Оптимистът
Н. Гавазов
"Ние загубихме най-добрия си футболист, сега сме аутсайдери във Висшата лига и трябва да се радваме, ако завършим в топ 10, нищо интересно не се очертава и в мачовете ни в Шампионска лига, така че дори може да не идвате на тях. Всичко се срина".
Такъв отговор може би се очаква от Брендън Роджърс на въпроса за последствията от трансфера на Луис Суарес в Барселона. Наставникът на мърсисайдци обаче нито за миг не показа, че е унил заради загубата на най-добрия си футболист и голмайстор. Напротив, бойният дух на северноирландеца е все така висок, а настроението му показва огромна доза оптимизъм.
Едва ли има наивник, който да очаква специалистът да отговори с думите по-горе. Естествено, мениджърът трябва да запази усмивката на лицето си дори при най-неприятните предчувствия, освен това, всички изказвания на Роджърс по темата са си чиста формалност, зад която стои много работа. Не по-малка от тази, която упоритият Брендън извърши през последните две години, успявайки да възроди Ливърпул и да го доближи до титлата през миналия сезон.
Сега е много на мода да се сравнява ситуацията в Ливърпул с тази в Тотнъм преди година и британските журналисти, както винаги верни на пулса на времето, повдигнаха въпросната тема. На пръв поглед всичко е еднакво - заминава си лидера и главната ударна сила за огромни пари, а на негово място пристигат няколко изпълнителя със съвсем друго амплоа. Остава само да се дочака краха на мърсисайдци около ноември, началото на декември и...
Ако обаче се вгледаме по-внимателно, то ситуациите при "шпорите" и "червените" са много различни.
Наистина, Бейл и Суарес са футболисти от световна величина и след великолепни сезони се отправиха да покоряват Примера дивисион. Разликата е, че отборът на Андре Вилаш-Боаш без Гарет не успя да постигне резултати, а тимът на Брендън Роджърс без Суарес вече показа, че се е научил да побеждава. Колективната игра. Ливърпул не е отбор на един футболист, както бе Тотнъм с Бейл и тук феновете на "червените" само могат да благодарят на Роджърс.
Другата разлика между двата клуба се забелязва при по-внимателно вглеждане в работата на трансферния пазар. Вилаш-Боаш през миналото лято "гребеше играчи с лопатата" с надеждата да замени Бейл с помощта на различни варианти. Роджърс целенасочено и упорито се труди над укрепването на проблемните позиции, които съществуваха през миналата година, без значение със или без Суарес в състава. Нямаше ли Ливърпул нужда от още един централен защитник? Ето ви Ловрен! Нима всичко бе наред в опорната зона през миналата година? Разбира се, че не и точно поради тази причина пристигна Емре Джан, играч с важни и интересни качества. А за прословутата къса скамейка на "червените"? Не говореха ли феновете на мърсисайдци за този проблем през целия минал сезон? Именно поради това в отбора е Ламбърт. Само трансферите на Лалана и Маркович може да отнесем в графата "решение на проблема Суарес", но тези два трансфера могат спокойно да се смятат и като начин за удължаване на скамейката на "червените".
Освен това, трансферната кампания все още не е завършила - проблемите с Лоик Реми ще накарат мърсисайдци да продължат да се ровят в трансферния пазар и това призна лично Роджърс. Отделно от всичко казано до тук, се появиха и слухове, че "червените" следят Лавеци, който е на път да си тръгне от ПСЖ. Ако това се случи, именно този трансфер ще бъде формалната замяна на Суарес.
Още една разлика, не по-маловажна, дори може би най-голяма е в двамата специалисти. Нямате ли усещането, че Брендън Роджърс знае какво прави, докато Андре Вилаш-Боаш така и не доказа с какво е впечатлил Абрамович и Леви и с какво е заслужил да бъде определен като най-перспективен млад треньор? Поне досега Брендън доказа, че вече има няколко варианта да играе без Луис с използване на наличните кадри - направи го миналата година, а през това лято още преди трансфера на Суарес в Барселона бе ясно, че Ливърпул ще започне старта на сезона без своя голмайстор.
Роджърс не унива, запазва усмивката си и своя оптимизъм, а приповдигнатото му настроение е основано не на гол популизъм, а на увереност в своята упорита работа, основана на фундаментални принципи, един от които е да се избегне зависимостта от един играч. Брендън доказа също така, че е добър психолог и няма никакво съмнение, че вече в вкарал в главите на своите футболисти мисли за това, че е много важно да се докаже на футболния свят способността да се играе качествен футбол и без "любителя на ухапванията". Отборът си е същия, просто липсва един играч.
Последната разлика между Ливърпул и Тотнъм е от областта на психологията и тук най-вероятно Роджърс трябва да благодари на "шпорите". След миналогодишната история с лондончани и фиаското, което претърпяха "белите", мнозина по инерция предричат същото и с Ливърпул. Преди миналогодишния старт, от Тотнъм се очакваше да се вклини в борбата за титлата, но след това "шпорите" разочароваха. Тази година, много преди старта на новата кампания, мърсисайдци вече са поставени в графа "аутсайдери" и задочно разочароваха. Без Брендън Роджърс и отборът му да е изиграл един официален мач! Което от своя страна предполага, че натискът върху "червените" е много по-малък от този спрямо "шпорите" през миналата година. Впрочем, няма да е нещо ново, ако Ливърпул отново изненада скептиците.
Не грешим ли, смятайки оптимизма на Роджърс за подозрителен и фалшив?
Сподели
Съгласен съм, че БР не купува на килограм, както правеха в Тотнъм, при това отмъквайки някои от спряганите за Анфилд играчи (всъщност мен ме е яд единствено за Ериксен, който всъщност почти пропадна на УХЛ). Едва ли и най-върлите врагове на БР ще отрекат, че играчите се купуват не на сляпо, друг е въпросът до каква степен обмислянето е било в правилната посока. БР си държи на младите играчи, което е достойно за уважение, но съчетано и с по-опитни (Ловрен и Лалана), а и с преминали зенита си, но с все още хляб (Ламбърт). Има и няколко много доста добри момчета от младоците, които биха могли трупат опит, но поне аз не смятам за удачно отдаването под наем с тая цел. Те трябва да бъдат в отбора, за да свикват с него.
Смятам, че БР ще купи още поне 2 играчи до края на прозореца, макар че колкото по-скоро това стане факт, толкова по-добре, защото до началото на първенството остана съвсем малко време.