Революция или как Де Лаурентис иска да промени футбола
Н. Гавазов
Резиденцията на Аурелио Де Лаурентис в Бевърли Хилс. Именно тук 76-годишният президент на Наполи – човек, който никога не мълчи, когато има идея – развива своите виждания.
А идеи при него не липсват.
"Футболът губи младото си поколение“, казва той без колебание. И щом започне, няма как да бъде спрян.
Според него мачовете са твърде дълги. Дразнят го паузите за VAR, а 15-минутната почивка между полувремената му се струва абсурдна.
"Това е толкова глупаво!“, реагира емоционално. "Мислите ли, че шестгодишната ми внучка, която знае всичко за футбола, защото играе на FIFA… ще стои и ще чака? Не! Тя ще отиде в стаята и ще си пусне играта.“
На стадиона, признава той, децата все още "улавят атмосферата“ и се увличат. Но пред телевизора ситуацията е различна – там търпението липсва.
"Особено ако мачът е скучен. Какво правят? Просто го изключват.“
Какво тогава трябва да се промени?
Де Лаурентис има конкретен отговор:
"Първо – намалете полувремето от 45 на 25 минути.“
Неговата идея е за общо 50 минути чисто игрово време, без добавено време. Часовникът трябва да върви само когато топката е в игра. Друг ключов момент – никакви симулации. Той дори театрално имитира контузия:
"Ааа! Не – веднага извън терена!“
Освен това не одобрява жълтите и червените картони в сегашния им вид. Предлага алтернатива, наподобяваща "наказателна кутия“:
Жълт картон – 5 минути извън терена
Червен картон – 20 минути извън терена
Логиката му е проста: наказанието трябва да се усеща веднага, а не да се прехвърля към следващи мачове. Според него в момента играчите често умишлено си изкарват картони, без да понесат реална моментна санкция.
Но това не е всичко.
"Недостатъчно голове!“, възкликва той. По думите му футболът губи зрелищност и правилата трябва да се адаптират – включително тези за засадата.
"Не може да се отменя гол заради милиметри. Това трябва сериозно да се преосмисли.“
В крайна сметка всичко опира до едно:
"Новото поколение е нашето злато. Ако не се съобразим с него, футболът просто ще умре. И никога няма да бъде същият, какъвто беше през последните сто години.“
*******
Разговорът с Де Лаурентис винаги е малко приключение. Той е продуцент по професия – и това личи. В думите му има театър, провокация и ясно желание да разклати установения ред.
Говори остро, понякога предизвикателно, с блясък в очите и едва доловима усмивка. Част от идеите му карат да се съгласиш, други – да се усмихнеш, а трети – да се запиташ дали не отиват твърде далеч. И вероятно точно това е целта му.
Аурелио Де Лаурентис обаче остава и загадка. За разлика от много свои колеги, той принципно избягва дългите предсезонни турнета, тъй като според него те само изтощават отбора и не подготвят за тежкия сезон. Наскоро наставникът му Антонио Конте дори попита учудено защо феновете изобщо се допускат до тренировките на Наполи. Президентът обаче беше категоричен:
"Феновете трябва да бъдат уважавани. Ние работим за тях.“
Той е също толкова критичен и към политиките на ФИФА, особено що се отнася до високите цени на билетите за Световните първенства. Дайте му която и да е тема – и веднага ще получите ясно и категорично мнение.
Как да се реформира МЛС? Според него чрез обединение на Северна и Южна Америка в панамериканско първенство.
Какво да се направи със Серия А? Да се намали броят на отборите от 20 на 16, а клубове с по-малко от милион фенове изобщо да не участват.
Агентите? Тук той е лаконичен:
"Вампири.“
И по-добре да не се отваря темата за представителите на Хвича Кварацхелия, преминал от Наполи в Пари Сен Жермен.
Може ли Конте да поеме италианския национален отбор по футбол? Де Лаурентис само повдига рамене:
"Този отбор е негово творение. И какво – ще го изостави в последния момент?“
А бъдещето на европейския футбол? Тук той отново има идея:
"Вземете най-силните клубове от Италия, Испания, Франция, Германия и Англия… и създайте европейски…“
Той прави пауза, като истински продуцент.
Суперлига?
"Не!“ – усмихва се. – "Супер… шампионат!“
Любопитното е, че самият той признава: като дете не се е интересувал от футбол – предпочитал е баскетбола. Но когато заговори за кино, се разкрива съвсем различна страна от характера му.
Баща му Луиджи Де Лаурентис и чичо му Дино Де Лаурентис са легенди в киното. Дино печели "Оскар“ и работи с Федерико Фелини, както и по филми като "Серпико“ и римейка на "Кинг Конг“. През 1975 година Аурелио създава студиото Filmauro заедно с баща си.
