В Древността фигурата на императора е била като на бог. Легенди са се носели за силата и богатствата на най-могъщия човек в Рим. Той е бил едноличен господар на познатия тогава свят – от Ирландия (тогава Хиберния) до Двуречието, че и отвъд. Неговите способности в битката не отстъпвали на знанията и мъдростта му. Всички желаели да са неговото място, но малцина са имали качествата и смелостта, за да стигнат до върха.

Един от най-успешните императори бил Публий Елий Адриан, управлявал между 117 и 138 година. Неговата епоха се счита за една от най-успешните за Рим, тъй като той успял да опази мира в завладените от предшественика му Траян земи. Около 1850 години по-късно в Рио де Жанейро се ражда Лейте Рибейро Адриано -Императора, който иска да е просто човек.

Мнозина деца си мечтаят един ден да играят в клуб от 10-те най-добри в Европа, какъвто несъмнено е Интер. Тези деца не осъзнават едно. За да си футболист на такова високо ниво трябва да се подложиш на много лишения. И пак не е сигурно дали късмета ще ти проработи. Трябва да те види точният човек, да се опазиш от контузии и да се простиш с най-ценното – семейството и приятелите.

Това се случва с Адриано през 2000 година, когато скаути на Интер го забелязват и той осъществява мечтан трансфер в Европа.  Е, не в столицата на Империята Рим, а Милано. Трябва да признаем обаче, че Столицата на модата е най-неиталианския град на Ботуша. На пръв поглед бразилецът не би трябвало да изпита културния шок, тъй като Италия, заедно с Испания и Португалия имат най-близки привички със Страната на кафето.

Но и така Бразилия е твърде далече. Дори от най-западните или най-южните точки на Италия, като островите Сардиния и Сицилия. Рио – там е домът на Адриано и за 8 години Императора разбра, че короната струва много скъпо. Затова избра – животът е по-важен от работата. Да, за него футболът е професия, начин да си изкара прехраната.

Малцина са хората, които работят за удоволствие. Човек трябва да прави, това което му е по сърце, а не да става роб на парите. Адриано не стана роб, защото е роден да властва, все пак е Император. Трудно е да предполагаме, колко време Адри е обмислял своето бягство. Изглеждаше, че Жозе Моуриньо го е вкарал, в това което хората намират за “правия път”. Едно прибиране до Бразилия промени всичко.

Селекционерът на Селесао привика Адриано за два мача на националния отбор от световните квалификации. След тях той не се върна в Милано. Жозе Моуриньо и Масимо Морати разбраха, че птицата е отлетяла от клетката. А птицата е осъзнала, за какво си заслужава да се живее. Вероятно Императора е видял старите си приятели, с които са ритали топка по улиците; момичетата, които в Бразилия, без да се обиждат италианките, са доста красиви; роднините си, с които дълги месеци се чува само по телефона и разбира се – вечното лято, което го няма в Милано.

Явно Адриано е скромен човек. Направил си е проста сметка, преценил е, че е натрупал достатъчно пари,  които да живее чудесно и си е казал “Веднъж се живее” или “Веднъж си млад”. Рисковете от футбола са доста повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Професионалният спорт разрушава организма. Понякога дори убива. Футболистите наистина са превърнати в нещо като крепостници. Да не говорим за медиите, които следят всяко тяхно движение. Тези, които играят до преклонна възраст, като Паоло Малдини, просто обожават играта. За тях тя не е професия.

Вероятно няма да видим Адриано отново в Европа. Едва ли Интер ще му позволи да играе в друг клуб от Стария континент и едва ли ой ще иска. Не е сигурно дали ще играе в тим от Бразилия. Сигурно е обаче, че ще е щастлив. Той ще е Император до края на дните си, защото се е родил такъв, макар и да не иска короната, защото е Императора, който избра да бъде просто човек.