FUTBOL TV разказва историята на човек, който на 37 години се конкурира с Килиан Мбапе и Ламин Ямал за званието най-добър голмайстор в Ла Лига, въпреки че играе за новак в първенството.

OЩЕ...

20.09.26 | 10:59

Ковач не сдържа сълзите след смъртта на Петер Херман

Началото: футболно семейство и "връзки“ в клуба на мечтите

За да разберем от колко отдавна Пиер-Емерик Обамеянг е в големия футбол, е достатъчен един факт: първият трансфер в кариерата му се случва заради... Андрий Шевченко.

Габонецът попада във футбола по удивителен начин. Баща му също е футболист и играе за множество отбори от френската провинция, но за нашия герой е по-важно какво прави Пиер Обамеянг, след като прекратява кариерата си. Той става скаут на Милан – великия, легендарен клуб, в който блестят Роналдо, Шевченко и Индзаги.

Пиер Обамеянг има трима синове и тримата играят в школата на Милан. Пиер-Емерик е най-малкият от тях. Той се представя добре на юношеско ниво, но конкуренцията в първия отбор е просто космическа.

Сезон 2007/08, последният в юношеската кариера на габонеца, Милан прекарва с Роналдо, Индзаги, Джилардино и Пато. През лятото Феномена решава да сложи край на европейския етап от кариерата си и заминава за Коринтианс, но на негово място пристига друг феномен. Колкото и труден да е периодът на Шевченко в Челси, на "Сан Сиро“ той е почитан почти като полубог.

Разбира се, на украинеца е позволено да се завърне под наем за една година и става ясно, че младият футболист няма да получи дори минимален шанс през новия сезон. Дори по фланговете, където обикновено играе в началото – онзи Милан е място, където дори на резервната скамейка седят звезди.

Обамеянг започва да обикаля по различни клубове под наем – и то в родната си Франция, въпреки че е роден в Париж. В Лил, Монако и Сент Етиен Пиер-Емерик играе редовно, но с головете блести единствено в първия си клуб – Дижон, който по това време е в Лига 2. Не е изненадващо, че Милан в крайна сметка предпочита да се раздели с футболиста, още повече че Сент Етиен се съгласява да плати цели 1,8 милиона евро.

Да, по онова време тази сума трябва да се използва с думата "цели“, защото при трансфера габонецът не показва очевидни признаци, че ще се превърне в голям майстор. 5 гола и 3 асистенции за цял сезон във Франция, два гола в първенството за половин година в Сент Етиен – тогава изглежда странно защо в него вярва отбор, който планира да се бори за участие в евротурнирите.

Тук остава само да отдадем заслуженото на човек, чийто талант днес е признат, но тогава е далеч от това внимание. Кристоф Галтие дълго време работи със Сент Етиен, получава положителни оценки за класиранията на четвърто-пето място, но не повече. След напускането му става ясно, че треньорът е изстисквал максимума и дори повече от клуба: Галтие прави шампиони Лил и ПСЖ, докато Сент Етиен отдавна играе във втория дивизион.

И именно вярата на треньора в Обамеянг се превръща в крачка към първите му успехи. В първия сезон след подписването на постоянен договор Пиер-Емерик записва 18 гола и 10 асистенции, а във втория – 21 гола и 11 асистенции. Естествено, расте и Сент Етиен: седмо място след десетото през предходния сезон, а след това пето.

Става ясно, че такъв футболист трябва да играе в топклубове и от 2013 г. започва голямото пътуване на Обамеянг из големия европейски футбол.

В лъчите на славата: Клоп забранява обувките, Артета печели първия си трофей благодарение на него, а в Марсилия полива служител с пожарогасител

В продължение на 11 поредни сезона, от момента на подписването на договора със Сент Етиен, Обамеянг отбелязва двуцифрен брой голове. Дори тази граница донякъде подценява представянето на габонеца: той записва сезони с 39 и 40 гола в две последователни кампании за Борусия Дортмунд, както и 60 гола за две години в Арсенал.

Обамеянг прекарва кариерата си като истинска суперзвезда – футболистът, когото Борусия привлича, за да замени Левандовски, който става голмайстор на Бундеслигата и Висшата лига и носи на Артета първия трофей в треньорската му кариера. Не е известно дали Микел Артета щеше да изгради такъв отбор, ако още през 2020 г. габонецът не беше отбелязал два гола срещу Челси във финала за Купата на Англия!

Дебютът на Обамеянг в топотборите е блестящ: в мача срещу Аугсбург Пиер-Емерик отбелязва хеттрик, като още първото му докосване до топката води до гол.

Още в началото на периода му в Дортмунд Обамеянг попада в заглавията дори на медии, които не са свързани с футбола. По време на предсезонната подготовка Пиер-Емерик превъзхожда показателите на... Юсейн Болт. Да, царят и богът на спринта преодолява 30 метра по-бавно от габонеца по време на тестовете!