Последният му проект е документалният филм AG4IN, посветен на четвъртата титла на Наполи в Серия А през сезон 2024/25 под ръководството на Конте.
Филмът бе пуснат в Италия, а наскоро имаше премиера и в Egyptian Theatre. На събитието, където фенове на Наполи празнуваха победата над Милан, Де Лаурентис получи почетно гражданство на Лос Анджелис от кмета Карън Бас.
"Нашето семейство е създало над две хиляди филма“, казва той с усмивка.
Домът му – в един от най-скъпите райони на света – е луксозен, но без излишна показност. Басейнът гледа към Холивудските хълмове.
Той спира пред коридор с фотографии – истински пантеон от звезди:
Ален Делон с неговото Ferrari през 50-те
София Лорен
Дейвид Нивън на Лазурния бряг
Кърк Дъглас заедно с Дино
За киното той говори с детска радост. От тавана виси макет на акула – подарък от съпругата му Жаклин.
"Обичам акули“, казва той.
И в този детайл е събран целият Де Лаурентис – малко ексцентричен, малко провокатор, но безспорно човек, който никога не скучае.
На 18-годишна възраст Аурелио Де Лаурентис предложил на баща си да заснеме филм за акули – някъде в Полинезия.
Отговорът бил кратък и показателен:
"Първо изяж още малко спагети – после ще говорим за режисура.“
Минават няколко години и светът вижда романа "Челюсти“. Младият Де Лаурентис веднага се обажда, за да попита за правата върху филма, но чува, че те вече са предоставени на талантлив режисьор – Стивън Спилбърг.
За големите майстори на киното той говори почти с благоговение – Федерико Фелини, Стенли Кубрик, Акира Куросава.
Чест гост в домашното му кино е носителят на "Оскар“ Джузепе Торнаторе – създателят на Cinema Paradiso. Заедно гледат стари филми на Чарли Чаплин, понякога дори с пиано на живо:
"Каним пианист и гледаме филмите така, както някога. Невероятно е.“
Всичко това звучи почти идилично – като свят, далеч от напрежението на футболния бизнес. Особено в Неапол, където емоциите по трибуните често напомнят за близкия вулкан Везувий.
През 2004 година той рязко променя курса си и се заема с това, което днес нарича "най-добрият филм в живота си“.
Наполи – клубът, който някога издигна Диего Марадона до култов статус – е на ръба на изчезването: фалит, трета дивизия, пълна несигурност.
По това време Де Лаурентис е на почивка в Капри след снимки с Джуд Лоу, Гуинет Полтроу и Анджелина Джоли, когато случайно прочита във вестника, че клубът се продава.
Съпругата му и синът му се опитват да го разубедят:
"Ти не разбираш нищо от футбол.“
Но това не го спира.
Той инвестира 32 милиона евро – и започва всичко от нулата.
Още през 2007 година Наполи се завръща в Серия А. През 2011 дебютира в Шампионска лига. Следват години на стабилно присъствие в Европа.
А през 2023 – шампионска титла след 33 години чакане. И още една през следващия сезон.
"Просто пренесох дисциплината от киното във футбола“, казва той. "Там няма шеги. Или печелиш, или губиш. Свикнал съм да печеля. И си казах – наистина ли е по-трудно от киното? Не мисля.“
Италианският футбол действително преминава през труден период, а Аурелио Де Лаурентис не крие позицията си. На въпроса как се чувства като италианец, след като Италия пропуска трето поредно световно първенство, той отговаря:
"Италия е една от най-красивите страни в света. Тя не живее само от футбол – имаме туризъм, мода, кухня, начин на живот".
Както често се случва при него, критиката е съпроводена с идеи. Една от тях е нестандартна – включване на анализа на футболните мачове в образователната система, адаптиран към различни възрастови групи. Целта: по-интелигентни фенове и по-добре подготвени треньори.
В Серия А той отдавна настоява за реформа – намаляване на отборите от 20 на 16. Причината е проста: прекалено много мачове.
