От плажовете към стадионите
Н. Гавазов
Ботафого, Фламенго, Палмейрас и Флуминензе достигнаха до плейофите на Световното клубно първенство, като последните два тима ще се борят за място и в полуфиналите на турнира (Ботафого загуби на осминафиналите от Палмейрас), а това се превърна в добра реклама за страната.
Доскоро клубовете от Южна Америка не се смятаха за достойна опозиция на Европа и това се видя от представянето на аржентинците, но изглежда, че времената се менят.
Тук ще се опитаме да разкажем как Бразилия изостави футбола по плажовете и започна да се движи към създаването на лига, която да не отстъпва на най-добрите първенства на Стария свят.
Всъщност тази тенденция стана забележима преди няколко години.
Ако преди пандемията бразилските клубове не харчеха повече от 163 милиона евро в един трансферен прозорец, то по-късно те постоянно пречупваха границата от 200 милиона.
Миналата зима Бразилия с 263 милиона бе вторият по големина купувач в световния футбол след английската Висша лига (503).
Ако вземем последните два трансферни прозореца, бразилците с 367 милиона са 7-ми след петте най-добри европейски лиги и модния петродоларов проект на Саудитска Арабия.
Изненадани ли сте?
Измина четвърт век, откакто икономическата мощ на европейските лиги унищожи конкуренцията между континентите. Започна се с аферата "Босман“, а сега Винисиус, Родриго, Хендрик са поколението, което замина за Стария свят веднага щом навърши 18 години. Резултатът е, че за последните 25 години само 4 южноамерикански отбора са печелили Световното клубно първенство – три пъти от 2000 г. до 2006 г., през 2012 г., а след това на финала на турнира дори имаше отбори като Раджа, Кашима, Ал – Айн…
Но опитът на Бразилия да се върне в отдавна изгубената надпревара може да се превърне в интересна история на футбола на 21-ви век и по-късно да се изучава като пример за успешен маркетинг.
Бразилейрао има добра стартова позиция. Страната има население от 220 милиона, футболът тук се обича и средно 27 000 души посещават мачове - това е 5-тата най-добра посещаемост в света след Висшата лига, Бундеслигата, Серия А и Ла Лига.
Изненадани ли сте отново?
Същото е и с популярността в интернет - 13 бразилски клуба са в ТОП-100 в света по брой абонати в социалните мрежи.
Който не подкрепя футбола в Бразилия, сам играе футбол. През 2024 г. от 22 779 трансфера в световния футбол, 2350 са били на бразилски играчи. Има два пъти повече от английските, френските или аржентинските.
Единственото нещо, което липсваше на Бразилейрао доскоро, бе способността да печели пари от футбол.
Едва сега в най-голямата страна в Южна Америка се опитват да го направят за първи път.
Промяната на структурата на собственост на клубовете е може би най-важната реформа, която даде тласък на всичко останало.
До 2021 г. всички бразилски клубове, с изключение на Ред Бул Брагантино, бяха регистрирани като граждански сдружения с нестопанска цел - тоест, те бяха законно собственост на фенове, които избираха управителния съвет, който на хартия работеше безплатно.
От една страна, това освобождаваше клубовете от данъци, но от друга - ако е невъзможно законно да реализира печалби, тогава защо на инвеститор би му бил нужен такъв клуб?
Ето защо на практика те не съществуваха.
Местните елити бяха доволни от всичко - те де факто притежаваха клубове чрез послушни "фенове“, групировки, бригади, движения и каквото си изберете, споделяйки си парите от продажбите на играчи, без да инвестират нищо в замяна.
Всичко бе променено от одита на Ernst & Young през 2020 г., който регистрира цели 1,7 милиарда евро дълг за 23 от най-големите клубове в Бразилия. На практика, Бразилейрао бе в технически фалит. Това откритие имаше огромен резонанс в страната; никой вече не се позоваваше на традиции, всички искаха промяна.
И където има търсене, ще има и предлагане.
Още през 2021 г. бразилският парламент прие закон, който превърна клубовете в акционерни дружества с два вида акции. Първите, по-евтините, носеха печалби, докато вторите, привилегированите, даваха и право на глас в Съвета на директорите. На феновете по закон бяха гарантирани 10% от всеки клуб.
