеомонтаж от церемонията в Порто, португалския град, където той и приятелката му от детството Руте Кардозу се влюбиха един в друг и бяха заедно в продължение на 13 години.
На една снимка щастливата двойка показва сватбените си халки. На друга конфети се веят във въздуха, докато напускат църквата, махайки на семейството и приятелите си.
На друга снимка младоженците са с трите си деца – двама сина и малка дъщеря, всички под четиригодишна възраст – и виждайки колко са щастливи, много трудно е да се намерят думи, които биха могли да обобщят всички различни, сурови емоции, свързани със събитията от последните 72 часа.
Само няколко седмици изминаха, откакто на тези деца им бе позволено да излязат на терена на "Анфийлд“, за да се присъединят към празненствата за титлата на Ливърпул след последния мач от сезона във Висшата лига.
Жота носеше фланелката с номер 20 през годината, когато Ливърпул спечели 20-ата си титла в първенството. Той и Руте, и двамата на 28 години, събраха децата си за семейна снимка пред Коп-а. Някой донесе трофея и публиката аплодира, докато двете момчета, Денис и Дуарте, и двамата с фланелки на Ливърпул, се редуваха да се опитват да го вдигнат от земята.
И ето, само 11 дни след сватбената церемония на Жота и Руте, се появиха още снимки от мястото на ужасяващата катастрофа близо до Сернадия в северозападна Испания, показващи изгорелите останки на лимоненозеленото "Ламборджини Хуракан", което излезе от пътя около 00:30 ч. местно време в четвъртък.
Ако имаше някаква благоприличие на света, тези снимки щяха да бъдат достъпни само за разследващите и спасителите, разследващи катастрофата. Но в днешния свят нищо не може да остане скрито и материалите започнаха да циркулират още преди телата на Хота и брат му Андре Силва да бъдат официално идентифицирани.
Разследващите работят по теорията, че колата е претърпяла "разкъсване“ при висока скорост – спукване на една от задните гуми – и че когато е излязла от двупосочното платно на A-52 върху централната разделителна пътна лента, очевидно докато е изпреварвала камион, ударът е причинил пламъците на автомобила. Твърди се, че може да има повече от една причина за катастрофата.
Магистрала A-52, известна още като магистрала Риас Байшас, е дълга почти 300 километра и инцидентът е станал на неосветен участък, заобиколен от хълмове и зеленина в район, известен като "пустата Испания“, защото местността е необитаема, каквито има десетки в тази страна.
Що се отнася до състоянието на пътя, кой може да каже на този ранен етап дали това е способстващ фактор за катастрофата? Пътната настилка обаче със сигурност е обект на критики. Снимките показват големи дупки в някои райони, а на мястото на инцидента се виждат бабуни, като части от пътя са толкова силно повредени, че шофьорите на линейки са избирали да използват само бързата (лява) лента.
Корупцията убива?
"Няма да навлизам в подробности за обстоятелствата. Колата се е преобърнала, запалила се е и резултатът е фатален: двама млади хора загинаха. Трябва да се проведе разследване", съобщи местният служител Анхел Бланко пред репортери на набързо организирана пресконференция.
Хосе Фернандес Бланко, кметът на Пуебла де Санабрия, призна: "За малък град като нашия тези трагедии са източник на ужас и гняв, защото такива млади хора в разцвета на силите си загубиха живота си.
Изказваме цялата си скръб и съчувствие към семейството, родителите, съпругата, децата. Трудно е да се справим с тези трагедии. Да говорим за това (пътните условия)... сега не е моментът. Сега е моментът за експертни доклади и полицейски доклади".
Жота и брат му бяха напуснали Португалия и се отправяха към Сантандер на северното крайбрежие на Испания. Те бяха планирали да си починат за кратко в Бенавенте, след около 60 км и след това да продължат, за да хванат ферибота в Сантандер, който щеше да отведе Жота до Англия по-късно в четвъртък, 3 юли.
Пътуването от 600 километра щеше да отнеме почти шест часа, а средното време за пътуване с ферибот е 30 часа до Портсмут на южното крайбрежие на Англия, откъдето все още има значително разстояние до Ливърпул на северозапад.
Защо Диого не е летял, както обикновено се очаква в такива случаи? Защото Жота наскоро бе претърпял операция и затова лекарите го посъветваха да вземе ферибота, а не самолета.
Двамата братя обаче така и не стигнаха до Бенавенте…
Служители от медийния отдел на Ливърпул започнаха да отговарят на обажданията от журналисти около 9 часа сутринта и не знаеха какво да кажат.
От пресслужбата на мърсисайдци разполагаха с оскъдни подробности и освен това се опитваха да се справят със собствената си мъка. Получаваше се съобщение след съобщение, обаждане след обаждане. Но всичко трябваше да бъде проверено и проверено отново, преди клубът да може да направи какъвто и да е официален коментар.
За съжаление на Ливърпул, на "Анфийлд" имат опит, когато става въпрос за публични изявления, които съчетават чувство на пълен шок и ужас…
Това трябваше да е най-доброто лято за всички, свързани с клуба, да се радват на топлите спомени за триумфа и сякаш свободни да се наслаждават на този триумф без ограниченията, свързани с Covid-19, последния път, когато бяха шампиони.
