Защо победата на „Анфийлд“ доказа, че отборът на Артета е почти неуязвим
Н. Гавазов
Дългоочакваната титла във Висшата лига не промени същността на Арсенал. Тя просто направи отбора още по-устойчив, уверен и закален. Лондончани не се превърнаха в по-освободена, романтична и безразсъдно атакуваща сила, каквато някои очакваха след края на 22-годишното чакане за шампионски трофей. Вместо това тимът на Микел Артета усъвършенства до съвършенство принципите, които го изведоха до върха.
Победата с 1:0 на "Анфийлд“ е огромно постижение за Арсенал. Това беше първият успех на лондончани на този стадион от 2012 година насам. В онзи двубой самият Артета беше титуляр в центъра на полузащитата, а победата беше осигурена от германския нападател Лукас Подолски.
Четиринадесет години по-късно попадение на друг германец с ляв крак – Кай Хаверц, отново се оказа достатъчно, за да донесе трите точки на Арсенал.
Успехът сложи край на серията от 16 поредни гостувания без победа на "Анфийлд“ във всички турнири. Постижението безспорно е историческо, но значението му далеч не се изчерпва с прекъсването на тази негативна тенденция. Макар сезонът все още да е в сравнително ранна фаза, победата даде сериозен тласък на Арсенал в опита му да защити шампионската титла.
Докато Манчестър Сити очаква решението по обвиненията за финансови нарушения и евентуалните санкции, мнозина смятаха, че именно Ливърпул ще бъде основният преследвач на лондончани. Успехът на "Анфийлд“ обаче позволи на Арсенал не само да увеличи преднината си на три точки пред Сити и на пет пред Брайтън, но и да се откъсне с внушителните девет точки от отбора на Андони Ираола.
Резултатът беше необичаен за "Анфийлд“, но начинът, по който Арсенал стигна до него, беше добре познат. След края на дългото чакане за титлата във Висшата лига се появиха множество въпроси за това как ще се промени отборът на Артета. Имаше очаквания, че спечеленият трофей ще доведе до цялостна трансформация – че ще отприщи невиждана атакуваща смелост и ще накара лондончани да свалят метафоричната ръчна спирачка.
Някои фини тактически промени действително са налице. Зависимостта на Арсенал от статичните положения видимо намаля, а през този сезон тимът опровергава досегашните представи с поредица от попадения след отлично изградени комбинации от игра.
Победният гол на Хаверц на "Анфийлд“ беше чудесен пример за това. Арсенал моментално наказа небрежното подаване на Алисон, организира перфектна атака и остави на германския нападател единствено задачата да засече прострелното подаване на празна врата.
Асистенцията на Деклан Райс беше петата му резултатна последна подаване в първенството през сезона, като всички тези голови подавания дойдоха от игрови ситуации, а не след статични положения.
Арсенал обаче не се завърна след лятната пауза като коренно различен отбор. Това продължава да бъде тим, чийто облик се определя от безупречна тактическа дисциплина, изключителна структурна стабилност, физическо превъзходство и всеотдайност в защита.
Основните принципи, които донесоха шампионската титла, не са изчезнали. Напротив – те са станали още по-здрави. Не видяхме нов Арсенал, а същия отбор, доведен почти до съвършенство.
На "Анфийлд“ гостите не позволиха на Ливърпул да отправи нито един точен удар. Статистическата компания Opta е анализирала 442 мача от Висшата лига на този стадион, обхващащи всички сезони от 2003/04 насам. Срещата с Арсенал е първият случай в историята на тези наблюдения, когато домакините не успяват да отправят нито един удар в очертанията на противниковата врата в рамките на 90 минути.
"Това е невероятно. Ако трябва да бъда напълно честен, на терена не изглеждаше толкова еднозначно. Понякога всичко се решаваше от няколко сантиметра или части от секундата, когато съперникът получаваше и най-малката възможност да стреля. А този отбор отправя много удари, така че трябваше да бъдем абсолютно концентрирани, за да блокираме опитите му и да не му позволяваме да стига до опасни позиции пред наказателното поле.
Тази статистика е резултат от огромната отдаденост на всеки един футболист във всеки отделен епизод през всичките 90 минути. Да изиграеш подобен мач срещу такъв съперник е нещо изключително“, призна Артета на пресконференцията след срещата.
Именно в това се крие същността на Арсенал под ръководството на испанския мениджър. Този отбор е изключително труден за преодоляване. Футболистите му затварят централните пространства с впечатляваща прецизност и с почти маниакална настойчивост лишават съперниците от възможността да отправят добре подготвени и точни удари.
