Отрезвяването


Н. Гавазов

Отрезвяването

"Съперничеството ми с Меси едва сега започва", заяви Кристиано Роналдо след като нападателят на Барселона Лионел Меси получи "Златната топка" преди няколко дни.

По-голямата част от футболната общественост отдавна се отнася с присмех и ирония към въпросната награда, която претърпя тотално обезценяване и се компрометира до степен, че още дълги години ще се приема несериозно и с недоверие, дори когато бъде връчвана на някой наистина заслужил футболист. Разбира се, феновете на Меси и Роналдо имат правото да спорят колкото си искат по този въпрос, както и всеки човек има правото да бъде лъган. Това обаче е тема на отделен разговор.

Въпросът е, че думите на Кристиано по-горе само показват колко много страда неговото голямо его от това, че аржентинецът го води с една топка. Очевидно е, че португалецът ще направи всичко възможно да възстанови паритета по притежаване на "Златната топка", защото малко не на място звучи: "Аз съм най-добрият в историята", а друг футболист притежава повече глинени, пардон златни топки от теб.

Но ще  може ли Роналдо да направи това в Италия и дали вече не съжалява за избора си да напусне  Реал Мадрид?

Тези дни испанското издание Abc сподели вътрешна информация, че Кристиано е убеден, че е щял да спечели две "Златни топки" повече,  ако е останал в испанската столица. Защо тази версия изглежда правдоподобна? Погледнете само победата на Меси през 2019 година. От отборните трофеи той има само Ла Лига, а от личните  трофеи - "Златна обувка“. Въпреки тези сравнително скромни постижения, наградата взе аржентинецът, а не някой от Ливърпул, Аякс или Тотнъм.

Съответно, за да получиш "Златната топка"  са достатъчни някаква престижна титла и огромна колекция от попадения - това не звучи толкова невъзможно, особено за голмайсторско чудовище като Кристиано.

Проблемът е, че пристигайки в Италия,  самият Роналдо се откъсна от лесните  постижения. Първо, Скудето на Ювентус отдавна не вълнува никого – интригата за титлата в Серия А, ако не по-зле, то е на нивото като тази в Германия и Франция. При това "бианконерите" с лекота ставаха шампиони и без португалеца.  Второ, в Италия е значително по-трудно да се вкарват голове. За сравнение: през последните 10 години само Гонсало Игуаин отбеляза  повече от 30 гола в Калчото, докато в Испания най-добрият голмайстор за  последно вкара под 30 попадения преди 11 години. С една дума, добрият нападател се чувства много по-комфортно в Ла Лига, срещу отбори като Майорка, Ейбар. Леганес и т.н.,  отколкото в Серия А.  

Най-смешното е, че когато попитаха Лео кой е по-добър, той или Роналдо, аржентинецът тактично избяга от сравненията, наричайки се плеймейкър, а конкурента  - голмайстор. Аржентинецът се показа много скромен: той изпреварва сегашния Роналдо  както по отбелязани голове, така и по асистенции. В Ювентус португалецът постепенно мутира до обикновен  топ нападател, но  едва ли ще е доволен от тази роля. Целта пред Кристиано е статутът на най-добрия футболист в историята, но това предизвикателството е твърде сложно към момента, ако не и непостижимо: спечелване на  Шампионска  лига само ти позволява да се бориш за "Златната топка" (но без гаранции, защото не знаеш как ще гласува Бурунди, Южен Судан и Папуа Нова Гвинея), докато поражението автоматично те заличава от списъка. Както и отсъствието на голове.

Очевидно е, че Кристиано  тръгна на ва-банк, отправяйки се към  Италия. А сега, след 18 – месечното пътешествие е ясно, че грешката е голяма.

Единственият изход от тази ситуация е само един. Проблемът е, че решението не е в ръцете на Роналдо

Но и това е част от отрезвяването.

1950