Вместо това, настоящето лято може да се запомни като най-трудното и травмиращо след ужаса на Хилзбъро през 1989 г., довел до смъртта на 97 човека.
Първо, на 26 май се проведе шампионският парад, когато кола се вряза в хората в центъра на Ливърпул, ранявайки над 100 души и довеждайки до обвинения срещу местен мъж в множество престъпления, включително използване на автомобил "като оръжие“.
След това, само дни преди първата група играчи да пристигне за предсезонна подготовка, започнаха да се появяват първите съобщения, че нещо ужасно се е случило на повече от 1600 километра разстояние посред нощ.
На Жота беше дадено допълнително време заради участието му в триумфалната кампания на Португалия в Лигата на нациите на УЕФА. Той влезе като резерва на 4 юни, когато Португалия победи домакините Германия на полуфиналите. След това, четири дни по-късно, на финала срещу Испания, той отново влезе като резерва, играейки в 49-ия си международен мач.
Португалия спечели с дузпи и както обикновено, Жота прекара много време, поздравявайки семействата и приятелите на другите играчи и персонал сред празненствата. Един от тези гости бе човек с увреждания и той беше особено трогнат от добротата и гостоприемството на Жота.
Добавете към това и сватбата и това бе прекрасно лято за него и семейството му. Животът бе хубав. Съобщава се, че той и брат му са обядвали в Леша да Палмейра, северно от Порто по португалското крайбрежие. Това е градът на Таганини Батиста, Фернандо Каядо, Антони Фреско, Лесио, Елисеу.
След това, в неопределен час, двамата братя тръгват на дългото пътуване през границата…
В изявление, публикувано от Ливърпул в 10:23 ч. на следващия ден, клубът се описа като "съкрушен“ и поиска "личният живот на семейството, приятелите, персонала и съотборниците на Диого и Андре да бъде уважаван, докато се справят с тази невъобразима загуба“.
Знамената на "Анфийлд" бяха спуснати наполовина. Бе открита книга за съболезнования и беше предложена психологическа подкрепа на служителите на клуба, включително на съотборниците на Жота. Магазинът и музеят бяха затворени до понеделник и през това време няма да се провеждат обиколки на стадиона.
25-годишният Силва бе атакуващ халф на ФК Пеньяфиел във втора дивизия на Португалия. Той също бе в лятната ваканция, като за последно игра при равенството 0:0 срещу Шавеш на 15 май.
"Загубата на два млади живота, толкова тясно свързани със света на футбола, ни изпълва с болка и тревога“, заяви клубът му.
Междувременно в испанската провинция Самора двете тела бяха откарани в Института по съдебна медицина, където бяха проведени ДНК тестове, за да се потвърди това, което всички до този момент вече знаеха, че е истина.
Тези тестове трябваше да бъдат изпратени в специализирана лаборатория в Мадрид – откъдето идва и забавянето на официалното обявяване – и по-късно телата бяха транспортирани до моргата в Пуебла де Санабрия.
Специализирани консултанти бяха привлечени, за да подкрепят роднините, включително Руте, която пътува от Португалия, за да бъде там. Агентът на съпруга ѝ, Жоао Камачо, от организацията на Жорже Мендеш Gestifute, бе сред скърбящите със семейството. Самият Мендеш пристигна вечерта и видимо развълнуван заяви: "Все още не го вярвам, все още не го вярвам, много е трудно, много трудно за мен. Той беше страхотен съпруг, страхотен съпруг и страхотен професионалист".
"Какво може да каже някой в такъв момент, когато шокът и болката са толкова непоносими. Иска ми се да можех да намеря думите, но знам, че нямам. Всичко, което изпитвам, са чувствата, които толкова много хора ще споделят, за човек и играч, когото много обичахме, и семейство, за което толкова много се грижим", попита Арне Слот.
Съболезнования се изсипваха от цял свят, от португалския премиер до Кристиано Роналдо, от Сър Кени Далглиш до Юрген Клоп, от клубове, които обикновено биха се считали за съперници, и разбира се от бивши колеги и приятели от предишния клуб на Жота, Уулвърхемптън.
Но тук бе важно да бъде видян и чут настоящият мениджър на Ливърпул, говорейки за играч, когото той описа като "същността на това, което трябва да бъде един футболист на Ливърпул“.
Жота, каза Слот, бе "човек, който никога не е търсил популярност, но въпреки това я е намирал“. Той бе "не приятел на двама, а приятел на всички“ и "някой, който караше другите да се чувстват добре, просто когато е с тях“.
Преди всичко той беше семеен човек: горд съпруг и любящ баща. И Слот вече знаеше това, без да е необходимо да вижда сватбените снимки, които направиха трагедията още по-брутална и болезнена.
Церемонията по сбогуването започна в петък, 4 юли, в Сао Косме в Гондомар, източно от Порто, като самото погребение се състоя от 10:00 часа по-рано днес.
"Последния път, когато говорихме, поздравих Диого за спечелването на Лигата на нациите и му пожелах късмет с предстоящата му сватба. В много отношения това бе перфектно лято за Диого и семейството му и беше още по-болезнено, че завърши по този начин.
Когато му дойде времето, ще отбележим Диого Жота, ще си спомним за головете му и ще изпеем песен, посветена на него. Дотогава ще го помним като уникален човек и ще скърбим за загубата му. Той никога няма да бъде забравен. Името му е Диого", заяви Слот.