Ако сме педантични, трябва да признаем, че именно стартовата част на 100-метровото бягане редовно е проблем за Болт, или той просто се пази от дисквалификация заради фалстарт. На 100 метра, разбира се, Обамеянг значително му отстъпва. Но дори такова сравнение с ямаеца не е правено за никого освен за Пиер-Емерик. Добрите гени му позволяват да притежава напълно уникална скорост и лесно да се измъква от защитниците.

Обамеянг обаче трудно намира общ език с треньорите и съотборниците си. Конфликти, конфликти, конфликти. Те са различни по характер, но габонецът много често не успява да постигне хармония с колектива.

Например в Германия Клоп му забранява...

Майката на Обамеянг управлява бутик, а Пиер-Емерик от малък обича всичко ярко и блестящо. В резултат още в Сент Етиен той излиза за загрявката с футболни обувки, украсени с кристали "Сваровски“. Разбира се, треньорът, който доскоро води Майнц на тиймбилдинг в планината и кара футболистите сами да организират целия си бит, не е особено впечатлен от подобна инициатива.

Показателно е, че след Клоп Пиер-Емерик продължава експериментите с обувките.

Клоп обаче е майстор в това да стига до всеки футболист и дори подобно настояване относно външния вид е представено като грижа. По думите на Юрген той се страхувал, че футболистът може да се контузи с обувки, покрити с благородни метали.

Строгият Томас Тухел отбелязва, че Обамеянг играе просто блестящо – именно под негово ръководство габонецът записва сезоните с 39 и 41 гола – но също така разказва, че футболистът постоянно закъснява и превишава скоростта зад волана. Естествено, става дума за най-луксозните автомобили: само Lamborghini и Ferrari в автопарка на Обамеянг са по три!

След това обаче започват сериозните проблеми. В сезона, в който Борусия е водена първо от Петер Бош, а след това от Петер Щьогер, преди всичко целият отбор играе ужасно. Тогава към него е насочено повишено внимание от Украйна заради трансфера на Ярмоленко и вероятно си спомняте как този тим изпада в толкова сериозна криза, че дори трудно успява да се класира за Шампионската лига.

Бош залага на авантюристичен и наивен футбол, докато Щьогер, напротив, превръща Борусия в прекалено затворен отбор – и Обамеянг, изглежда, губи мотивация.

В Бундеслигата габонецът се отличава не само с головете си, но и с техните празнувания.

Обамеянг пропуска тренировка на отбора след един от мачовете и заради това е отстранен за следващата среща. Важно е да се отбележи: в игрово отношение няма никакви съмнения, дори в изключително трудния за отбора сезон той отбелязва 21 гола в 24 мача. Именно затова раздялата е бърза и удобна за всички: Арсенал плаща 63,75 милиона евро за футболиста.

В Арсенал Обамеянг, както вече беше споменато, помага на Артета още през първите шест месеца от работата му като мениджър да спечели Купата на Англия и прекарва няколко прекрасни години... Но всичко завършва по същия начин: скандал, отстраняване и спешно напускане през януари. Причината е пропусната тренировка, а преди това той закъснява за дербито с Тотнъм.

Следващите клубове на нашия герой са Барселона и Челси – и двата в период на дълбока криза. Именно тогава за Пиер-Емерик се утвърждава репутацията на труден актив. Головете, разбира се, идват, но заедно с тях идват и проблемите – а Арсенал със сигурност става по-силен след раздялата с него.

Ако към това добавим хипотезата, че с намаляването на скоростта габонецът ще стане безполезен, както и случката в Марсилия, когато Обамеянг организира парти в момент, когато отборът е затворен на базата, а междувременно полива служител на клуба с пожарогасител, като цяло става разбираемо защо големите отбори вече не проявяват интерес към него.

Тук и сега: клуб, който е прославен от чуждестранни звезди, римейк на "Непобедимите“

Лятото на 2026 г. носи радост на всички любители на футболната история: в Ла Лига има още един участник с шампионска история. В елита се завърна Депортиво – клуб, чието име е символ на качествения футбол през 90-те и началото на 2000-те.

Имената на Бебето, Мауро Силва, Тристан, Валерон, Джалминя, Сонго'о и други легенди от Ла Коруня завинаги са записани в историята на Ла Лига. Депортиво печели шампионската титла през 2000 г. и щеше да я спечели още веднъж шест години по-рано, ако в последния кръг Мирослав Джукич беше реализирал дузпата.

Валерон вероятно е най-голямата легенда, макар че останалите също са чужденци. Депортиво прави селекция с поглед далеч извън Испания: бразилецът Силва например прекарва 13 сезона в клуба и именно като футболист на СуперДепор става световен шампион.

Всичко това обаче отдавна е в миналото. Вече около две десетилетия Депортиво е един от най-депресиращите отбори в Испания. Оттеглянето, а след това и смъртта на легендарния президент Аугусто Лендойро, поредица от грешки в селекцията и управлението довеждат клуба до третото ниво на испанския футбол.