Историческото постижение беше извоювано в изключително тежка битка. Арсенал премина през сериозно изпитание, особено през безпощадното първо полувреме, когато под яростната преса на Ливърпул гостите бяха притиснати почти до собственото си наказателно поле.
Не липсваше и късмет. Съдийската бригада по доста загадъчен начин подмина ситуация, в която Юриен Тимбер откровено задържа с ръце Александър Исак.
Арсенал сам усложни задачата си и с поредица от прибързани решения при владеенето на топката. Ако футболистите бяха проявили малко повече хладнокръвие и прецизност при преходите в атака, гостуването можеше да премине далеч по-спокойно.
"Прекрасно разбирахме, че ще има периоди, в които ще трябва да проявим търпение и да работим здраво в защита. Съперникът е изключително силен при вертикалните атаки и умее да създава хаос буквално от нищото“, подчерта Артета. Испанецът обаче е доволен, че футболистите му умеят да приемат с удоволствие подобни безкомпромисни битки.
"Трябва искрено да се наслаждаваш на това съпротивление. Ако не изпитваш удоволствие от подобна битка, неизбежно ще дойде момент, в който ще загубиш концентрация, а съперникът веднага ще те накаже.
Страстта, с която се борихме, начинът, по който водихме играта, и положенията, които успяхме да създадем, наистина ме впечатлиха. Затова съм изключително щастлив“, заяви Артета.
Развитието на Арсенал се потвърждава и от статистиката. Победата на "Анфийлд“ означава, че отборът е спечелил със седем точки повече в сравнение със същия брой изиграни кръгове през миналия сезон.
Лондончани подобриха резултатите си от гостуванията срещу Съндърланд, Нотингам Форест и вече Ливърпул. Арсенал покорява нови върхове, но го прави по същия добре познат и разпознаваем начин.
Това едва ли трябва да изненадва някого. Треньорите не се отказват от принципите си за една нощ, а изградилите се отбори не могат да променят изцяло облика си само за няколко месеца.
Лятната трансферна кампания на Арсенал беше класически пример за стратегия, при която клубът надгражда вече постигнатото. Лондончани инвестираха 40 милиона евро в привличането на Христос Цолис, който се завърна на терена именно на "Анфийлд“, но похарчиха четири пъти повече за укрепването на основата на състава с доказани футболисти от Висшата лига – Бруно Гимараеш и Езри Конса.
Гимараеш добави опит и висока класа към и без това впечатляващата централна линия на Арсенал. Неговият непримирим характер и жажда за битка са сред качествата, които са впечатлили Артета. Бразилецът демонстрира това по най-добрия начин, когато след отчаян шпагат срещу Брадли Баркола на самата голлиния отпразнува действията си с победен вик към сектора с гостуващите привърженици.
Конса също се вписа великолепно в състава. Арсенал постигна историческата си победа на "Анфийлд“ без две от ключовите си звезди – Букайо Сака и Уилям Салиба. Фактът, че отсъствието на френския защитник почти не се усети, е най-доброто доказателство за силното начало на Конса в отбора. Срещу Ливърпул английският национал спечели осем от деветте си единоборства и направи четири успешни отнемания на топката от пет опита.
Изключително ценна беше и хладнокръвната му игра с топка в крака. Конса завърши срещата с най-висок процент точни подавания сред футболистите на Арсенал.
Мачовете на лондончани традиционно рядко се превръщат в голови спектакли. В момента обаче това изобщо не е необходимо. Отборът на Артета е усъвършенствал до автоматизъм умението да печели срещи с минимална разлика. След девет кръга Арсенал има 14 отбелязани и само пет допуснати гола. За последните 25 години това е най-ниският общ брой на попаденията в двете посоки за лидер във Висшата лига на този етап от сезона.
Ливърпул допусна фатална грешка, като позволи на Арсенал да поведе в резултата и даде на гостите точно това, което те умеят да защитават по-добре от всеки друг отбор. Под ръководството на Артета лондончани са спечелили 81,1% от общо 169-те си мача във Висшата лига, в които са отбелязвали първия гол.
С изключение на грешната стъпка при гостуването на Брайтън Арсенал спечели осем от деветте си срещи във Висшата лига през настоящия сезон. Ако към това добавим и заключителната част на шампионската кампания през 2025/26 година, отборът има 13 победи в последните си 14 мача.
За преследвачите подобна серия изглежда наистина плашеща. Не е имало радикална тактическа революция или фундаментална промяна във философията на отбора. Арсенал просто усъвършенства методично формулата, която вече му донесе шампионската титла.
Отборът на Артета винаги е разчитал на пълния контрол върху играта. А още в тази ранна фаза на сезона класирането недвусмислено показва, че днес Арсенал контролира случващото се на терена по-уверено от всякога.
Сподели