Не всички приеха тази стъпка. Например, Коринтианс, верен на завета на Сократ, настояваше, че ще продължи да бъде "независим".
Но прогресът вече не можеше да бъде спрян.
В рамките на две години бразилски частни собственици придобиха Куяба, Куритиба, Крузейро и Атлетико Минейро.
Сити Груп навлезе на бразилския пазар, придобивайки Баия, където младежите играят оттогава, като постоянно завършват в средата на таблицата.
"Това е дългосрочен проект. Вижте Ман Сити: отне ни 14 години работа, за да спечелим 4 от последните 5 шампионата“, обещава изпълнителният директор на групата Феран Сориано.
Имаше и злощастен прецедент със 777 Partners, които придобиха Вашко да Гама, но не изпълниха инвестиционните си задължения и през 2024 г. клубът бе върнат на феновете чрез съда. Казват, че сега вакантното място се иска от Вангелис Маринакис - омразният, но успешен собственик на Олимпиакос и Нотингам Форест.
Е, основният създател на тенденциите в Бразилейрао сега е Ботафого.
Когато американецът Джон Текстър пристигна тук през 2022 г., това бе проблемен новодошъл в елита с 80 милиона дълг, който нарастваше.
И какво следва?
Текстър изплати дълга с едно плащане, купи играчи за 12,5 милиона - и "Самотната звезда" завърши 11-та.
И предстои още. Текстър инвестира в талантливи младежи като Лукас Пери и Жуниор Сантос, а в един момент от сезон 2023 Ботафого бяха с 13 точки преднина пред най-близките си съперници. Само ужасният завършек на сезона им отне титлата.
Американецът обаче само се разгневи от това. В края на 2023 г. той вече бе инвестирал 62 милиона в новобранци - и на следващата година Ботафого спечели не само Бразилейрао, но и Копа Либертадорес, южноамериканския еквивалент на Шампионска лига.
"Всичко в Ботафого бе като стартъп. Нямахме служители, наемахме нов персонал, играчи, треньори. Сякаш изградихме компанията от нулата“, похвали се Текстър.
Сега той няма време за хвалби - друг американски клуб, Лион, изпадна заради дългове и според слуховете футболната му империя се клатушка, след като е събрал 422 милиона дългове.
В същото време, в момента Текстър все още е герой за Бразилия.
Без американеца и неговите долари би било невъзможно дори да си представим победата на Ботафого над ПСЖ на Световното клубно първенство.
Паралелно с бума на новите собственици, Бразилейрао преживява и приток на спонсори, какъвто не е виждан от 80-те години на миналия век.
През 2022 г. лигата достигна 6-то място в света по приходи от спонсорски договори - 1,47 милиарда евро.
Правителството им помогна много, като легализира букмейкърите, което се оказа много съществено за спорта като цяло. През сезон 2024 те внесоха 210 милиона в клубните бюджети, а 34 от 40-те най-добри клуба в Бразилия носеха логото на букмейкърите на фланелките си.
Към това добавете 513 милиона приходи от продажбата на футболисти през последните 2 трансферни прозореца.
Добавете и приходите от участия в Копа Либертадорес, която бразилците непременно печелят от 2019 г. насам. В последния тираж бяха заложени 226 милиона наградни фондове - това е сравнимо с Лига Европа.
Добавете и приходите от телевизионни права.
Резултатът: през 2025 г. Фламенго стана първият латиноамерикански клуб от 30 години, който влезе в ТОП 30 на Deloitte Money Football League с приходи от 198 милиона евро.
Повтарям: от 30 години!
Не знаете как победиха Челси? Е, така ги победиха. Общата стойност на отбора на Фламенго е 214 милиона евро, те имат цели 10 чуждестранни играчи и могат да си позволят трансфери от 15-20 милиона евро. Това вече не са бедните бразилци, с които сме свикнали. Те са различни. И бяха напълно равностойни на Байерн Мюнхен в осминафиналите на клубния Мондиал.
И те все още растат, както и Флуминензе, Коринтианс, Сао Пауло, Атлетико Минейро, Палмейрас.
Така че, най-интересната част ще започне скоро.
