Coup d Еtat*


Т. Михайлов

Coup d Еtat*

          В късната неделна вечер на 18 април, информационният поток на всички конвенционални и дигитални медии изведнъж бе взривен от новина, която обещава да разтърси света на футбола. Без допълнителни подробности, беше обявено, че 12 от най-големите клуба на Стария континент, които притежават над 40 трофея от КЕШ са готови да основат т.нар. Европейска суперлига, без да съгласуват плановете си с УЕФА. Цялата атмосфера около това събитие твърде много прилича на класически държавен преврат – изненадващо медийно съобщение, липса на достатъчно информация и абсолютно неадекватна и заплашителна реакция на безпомощните власти, които уж се смятат за легитимни да вземат такива решения. Но как се стигна до тук?

          На първо място, правейки уговорката, че липсват достатъчно подробности, приемаме, че въпросната Суперлига ще бъде алтернатива на Европейските клубни турнири и предвид потенциалните участниците  в нея – най-вече на Шампионската лига. Една своеобразна Евролига, без да бъде засегнато участието на клубовете в домашните първенства. Трябва да се признае, че УЕФА вече обяви преформатиране на Шампионската лига, след тежки преговори, което обаче явно не е било достатъчно за мултимилионните отбори. Истината е, че в последните години групите на най-престижния турнир на континента се превърнаха  сравнително скучно състезание с доста протоколни мачове и редки изненади. Много от грандовете дори си позволяваха да ги използват за почивка на звездите си. Така зрелището в най-комерсиалния турнир започва чак през пролетта с директните елиминации.

          Освен това, ясно е, че всичко е за пари. Но нима в това има нещо лошо? Логично е точно тези големи клубове, които генерират над 90% от зрителския интерес във футболна Европа да искат по-голяма част от пая. Излишно е да коментираме бюрокрацията в УЕФА, хранеща знайни и незнайни чиновници и начинът на разпределени на приходите. А примерът отвъд Океана е твърде изкушаващ. Интереса и средствата, които генерират НФЛ, НБА и НХЛ са огромни, а това не означава, че това са единствените отбори в съответните спортове в САЩ и Канада. Тъкмо напротив, във всеки един от тези спортове има хиляди изключително силни отбори, състезаващи се в щатските първенства, организирани на университетски принцип, но в действителност имащи своите спонсори и частно финансиране.

         Не на последно място, не бива да забравяме, че големите клубове понесоха най-тежко COVID-кризата. Твърде е възможно този спад на постъпленията за тях да е форсирал тяхното решение. Няма нищо учудващо и в реакцията на УЕФА. Централата осъзнава, че от ръцете й се изплъзват огромна власт и пари. Твърде е възможно в Нион да смекчат позицията и да влязат в някакви преговори. Освен това чиновниците ще бъдат притиснати и от националните асоциации, които на пръв поглед реагираха срещу намерението на водещите си клубове, но реално не изглежда да са особено засегнати, тъй като отборите не смятат да напускат националните си шампионати. Истината е, че при настоящата комерсиализация на играта, такава Суперлига е дори закъсняла и в никакъв случай не изненадваща.      

*Coup d'etat – Държавен преврат (фр.)

4061