"Играчите понякога стигат до 60–70 мача на сезон. Това вреди на всички – телевизията, феновете, самите футболисти.“
И веднага добавя с ирония към Джани Инфантино:
"А после г-н Инфантино измисля и Световно клубно първенство…“
Според него футболистите са "изцеждани“ от организаторите:
"Убивате и МОИТЕ пари. Аз инвестирам в играч, а вие го изтощавате, за да печелите. А компенсацията не е достатъчна. Вижте как расте УЕФА – защо те контролират тези приходи, а не клубовете?“
Заключението му е директно:
"Твърде много хора искат да са главни – УЕФА, ФИФА, федерациите. Оттук идват проблемите.“
И сам си отговаря на въпроса "защо“:
"Защото всеки иска да печели за себе си.“
Той критикува и реформите в Шампионска лига, където бяха добавени още мачове:
"Повече мачове не означава по-голям интерес. Вижте рейтингите – някои срещи никой не гледа.“
Проблемът според него е системен. Принципът "един член – един глас“ в международните организации води до разширяване на турнирите, за да се угоди на повече участници:
"Ако Александър Чеферин иска да бъде преизбран, трябва да удовлетвори всички. И така Сан Марино има същия глас като Италия или Англия. Нормално ли е? Не мисля.“
Решенията му са радикални:
В лигите да се допускат само собственици със стабилно финансиране
Ограничаване на ролята на инвестиционни фондове
И още по-спорно:
"Не може да има отбор от малък град с 50 хиляди души.“
Аргументът му е чисто икономически:
"Когато такъв отбор се излъчва по DAZN или Sky, колко хора гледат? Три-четири хиляди? Защо телевизията да плаща за това?“
Според него първенството вече е разделено на два слоя – елит и оцеляване. Той дори очертава "големите“:
Ювентус, Интер, Милан, Наполи и Рома.
"Един клуб трябва да има поне милион фенове. Ако имаш 100–200 хиляди – мястото ти е в друга дивизия.“
А какво става със спортния принцип? Пример като Сасуоло – малък град, но успешен отбор?
Де Лаурентис само свива рамене:
"Но Наполи има 100 милиона фенове. Това е различно.“
Цифрата е спорна, меко казано. Самият Наполи обаче твърди, че шампионският парад през 2025 година е бил гледан от десетки милиони, а обхватът в социалните мрежи е достигнал стотици милиони.
Логиката на Аурелио Де Лаурентис е проста: когато големите клубове играят помежду си, аудиторията автоматично нараства. Оттук той преминава към почти политически разсъждения:
"Това е глобална грешка. Европа можеше да стане като Съединените европейски щати. Но егоизмът надделя – всяка страна дърпа одеялото към себе си. Същото се случва и във футбола. Трябва да се започне отначало.“
Решението му отново води до позната концепция – Европейска Суперлига. Но с важни уточнения.
По време на опита за създаването ѝ през 2021 година Наполи не беше сред избраните, докато Ювентус, Интер и Милан участваха. Де Лаурентис признава, че е разговарял с Флорентино Перес, но не е приел принципа на подбор:
"Не е достатъчно просто да назоваваш клубове. Трябва да участваш на база класиране – топ 3, топ 4, топ 5. Иначе всички са недоволни.“
Визията му е по-радикална: не алтернатива на Шампионска лига, а пълноценна паневропейска лига през целия сезон.
Той дори очертава структура:
Франция – 3 клуба
Германия – 4 клуба
Италия – 5 клуба (Ювентус, Интер, Милан, Наполи, Рома)
Англия – 5 клуба
Испания – 4 клуба
"Комбинираш всичко и получаваш наистина невероятен турнир.“
След това идва и идеята за вътрешните първенства:
"Оставяте най-добрите отбори от Серия А, добавяте най-силните от Серия Б и създавате нова лига. Всичко е логично.“
Той критикува МЛС:
"Събирате играчи в края на кариерите им и им плащате много. Това не води до нищо.“
След това идва още по-смела идея – към Александър Чеферин:
"Защо не включите три или пет топ американски отбора в Шампионска лига? Ню Йорк, Бостън…“
Отново – полу на шега, полу сериозно.
Ясно е, че подобни идеи трудно ще спечелят широка подкрепа сред феновете. Но това не изглежда да го притеснява. Де Лаурентис не се стреми да се хареса на всички.
Връзката му с феновете на Наполи винаги е била сложна – спорове за цените на билетите, за трансферната политика. Въпреки това той признава:
"По време на мачове се превръщам в ултрас.“
И добавя:
"Феновете са мои клиенти. Работя за тях. Трябва да се съобразявам с мнението им. Но като президент трябва да поддържам баланс.“
Философията му е ясна:
"Аз съм президентът. Вие сте феновете. Обичам ви. Ако ме обичате – чудесно. Ако не – няма значение. Отговорността е моя. Искате да печелим – и аз. Но не можем да фалираме. Това няма да се случи отново.“
Що се отнася до лоялността на играчите, той е още по-директен:
"Феновете искат да вярват, че играчите са предани на клуба. Не е така. Те са предани на парите.“
Все пак признава, че има изключения:
"Имахме невероятен играч – Марек Хамшик. Капитанът. Той остана при нас дълго време. Но това е рядкост.“
Едно от ключовите решения за шампионския сезон под ръководството на Антонио Конте бе продажбата на Хвича Кварацхелия на Пари Сен Жермен през зимата.
