Христо Стоичков не е от хората, чийто живот минава безшумно. Той е от тези, които предпочитат винаги да са на сцената, отколкото в партерната ложа. той е от тези, които си изработват позиция и нямат навика да си променят мнението. Този труден и недодялан характер му позволи да остави следа на "Камп Ноу"... и извън него. Защото българинът е един и същ и на терена, и извън него. В Барселона - града, в който живее, когато професионалните му задължения позволяват, той си спечели уважението като футболист и влезе в сърцата на запалянковците с маниера си да не бъде конформист. Сега трупа нов опит като треньор в Южна Африка на "Мамелъди Съндаунс". От Претория той даде по телефона интервю за в. "Спорт" един час преди началото на осминафиналния реванш от Шампионската лига между "Реал" (Мадрид) и френския "Олимпик" (Лион) на стадион "Сантяго Бернабеу". Разговорът завърши при гола на Кристиано Роналд със следното възклицание на Стоичков: "Предпочитам да гледам "Манчестър Юнайтед" - Милан". Със сигурност българинът изживя сладка нощ с европейския футбол.

OЩЕ...

19.11.24 | 09:18

Президент на Палмейрас за Неймар: Ние не сме болница

- Кога за пръв път решихте, че сте "куле"? (Бел. ред. - с това прозвище са известни привържениците на "Барселона".)

- Когато получих първата си фланелка на "Барса". Това стана една година, преди да пристигна в Барселона, когато само трима души знаеха, че ще играя в “Барса” - аз, Хосе Мария Мингея и Йохан Кройф. Дори семейството ми не знаеше. Пазех тази фланелка у дома, слагах си я, гледах се в огледалото и си мислех: "Каква прекрасна фланелка!" Самите й цветове говорят много - синият на небето и червеният на кръвта... Йохан бързо ми показа, че ми има доверие и знае къде трябва да играя. Лесно е, когато ти вярва треньорът.

- Но през онзи сезон играехте в ЦСКА...

- Докато бях в България, трябваше да играя постоянно, но и да се пазя. Тогава имах късмета да спечеля Златната обувка с 38 гола. (Бел. авт. - наградата бе поделена с мексиканеца Уго Санчес от "Реал" (Мадрид).

- Бързо ли се адаптирахте?

- По принцип винаги е трудно да се адаптираш. Но на мен не ми бе чак толкова трудно, защото семейството на Мингея беше по цял ден с мене.

- А адаптацията като футболист?

- Не беше толкова трудна, защото имаше мачове, пътувания... Полека-лека опознаваш хората, усещаш любовта на запалянковците на улицата. Това помага много на един чужденец, който идва от една малка страна и трябва да се адаптира към живота в друга страна и към друга култура. Не беше лесно, но не бе и толкова трудно.

- Доказва го фактът, че продължавате да живеете в Каталуня. Какви чувства у вас поражда тази страна?

- Там е моят дом, моето семейство винаги е било там. Това е страна с хора трудолюбиви, борещи се, които не могат да не правят нищо. Моят борбен характер ми помогна много да разбера Каталуня и един клуб, като виждах какво чувстват към него толкова хора.

- Придадохте му ново измерение с онзи Дрийм тим. С какво този състав се отличаваше от останалите?

- В мен завинаги ще остане неговият характер. Характерът на Алесанко, на Бакеро, на Куман, на всички футболисти.

- Вашият...

- Разбира се.

- Липсва ли ви чувство за хумор?

- Не знам, но днес ако изпиеш две кока-коли от различни консерви, те изкарват пияница.Ако изпиеш една бира, си алкохолик. Навремето изяждах един банан и излизах да играя.

- Какво се случва днес?

- Телевизията и рекламата нанасят много поражения. Малко забравихме за футбола. Има много телевизии, марки обувки. Всичко това влияе на играчите. Лично аз никога не съм си сменял обувките. винаги съм играл с едни и същи.

- Някога можеше да бъде подхвърлян във въздуха дори Жорди Пужол... (Бел. ред. - дългогодишен премиер на Каталуня.)

- Това не става просто така, то иде отвътре. Защо Пужол да не бъде подхвърлян? Той е просто един фен на "Барса". Семейство Пужол винаги е имало ярко присъствие в живота ми на футболист. Жорди Пужол направи страхотни неща за тези 22 г., през които бе на власт. Винаги, когато имам време, пием кафе с него. Въпреки че е политик номер 1, той е голяма личност и продължавам да изпитвам голяма обич към това семейство.

- Как се определяте политически?

- Много съм прям, не ставам за политик. Можех да направя нещо в България, но в крайна сметка не пожелах, защото реших, че с моя характер мога да направя много бели.

- Как ви се струват отношенията между Испания и Каталуня?

- Това не е само в Испания, а в целия свят. Той е полудял. Защо има толкова бедност и толкова богати? Не може ли да се стигне до нещо средно и тези, които са толкова бедни, да не са такива? Толкова ли е трудно? Но не става. Или си богат, или си беден! И за това са отговорни всички правителства.

- Успокоихте ли се през годините?

- Имам същия характер и същата философия, същото мислене, но съм малко по-спокоен. Сега е мой ред да въвеждам дисциплина. Е, когато виждаш, че нещата не са наред, се разгорещяваш. В Южна Африка, където всички чакат световното, отборът ми води титанична борба с футболната федерация. През 20-годишната ми кариера на футболист никога не ми се е случвало насред мача да сменят съдиите.

Ако това се случи в една нормална страна, президентът трябва да подаде оставка на минутата. Къде е моят и на играчите ми авторитет?