Първото предизвикателство са същите тези телевизионни права. През 2022 г. елитните клубове уж се споразумяха за единен пул, но след това се скараха за разделянето на неспечелените суми. В резултат на това сега има два пула. Първите са Фламенго, Палмейрас, Сао Пауло, Сантос и по-малките, които продадоха правата на Либра. Вторият е Ботафого, Коринтианс, Флуминензе, Интернасионал и 28 други клуба, които подписаха споразумение с ЛФУ.
Общият доход на двете групи от телевизия достига 550-600 милиона евро, което е повече от френската Лига 1. Сумата обаче ще нарасне с 1,5-1,7 пъти, ако клубовете заровят брадвата, изпушат лулата на мира и продадат всичко в един пакет.
Друг бич за Бразилия са уредените мачове. Особено много от тях има след легализирането на букмейкърите.
През есента на 2024 г. Рафа Силва от Крузейро си заслужи такова отстраняване още на 3-тата секунда. Разследвайки епизода, служителите на реда се натъкнаха на престъпна група, в която например е бил чичото на Лукас Пакета - Бруно Толентино.
Също така, лидерът на групата, Уилям Рогато, бе арестуван в Дубай, но след заплахите му в пряк ефир, екстрадицията не се форсира.
"Схемата е мащабна, аз съм в нея от 2009 г. Моята група не е най-голямата в страната, но може би най-организираната. Има и други, те са опасни хора, не искам да ги назовавам. Реших да се изкажа, за да сложа точка на "и“. Натъжава ме да виждам как феновете на Коринтианс се самоубиват, без да разбират какво се случва зад кулисите. Но не съм защитен да се карам с тези, които са над мен. Ако ги назова, ще съм свършен“, каза мошеникът.
Изглежда, че след толкова години самият Рогато не е против бизнесът му да бъде затворен: "Познавам двама футболни съдии. Официалната им заплата е 7000 реала. А аз им давам по 50 000 за един мач. Разбирате ли математиката?“.
Всички развиващи се лиги имаха подобни проблеми. През 90-те години сингапурски измамници дори посещаваха Висшата лига, но им бе даден отпор. Сега е ред бразилците да направят това.
И накрая, много е важно да се осъзнае от всички, че първенствата на 27 щата са реликва от миналото, където са били Пеле, Гаринча, Вава, Ривелиньо и други. През 20-те години на сегашния век това вече е безсмислено – все едно Италия и Испания да върнат провинциалните си първенства. Фламенго няма нужда от мачове с Бангу, Мадурейра, Резенде, Макае. Те отдавна не събират хора на трибуните, често се провеждат на лоши тревни площи, където е лесно да се контузите и най-важното - отнемат сили.
"Щатските първенства заслужават място в настоящето, имат традиции. Но те трябва да бъдат рационализирани“, заявява бившият президент на Фламенго Луис Велозу.
Казано по-просто, грандовете могат да се включват в борбата поне от четвъртфиналите, ако път това не сработи, кому е нужно Палмейрас да пътува до
Така че Бразилейрао се разраства, но пълната модернизация ще отнеме повече от десетилетие. Важното е, че бразилците осъзнаха, че големият футбол е в академиите, а не по плажовете.
Преизбраният президент на федерацията Едналдо Родригес, който победи самия Роналдо на изборите, обещава, че от 2027 г. на клубовете ще бъде дадена възможност да организират собствена елитна дивизия по модела на Висшата лига.
Това би бил пореден пробив, защото държавата в Бразилия често забавя реформите.
Да, след това следва дълга и монотонна работа.
Световното клубно първенство се случва в точния момент за бразилците – то подчерта междинните им успехи и сега ще им бъде по-лесно да привлекат нови инвеститори, да продават телевизионни права в чужбина.
И въпреки че има голяма вероятност да не получат трофея, защото нивото на ПСЖ и Реал е твърде високо, бразилците поне накараха света да забележи усилията им.
Самият Шаби Алонсо призна това: "Фламенго, Палмейрас, Ботафого, Флуминензе са много добри. Това са отбори от световна класа. Много грешим, когато си мислим, че никой в света не знае как да играе тази игра освен нас.“
Апропо, тази вечер и утре сутринта са четвъртфиналните мачове от Световното клубно първенство. И много е възможно поне един бразилски колектив да се добере до четирите най-добри на планетата, което само по себе си ще е огромно признание. А какво ли ще се случи, ако два тима попаднат в полуфиналите на турнира?
Сподели