Аурелио Де Лаурентис си спомня:
"Когато започнахме с Конте, получихме оферта от 200 милиона евро за Виктор Осимен и Квара заедно. Конте каза: Осимен може да бъде продаден, но Квара – не.“
И тук идва познатият му извод:
"Това беше… голяма грешка.“
Според него впоследствие са възникнали сериозни проблеми с бащата на играча и неговите агенти. Той дори твърди, че лагерът на футболиста е бил готов да използва правилата на ФИФА – така наречения Член 17 – за да прекрати договора.
В документалния си филм той обяснява:
"Играч под 28 години може да напусне почти безплатно след три години от договора си. А когато той и агентите му са решени да си тръгнат, по-добре е сам да го продадеш.“
Конте, по думите му, не е бил във възторг:
"Обясних му: това е правен проблем. Опитвам се да променя тези правила. Ако инвестираш в играч, не трябва да бъдеш изнудван.“
Любопитното е, че във филмовата индустрия той има съвсем различно мнение за агентите:
"В Америка агентът е ключова фигура – може да изгради кариера на режисьор, актьор или сценарист.“
И веднага контрастът:
"Във футбола агентът е просто вампир, който изсмуква пари отвсякъде.“
Партньорството между Наполи и Конте вече продължава две години, като му остава още една по договор. В същото време не спират слуховете за евентуално негово завръщане начело на Италия национален отбор по футбол, който той вече води в периода 2014–2016.
С оглед на темпераментите им, човек би очаквал конфликти. Но версията на Де Лаурентис звучи почти като сценарий:
"Срещнахме се преди 10 години на Малдивите. Бяхме на почивка, плувахме заедно. Запознах се със съпругата и дъщеря му. Един ден, докато ловях риба, той започна да ми разказва за визията си за футбола. Това ме плени. Говореше като сценарист, който описва велик филм.“
Когато моментът настъпва, той не се колебае:
"Свързах се с него и го убедих да поеме Наполи. И това беше успешен съюз.“
Следва показателно сравнение:
"Антонио е като… помниште ли филма Full Metal Jacket?“
Става дума за филма на Стенли Кубрик – сурова история за военна подготовка, в която сержант пречупва новобранците, за да ги подготви за война.
Де Лаурентис дори си тананика мелодията:
"Ба-ба-ба-ба… Това е Антонио Конте.“
И обяснява:
"Когато работиш за 100 милиона фенове, това е огромна отговорност. Не е шега. Но играчите са на 17, 18, 21 години – те са още деца. Карат Ferrari или Aston Martin и могат да правят грешки. Затова трябва да бъдат държани в строги рамки. А Антонио е идеален за това.“
Към всичко това Аурелио Де Лаурентис добавя и чисто футболния аргумент за Антонио Конте:
"Той е страхотен треньор, защото знае как да изгради защита. Когато защитаваш добре, вероятността да печелиш е много по-голяма. Ако мислиш само за атака, може да играеш красиво, но да не спечелиш нищо.“
Ще напусне ли Конте?
Президентът на Наполи иска яснота – и то възможно най-скоро. Ситуацията обаче е усложнена след оставката на Габриеле Гравина:
"В момента дори няма ръководител на федерацията. Никой не може официално да се свърже с него.“
Ако процесът се забави:
"Ще трябва да чакаме нови избори – вероятно до средата на юни.“
Въпреки това той е категоричен в доверието си към Конте:
"Той е сериозен човек. Има договор с мен. Няма да си тръгне в последния момент – това би създало огромни проблеми на Наполи. Той гради този отбор от две години. Това е неговият проект.“
И добавя с характерната си реторика:
"Какво – просто ли ще ‘убие' собственото си творение?“
Все пак допуска и алтернативен сценарий:
"Ако веднага каже: ‘Искам да си тръгна', ще имам време през април и май да намеря заместник. Но иначе не вярвам да напусне. Той е професионалист. Ако бях на негово място, щях да помисля сто пъти.“
А самият Де Лаурентис?
На въпроса дали обмисля да се оттегли, реакцията му е мигновена и показателна:
"Тогава трябва да умра!“
Най-много да се върне към киното – ако се появи проект, който истински го вдъхновява. В дългосрочен план има два варианта:
да предаде клуба на децата си
или да го продаде, ако те не проявят интерес
Но към момента изборът му е категоричен:
"Обичам да работя повече от това да играя голф, повече от това да играя тенис, повече от това да почивам. Върша невероятна работа – и се чувствам така, сякаш съм бил в почивка през целия си живот.“
Сподели