- Иде световното...

- А ние имаме осем национали. Ние сме единственият отбор в света с толкова национали. Нормално ли е за половината от първенството да ти вземат играчите за подготовка с националния отбор?

- Еднакъв ли е футболът навсякъде?

- Проблемът е в адаптацията. Дойдохме тук с Антонио Лопес и Мигел Мартинес и не познавахме характера на тези хора, не знаехме дали понасят натиска, дали издържат физическите тестове. Но постепенно си даваш сметка, че има много добри играчи. Вярно е, че липсва малко дисциплина, да идват половин час по-рано, да не закъсняват. Не можем да променим една култура, но във футболно отношение можем и ако искаш да печелиш, трябва да се събудиш.

- Какви футболни различия открихте?

- Изненада ме, че се тича много, но не знаят как да забавят мача, как да го приспят, да използват дълги топки, сякаш играят в училищен двор. Но имаха качества и пред втория полусезон загубихме само един мач.

- Добре ли се живее в Южна Африка?

- Адска жега! Много пъти се пишат неверни неща. Но къде на този свят не стават странности?

- Нима в Барселона е по-зле?

- Аз живея там. Когато имам ваканция, винаги отивам там. там е домът ми.

- А в бъдеще?

- Много спокойствие. Като треньор минах през националния отбор на България, бях девет месеца в "Селта"... Опитът винаги е положителен. Можеш да спечелиш, да загубиш, но винаги си правиш положителни изводи. Освен това не винаги треньорът е отговорен за всичко. Това са футболистите.

- Още като играч ли мислехте така?

- И тогава. С какво зависех от Йохан? Аз бях този, който трябваше да играе на терена. Не съм си купил Златната обувка, нито всички спечелени мачове, нито титлите. Трябваше да се боря за тях. Не съм подкупил "Сампдория", за да спечеля Купата на европейските шампиони.

- Тогава какво е влиянието на един треньор върху отбора?

- Треньорът трябва да вярва в своята работа и философия. Ако вярваш, от този момент нататък създаваш една стена. От играча зависи дали ще я прескочи или ще остане от другата страна. Аз я прескочих и се адаптирах.

- Всички прескочиха стената на Гуардиола...

- Пеп е диригентът на оркестъра и ако имаш добри музиканти...

- Би ли искал Пеп за треньор?

- "Барселона" изповядва същата философия от много време. Не можем да изтъкнем само едно име. Колко треньори минаха през този клуб? Колко президенти? "Барса" винаги е бил начело.

- Може ли Пеп да постигне това, което направи Йохан Кройф?

- Не ми харесват сравненията. Първо, защото е неуважение към това, което всеки представлява, и най-накрая защото е много голямо неуважение към играча.

- "Барса" винаги е над всичко и над всички...

- В общи линии философията винаги е една и съща - работа и подготовка на собствените юноши. Това е големият успех на "Барса" - да вярваш в своите кадри. Най-добрите играчи винаги са били от школата - Гуардиола, Амор, Серхи, Ферер, днес са Бускетс, Меси, Боян, Пуйол... Това са големите трансфери на "Барса". Съответно и чужденците трябва да са най-добрите. Клубът винаги е съществувал по този начин.

- Този начин да бъдеш "синьо-червен" включва и двуполюсния модел между еуфорията и депресията...

- Естествено, когато се печели, всичко върви добре, когато губиш, започваш да четеш някакви неща във вестника, да ги гледаш по телевизията или да ги слушаш по радиото...

- Трябва да се живее с това...

- Нима иде краят на света? Пеп знае по-добре от всекиго, че след такъв фантастичен сезон като миналогодишния никой не може да го повтори. Дори и в следващите 100 години.

- Винаги има съмнения...

- Винаги ги е имало и ще ги има. А ако тази година спечелиш първенството и Шампионската лига? Зле ли ще е?

- Бихте ли искали да играете в сегашната "Барса"?

- Уважавам много себе си като личност, времето, в което играх, и нашия футбол. Не сменям моето време за никое друго. Изключително много уважавам хората, които играят, защото са от "Барса", защото са "куле", но винаги ще защитавам моето време. Не мога обаче да кажа, че то е било по-добро. Ние играехме и се наслаждавахме. Много е лесно да сравняваш. Лаудруп, Ромарио, Чики, Бакеро, Хулио Салинас! Всеки си има добри и лоши страни. Сега се наслаждавам на отбора като член на фенклуба и запалянко и дано на 22 май сегашният отбор играе финал на Шампионската лига.

- На "Сантяго Бернабеу"...

- Оттам имам всякакви спомени - добри и лоши.

- Все още ли имате различно мнение от това на съдиите? Вашето настъпване на Урисар Аспитарте вече е част от ситорията.

- Бях млад. Свиреше срещу мене, но никога повече не съм разговарял с него. Нито с лопес Нието, който ме изгони... Защитавах своите интереси, но не се разбирахме. Винаги е виновен играчът. Какво стана с Гуардиола? Съдията на мача с "Алмерия" трябва да е голямо магаре, за да го изгони. След като разчетоха по устните какво казва Гуардиола, стана ясно, че този съдия е един лъжец и трябва да се оттегли от футбола. Пеп протестира, но не му казва нищо.

- Целували ли сте се с мъж след онзи епизод с Роналд Куман?

- Беже много сладка целувка. Не знаех, че са ни заснели на видео. Ръс и бяхме пили само вода. (Смее се.) Сега Шави и Пуйол се целуват и ги наричат педерасти. Вижте какво говорят за Гути. Глупости!

24 часа