През последните години проблемите на местно ниво са решени и клубът се изкачва обратно в елита, но преди новия сезон е разглеждан като един от най-явните аутсайдери.

Именно необходимостта да се оцелее мотивира галисийците да проведат много любопитна трансферна кампания. На първо място, тя отново е насочена изключително далеч. Адама Траоре, разбира се, е играл за националния отбор на Испания, но е с малийски произход. Хосе Хименес е уругваец, а Обамеянг, както вече знаете, е от Габон. Още по-важно е, че клубът залага на изключителния и фантастичен опит.

Траоре на 30 години вече има почти 500 мача на най-различни нива. Играл е за Барселона, преминал е през труден период в Чемпиъншип, а с Уулвърхемптън изминава пътя от "блатото“ до късните етапи на евротурнирите. Хименес, от друга страна, е изключително постоянен и е натрупал цели 384 мача за Атлетико Мадрид, с който печели две шампионски титли.

За Обамеянг вече е казано достатъчно: преди да стигне до Ла Коруня, той преминава през всички страни от "голямата петорка“.

Резултатът са 5 гола и две асистенции в първите седем кръга. Пиер-Емерик отбелязва срещу всеки от съперниците и с асистенциите си помага за сензацията – победата като гост над Виляреал. Напоследък треньорът го поставя в атака до старателния нападател Нсонго, който върши черната работа вместо него, докато Обамеянг може да изчака подходящия момент да се освободи и да реализира шанса си.

Егоцентризмът на Обамеянг на подобно място започва да работи в негова полза. Освен лидерството си на терена, той поема лидерска роля и в съблекалнята – за много от футболистите той е бил идол още от детството им. При представянето си Пиер-Емерик не проявява скромност и директно заявява, че клубът се нуждае от опитен лидер. Засега той изпълнява тази роля.

Вместо послеслов

На 37 години футболистът вече би трябвало да мисли с какво ще се занимава след края на кариерата си. Обамеянг вече има отговор на този въпрос:

"С какво бих искал да се занимавам след края на кариерата си? Актьорството в комедии би могло да бъде нещо за мен. Можете ли да си ме представите в сериозни филми?“

Струва ми се, че в този отговор е целият Пиер-Емерик. Преди всичко в неговата откритост. Колко хиляди футболисти на неговото място биха започнали да увъртат, да се крият зад мъгляви формулировки и да разказват, че "ако искаш да разсмееш Бог, разкажи му плановете си“? Но този отговор символизира и изключителната яркост на Обамеянг.

Той е ярък като зелено-жълто-синия флаг на своята страна. Да привлича допълнително внимание за него не е проблем, а удоволствие. Може да отпразнува гол за Борусия с маска на Батман, а след това да се появи в същия образ в промоционален клип на Депортиво.

Може да си позволи да има собствена марка за дрехи, редовно да блести на различни церемонии и да се шегува с визията на друг моден футболист – Ектор Бейерин.

Пиер-Емерик се наслаждава на образа си на звезда. Понякога това му носи проблеми: в Борусия той среща неразбиране от съотборниците си, когато на лагер взема баща си и двамата си братя. При това самият организъм на Обамеянг не страда от подобни навици: съотборниците му изрично отбелязват, че той не употребява алкохол. Сега това лесно може да се повярва – иначе габонецът нямаше да бъде в такава феноменална форма на 37 години.

Не, Обамеянг не е от онези, които играят футбол, за да имат пари за наистина интересните за тях неща. Той не е хулиган, не е пияница и, между другото, в най-важните неща е по-правилен от много тихи и незабележими хора. Като роден във Франция Пиер-Емерик можеше да играе за "петлите“, но избира родния си Габон – естествено, без особени перспективи за медали.

Той просто обича да се къпе в лъчите на славата.

"Често ме питат дали не ме дразни да се снимам толкова много и да давам купища автографи. Разбира се, че не. Винаги съм мечтал за това и затова няма да се оплаквам.“

Между другото, любовта на Обамеянг към смяната на отборите също, струва ми се, произтича от неговия образ. На човек, който обича да привлича внимание, повече му подхожда безкрайното пътуване с посещения в Барселона, Марсилия и Лондон, отколкото скучната работа в полза на един-единствен град. Особено ако родният клуб сам не е повярвал в него.

Характерът на футболиста често е буквално противоположен на това, което може да се види в изпълненията му на терена, но в случая с Обамеянг душата му действително се превръща в отражение на тялото. Невероятните му спринтьорски качества позволяват на габонеца да се отличава още от ранните си години – и той харесва вниманието, нестандартните действия и това да прави нещата по различен начин.

Именно затова вместо Близкия изток или МЛС той избира оферта от изключително футболен, но провинциален и отдавна невиждал големия футбол град, за да се превърне в неговата звезда.