Гротеска


Н. Гавазов

Гротеска

Тези дни реших да изгледам по една от българските телевизии предаване, посветено на последните събития в родния футбол. Признавам си, че никак не се вълнувам от местния вариант на най-популярния спорт в света. Мимолетният ми интерес по-скоро бе свързан с анонса, че във въпросното предаване ще бъдат засегнати теми от Приказките на Шехерезада и Али Баба. Казах си, какво пък, ще жертвам един час от личното си време, за да чуя и аз нещо пикантно около темата с акциите на Левски и  бъдещето на клуба, а също така последните метеорологични прогнози от района на дубайските пясъци.

За мое голямо учудване, въпросното предаване се превърна в апотеоз на хвалбите по отношение на българския футбол, във вменяване, че едва ли не всеки почитател на любимата игра, който не се интересува от случващото се по родните разорани полета и полуразрушени стадиони е предател и родоотстъпник. В продължение на около 30 минути слушах, че българският футбол е на прилично европейско ниво, че има и по-зле от нас, че не бива да сме толкова черногледи, че изборът на управници е ограничен и каквито и избори да се правят, нови хора няма как да дойдат в БФС. Разбира се, не бе отмината и темата с лошия разбойник, но само толкова, че да послужи за фон на тезата колко успешен модел е клубът на Кой и как трябва да бъде за пример на всички, занимаващи се с футбол.

Апогеят на хвалебствията стигна до там да се твърди, че българският любител на футбола се интересува и вълнува повече от случващото се по родните ниви, отколкото от това по европейските терени. Тази теза няколко пъти и под различни варианти бе изказана по време на предаването, а бях близо до припадък, когато трябваше да чуя, че мач на Левски, ЦСКА-София и на отбора от Разград се радва на повече интерес, отколкото срещите в Шампионска лига.

Лампата в главата ми отдавна бе светнала, но сега окончателно ми станаха  ясни скритите мотиви на въпросното предаване. Няма лошо човек да се опитва да продаде продукцията си, опитвайки се да прикрие недостатъците и, но е кощунство да се опитваш да омаловажаваш екстра-класата, майсторството на флагманите в този спорт, моделите на управление на клубовете и футбола в успешните държави, при това стъпвайки на тънката струна на патриотизма. А всеки средно интелигентен човек знае какво представлява тази струна - в този сегмент на обществото са маргиналите, онази прослойка, която не познава историята си, но гордо вее българския байряк и със зомбиран поглед се бие в гърдите, цитирайки лозунги и пропагандни клишета.

Естествено, в мен възникнаха и някои въпроси след предаването. Няма да ги споделям, за да не отегчавам читателската аудитория. Но си спомням за едно съвместно проучване на  няколко редакции на печатни издания от Кърджали, Пловдив, Стара Загора, Сливен и Бургас преди десет години, т.е. една петилетка след последното участие на националния отбор на голям форум. Тогава установихме, че по-малко от 10% от почитателите на футбола се интересуват от българския вариант на играта. Стана ясно също така, че основна част от любителите на българския футбол са хора на 10-18 години, т.е. неориентирани и далече от критерия за зрелост, с основно и средно образование.

Пита се, какво се промени за последните десет години, така че рязко да нарасне популярността на българския футбол?

Станаха ли по-добри стадионите, повишиха ли се спортно-техническите качества на футболистите, националите класираха ли се за Европейско или Световно първенство, промени ли се моделът на управление на клубовете, имаме ли футболист в голямо първенство, запълниха ли се трибуните или на мачовете продължават да ходят по 300 човека? Парадокс, но наскоро клубовете поискаха да играят пред публика, хвалейки се с това, че и без друго капацитетът на стадионите им е запълнен до 20%. Уникален дебилизъм!

Наскоро телевизията, излъчваща мачове от Висшата лига и българското първенство  вдигна таксата си. Интересно е да се провери какво ще се получи, ако тази такса бъде разделена - например, 6 лева за срещите от Англия и 3 лева за роден футбол. Колко хора ще платят за да гледат тукашния продукт? Отделна тема на разговор е какво представляват тези потребители, които посягат към щайгата с изгнилите домати, отказвайки се от по-вкусната и по-качествена стока?

Истината е, че подобно на държавата ни, родният футбол също е пленен. Купени клубове, които служат за получаване на индулгенции. Назначени президенти, които имат за задача да тушират напрежението. Фенове, които отказват, а и нямат капацитета да излязат от заблудата. Корумпирано национално ръководство, чиято последна грижа е развитието и просперитетът на футбола. И не на последно място, купени медии, които манипулират част от общественото мнение, така че моделът Кой в родния футбол да не бъде застрашен. Стига се дори до парадокса, че една и съща "статия" (за Соу, Моу, Фалшименто, Крушарски и т.н.) се препечатва с правописните грешки! А експертизата, анализът и критиката са се превърнали в бленувани мечти.

Наскоро бе даден рестарт на Бундеслигата и истината е, че мачовете от това топ-първенство приличат на гротеска без зрителите. Да, качеството го има, но емоциите са други и всеки може да усети разликата в двубоите от сега и тези отпреди епидемията. През миналата седмица бе рестартирано и българското първенство. И всеки здравомислещ човек може да усети, че тук няма никаква разлика. Защото самият български футбол се е превърнал в гротеска за последните 15 години. И колкото и определени медии да се опитват да обвият боклука с лъскав целофан, боклукът си остава боклук, а миризмата от разлагането му остава. И времето няма да премахне нито боклука, нито миризмата.

1491